Вятърните мелници на Европа
/ брой: 56
Минчо Коралски
Навремето, по времето на соца, имаше израз "Западът дрънка оръжие". Сега ми се струва, че Западът дрънка нещо друго и това са глупости.
На първо място, Западът се сви в рамките на Европейския съюз, а още по-точно, в рамките на част от Европейския съюз. Западът е този, който се готви за война с Русия, заплашен от нейната военна мощ. Този Запад, обаче, се оказва защитен не от своя съюзник САЩ, а от една съсипана страна като Украйна, която също като този Запад няма нито военната, а още по-малко икономическата мощ да стори това.
Този нов Запад обозначава себе си с условното наименование "Европа", независимо от това, че Европа, въпреки желанието на някои политици и брюкселски бюрократи, не е едно цяло, а конгломерат от различни възможности и интереси, събрани в един континент. Това разнообразие от държави и интереси някои се опитват да съберат под знамето на "коалиция на желаещите", които да се борят с Русия. Отделен въпрос е какво желаят и могат желаещите. Както казва Хайтов, "Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш".
Засега "коалицията" го докарва на искане, но другите неща очевидно не вървят. Желанието с вятърни мелници да произвеждаш танкове, е толкова абсурдно, колкото желанието да вземеш на босия цървулите, за да ги превърнеш в ботуши. Оказва се, че няма кой да обуе тези ботуши, камо ли да хукне да се бие с руснаците.
Подмяната на парадигмата "Европа на мира и благоденствието" с "Европа на войната и оръжието" среща съпротивата на всички тези, чиято роля в тази нова парадигма е на пушечно месо, призвано да засити апетита на група военнолюбци, провъзгласили се за европейски елит.
Войната е продължение на политиката с други средства. Стига да ги имаш. Средствата обаче сега са в други и те преговарят за мир, независимо дали това се харесва на новата Европа.