"Защо да учим английски в Англия?"

Вивек ЧОУДХАРИ
Mail Online

Тарик Хюсеин признава, че не знае нищо за плановете на Киър Стармър да затегне мерките срещу имиграцията, главно защото напоследък е бил зает с решаването на по-належащи проблеми.
През деня той продава традиционни азиатски женски дрехи. Тази работа отнема много време, но нещата вървят добре. След работа започва да се обажда на роднини и приятели в Пакистан, за да провери дали са добре, след като напрежението между страната му и съседна Индия ескалира и почти се стигна до война.
Но има и друга, по-тревожна причина, поради която Хюсеин не знае абсолютно нищо за обещанието на сър Киър да преразгледа изцяло "разбитата" имиграционна система, въпреки че това би могло пряко да засегне него и семейството му.
Говорейки на родния си пенджабски, Хюсеин признава: "Не говоря добре английски, въпреки че живея в тази страна от доста дълго време. Не гледам британски новини, защото не ги разбирам. Какъв е смисълът да гледам?
Цялата ми работа е свързана с пакистанци и всичките ми приятели са пакистанци. Така че не е нужно да говоря английски. И ако възникне такава нужда, някой непременно ще ми помогне."
Но 57-годишният Хюсеин не е единственият такъв в Нелсън, града, който нарича свой дом от 20 години.
Този град в Ланкашир някога е бил известен със своята текстилна промишленост и сладкарски фабрики.
Но сега той е известен с нещо съвсем различно. Според общинския съвет в района Пендъл има най-висок процент хора, които

говорят малко или никакъв английски

Данните от преброяването показват, че 10,5% от жителите на Лестър над тригодишна възраст говорят малко или никакъв английски. Това е най-високият процент в страната.
Подобни високи нива са регистрирани в лондонските квартали Нюъм (9,4%), Брент (8,5%) и Харинги (8,2%). Но този анализ, който показва данни от всички общински съвети в Англия и Уелс, включва хора, които са израснали, говорейки нашия език. И ако погледнете само населението, чийто основен език не е английски, Пендъл е начело.
Почти 38% от хората в тази конкретна група над тригодишна възраст в Ланкашир говорят английски лошо или изобщо не говорят. По-голямата част от тях живеят в Нелсън.
Някои квартали в центъра на града, съставени от редици викториански терасовидни къщи, построени една до друга, са обитавани почти изключително от хора от пакистански произход. 20% от жителите на тези квартали владеят слабо английски език.
Лейбъристката партия сигнализира за намерението си да затегне изискванията за владеене на английски език по всички имиграционни маршрути към Великобритания. Това се прави в опит да се засили интеграцията - все пак сър Киър предупреди, че Великобритания е в опасност да се превърне в "остров на непознати".
Но в Нелсън някои местни жители твърдят, че градът вече се е превърнал в "долината на непознатите", препратка към зелената долина Пендъл, където е построен градът.
Пакистанците започват да пристигат през 50-те и 60-те години на миналия век, когато собствениците на тъкачни фабрики ги набират, тъй като Великобритания изпитва недостиг на работна ръка.
През последните години градът претърпя огромни демографски промени. Данните от преброяването от 2011 г. показват, че 57,8% от жителите му са бели, а 40,4% - азиатци, като почти всички са от пакистански произход.
Но 10 години по-късно, когато е проведено последното преброяване през 2021 г., бялото население е било 43%, а азиатците - 52,6%. Така Нелсън, с общо население от малко над 33 000 души, се превърна в британско-пакистански мюсюлмански град.
Много от белите му жители се преместиха или в близките райони, или в Марсдън, който се намира на хълм над долината Пендъл и гледа надолу към централната част на Нелсън. Двете главни улици, преминаващи през града, на

практика го разделяли по расова линия

Разходете се през пешеходната зона на Нелсън и ще чуете въздуха, изпълнен с панджабски и урду, смесени с езиците на наскоро пристигналите: дари, кюрдски, арабски, румънски, албански и други.
Зафар Али (65) се премества в Нелсън през 1968 г. Той бърза към Laziza's Grill за обяд, говорейки високо с носов ланкаширски акцент: "Много новодошли от Пакистан и други места не полагат много усилия да научат английски и да го говорят, но по мое време беше различно. Работих във фабрики през целия си живот и когато затвориха, продължих да работя. Разбира се, говоренето на английски е важно. Но имиграционната система е толкова объркана, че сега допускат всеки, а правителството не се интересува дали се асимилира и работи, или не. А това не е правилно."
Популярното кафене сервира традиционни пакистански ястия като риба с микс от подправки масала и чапли кебап, който се приготвя от кайма. Докато тълпата от посетители поглъща съдържанието на чиниите си, Али се шегува: "Ако харесвате къри или кебапчета, "Нелсънс" е мястото за вас."
Но нещата не вървят толкова добре в близкия пъб "Лорд Нелсън". Петима редовни клиенти окупират порутения бар и пият бира. В залата звучи песен от 80-те години на миналия век. Лющещата се боя по стените разкрива слоеве от други цветове. Безжизнената атмосфера, която цари там, отразява сериозните проблеми, пред които е изправен градът.
В Нелсън са останали само две кръчми, а някога са били 13. Има и друга характеристика, която подчертава драматичните промени в населението, които градът е претърпял. В Нелсън има 19 джамии.
Барет (39 г.) е живяла в този град през целия си живот. Тя казва: "Бизнесът винаги е вървял зле, защото сме кръчма в град с мюсюлманско мнозинство, така че трябва да е така. Нелсън някога е бил оживен и забавен град, но ще бъда честна с вас, общностите тук не се смесват много добре. Центърът на града е мъртъв, много от хората, които живеят тук,

не говорят английски и определено не обичат да пият

Редовният посетител на кръчмата Сам Боулър, който живее в Нелсън повече от 40 години, го казва по-директно: "Нелсън е боклук. Тук няма общност, защото хората буквално не говорят помежду си."
Местен агент за недвижими имоти показва имоти за продажба в центъра на Нелсън. Цените показват безнадеждността и запустението на това място. Двустаен апартамент се отдава под наем за около 450 паунда на месец, а някои къщи могат да бъдат закупени за едва 20 000 паунда. Нелсън е сред десетте най-незаможни района на Англия.
Жени с хиджаби се отправят към търговския център Suraj Bazaar, където десетки магазини продават традиционни шалвар камиз с пайети, ярки бижута и цветни платове. Главният търговски център на града се намира отсреща. Някогашният дом на луксозни магазини, продаващи качествени британски стоки, сега е на път да бъде разрушен.
Местен служител в джамия и обществен лидер е британски гражданин от четвърто поколение. Според него проблемът е в определени групи хора, които не са като него. Той каза: "Много от нашите жени не говорят английски, защото не ходят на работа. А напоследък много пакистанци от европейски страни се заселват в Нелсън, защото се чувстват комфортно тук. Много от тях също не говорят английски, но говорят свободно италиански или испански."
Афганистанският бежанец Умид Есани току-що е завършил часовете си по английски език, които се провеждат веднъж седмично. Разговорът ни беше преведен от негов сънародник, също търсещ убежище, който живее в града от шест месеца и говори английски по-добре от Умид. Умид каза: "Искам да се науча да говоря свободно английски, но в момента мога да говоря само със сънародниците си афганистанци."
Но за един новодошъл животът в Нелсън е станал изненадващо приятен, въпреки икономическите и социалните проблеми.
Балига Сахфи (24 г.) идва от Пакистан през 2023 г., омъжвайки се за родения в Пакистан Азмат Шафи. Тя признава, че това, което е видяла, първоначално я е шокирало. Жената каза: "Не можех да повярвам, че тук има хора, които не говорят английски. Завърших курс по английски, преди да дойда тук, и сега се опитвам да подобря езиковите си умения, защото това е моята страна сега. Обичам Нелсън, обичам Англия, особено храната. Харесвам риба с картофки, харесвам пайове със сирене и лук."


Със съкращения

Заглавието е на редакцията