Христо КОЗЛЕВ
(1910-1944)
Отзиви
О, мои бедни, угнетени братя,
кажете ми, защо сте във тревога?
Защо са ви набръчкани челата?
Какво ви тук вълнува днес най-много
и тегне като камък на душата?
- Войната.
Кажете ми, сред тази люта зима
защо сте тъй затъвали в неволи
и чезнете в тегла неизразими?
Кажете, кой ви днес остави голи,
боси, гладни и без чизми?
- Фашизма.
Но в тази черна робска орисия
нима не виждате надежда близка?
Сред тази всекидневна залисия
нима не сгрява ви звезда лъчиста,
предвестница на участ по-щастлива?
- Русия.
О, мои бедни, угнетени братя,
кажете ми къде е изхода от злото
и как да се спасиме от теглата?
Кажете начин да строшим хомота,
за да настане радост на земята?
- Борбата.
Валери ПЕТРОВ
(1920-2014)
Смяна на миночистачите
Край пътя надписи все същи:
"Просмотрено" - ту там, ту тук.
"Просмотрено" - по всички къщи,
"Просмотрено. Сержант Бунчук."
И с нежност гледайки към знака,
ний мислехме си неведнъж:
- Да можеше да ни почака,
та да го видим този мъж!
И го видяхме. Надалече
от тебеширната следа.
Бе млад и мил. Но на портретче,
под пирамидка със звезда.
А беше свежо майско време
над разрушените стени,
а бяха, дявол да го вземе,
последните военни дни!
И ний запалихме цигари,
и гледахме как те димят,
и пак с машините си стари
поехме в стария си път,
във пътя с надписите същи:
"Просмотрено" - ту там, ту тук,
"Просмотрено" - по всички къщи,
"Просмотрено"... Но надпис друг.
Дора ГАБЕ
(1888-1983)
Руска песен
Във моя дом, високо под небето,
четирма воини запяха,
запяха за далечната земя,
запяха за далечни градове
и за онез реки широки, пълноводни,
където някога живяха.
Един от тях очите си затвори,
отметна русата глава,
а вторият, застанал прав,
подпрял ръка върху другарско рамо,
повтаря само
тъжните слова:
"Не лист багряный, а наши раны!
Алели на речном песке!"
Най-младият от тях,
със три звезди, с трапчинки,
със буйния поток от къдрици,
усмихнато отмерва такт...
До него лейтенантът, свел очи,
подпрял глава с ръце,
мълчи...
Косата му е рано побеляла,
в пръстите догаря
недоизпушена цигара...
А с песента нахлуват в стаята
далечните земи с тополи острочели,
със бели къщици и месеца над тях;
далечни градове, където ги очакват
две майчини очи и весел детски смях;
далечните реки, широки, пълноводни,
където плуват бели платноходи
и някоя ръчица с кърпа дава знак,
а на брега е млад казак...
Високо под небето в моя дом,
четирма воини запяха.
"Мы снова покидаем наш любимый край:
не на восток, на запад мы идем!"
Георги СТРУМСКИ
(1932-2013)
Книжката на Таня
Таня Савичева - седемгодишна.
Таня,
твоята книжка чета.
Тя е мъничка-мъничка книжка
като тебе - от седем листа.
Първи лист:
Свирят немски гранати.
До оградата падна човек.
Втори лист:
Днес погребвахме тате.
Трети лист:
Днес убиха Олег.
Лист четвърти:
убиха и баба.
Пети лист
(как ли сили събра
да напише ръчичката слаба):
Днес мама умря.
Шести лист:
Много Савичеви бяха,
вече никого няма в дома.
Седми лист:
Ето, пак загърмяха.
Аз останах сама.
Таня.
Таничка,
седемгодишна -
все такава стоиш пред света.
Аз се свеждам над твоята книжка.
Таня,
уча се да чета.
Аз наум я повтарям полека,
колко лесно запомня се тя.
Нека всички опитаме, нека -
тя е малка - от седем листа.