Американска комедия по нашенски

Има хора, които не са в състояние да си изградят ценностна система, но упорито се  стремят да налагат на обществеността привнесени идеологеми. Такива "идеолози" са безкритични към това, което пропагандират, и лесно изпадат в ролята на ходжа, който чете корана, без да знае и думичка на арабски език. Да, ама едно е да омайваш десетина феса в джамията, друго е да се вихриш в публичното, медийното пространство и в мрежата. И признаваме, че сме изпълнени със съчувствие към политолога Огнян Минчев и журналиста Иво Инджев, за които палубата се оказа хлъзгава и изведнъж им се изплъзна изпод босите табани.
Нека с няколко думи информираме читателя за какво иде реч. От години тези двамата се кълнат в идеите на американската демокрация, че и нас заклеват, без да са ни питали. Убеждават ни, че Щатите идват тук с идейните ценности и морала на демокрацията, безкористно и като любящ по-голям брат. И от такава гледна точка всичко казано от американския посланик у нас е като катехизис.  Но изведнъж сегашният презокеански екселенц в София Джеймс Уорлик направи нещо, с което скъса отношенията си с минчевци и инджевци. Отиде да похвали и подкрепи не друг, а именно "Лукойл".
Какво ли се е случило в главите на всички американски агенти и пропагандатори в този миг? Трудно е да се определи. Светът им рухна за няколко секунди. Всичко, в което ни убеждаваха, се оказа лъжа, или в най-добрия случай - просто розова приказка за следобедни наивници.
За мислещите хора е нормално всичко станало да е сигнал да погледнат по-широко. За тези двама скудоумници е първосигнално. В рухналия свят на техните лъжи сега се оказа трудно да намерят смисъл в политиката. И изведнъж Инджев започна да вие, че Уорлик трябва да бъде изгонен. Минчев пък проплака, че лично щял да пита посланика за монопола.
Трагедията на двамата описани и на останалите като тях е, че бяха повярвали в своите лъжи или поне успешно се преструваха, че вярват. Истината е, че в международната политика няма морални правила, има интереси. За американската политика това важи с два пъти по-голяма сила. Те са добри в продаването на идеологически балони, но когато на картата са заложени пари или интереси, американците махват с ръка и пукат балоните. А инджевци и минчевци започват да преглъщат като шарани на сухо. Има мигове на разобличение на лъжата. И този миг в момента е такъв.
Сега читателите, а и не само те, трябва да потърсят отговорност от продавачите на илюзии. Защото лъжите не са безопасни. Те винаги са заредени с взрив. Американците свършиха своята работа. Сега ние като общество трябва да свършим своята - да покажем на агентурата, че вече възприемаме текстовете им само по един начин. Като комедия.
Американска комедия.