2,6% инфлация за януари при максимален праг за еврото 2,57%

България има шанс на косъм да изпълни инфлационния критерий за еврото,  след като в петък НСИ обяви 2,6% средногодишна инфлация за периода февруари 2024 - януари 2025 г. спрямо февруари 2023 - януари 2024 г. Според критериите от Маастрихт инфлацията у нас не трябва да надвишава с повече от 1,5-процентни пункта размера на инфлацията на трите държави членки на ЕС с най-добри показатели.
Евростат ще изнесе януарските данни за съюза на 24 февруари и тогава ще стане ясно дали страната ни отговаря на критерия за ценова стабилност.
Евростат вече публикува числата за 20-те държави от еврозоната на база експресни данни, но те са за годишната инфлация, а не за средногодишната. По изчисления на финансисти, референтната стойност е 2,57%, което значи, че българската инфлация ще е с 0,03% над прага по сегашните данни. Изчисленията сочат към 2,57%, но такава разлика след десетичната запетая нямало да се брои, защото се прави закръгляне на 2,6%.
Ако България подаде искане за извънреден конвергентен доклад, тя най-вероятно ще бъде оценявана по данните не само за един конкретен месец, а в перспектива, защото ключов фактор при оценката е изпълнението на критериите да бъде на устойчива база. Но тенденцията у нас е към спад на инфлацията, въпреки временния месечен ръст през януари, твърдят експерти.
Според данните на НСИ на месечна база през януари инфлацията е чувствително по-висока от декемврийската. По националната методология, както обичайно се оповестява инфлацията у нас, към януари 2025 г. тя е 3,7% на годишна база, докато през декември 2024 г. е била 2,2%, сочат данните на НСИ. По данни на НСИ през януари 2025 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: "Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива" (+4,6%), "Хранителни продукти и безалкохолни напитки" (+2,5%), "Съобщения" (+2,4%) и "Ресторанти и хотели" (+2,2%). Намаление е регистрирано само в група "Облекло и обувки" (-4,3%).
В парламента министърът на финансите Теменужка Петкова отхвърли обвиненията, че влизането на България в еврозоната е поставено под риск заради отлагането на внасянето на бюджета за 2025 г. Обвиненията дойдоха, след като в четвъртък стана ясно, че кабинетът на Росен Желязков е удължил срока за внасяне на бюджета до 21 февруари. Преди това правителството беше задължено да внесе нужните законопроекти до 14 февруари.
Днес в Брюксел предстои среща на министрите на финансите от ЕС, на която България трябва да докладва за напредъка си към членството в еврозоната.
Петкова твърди, че причината внасянето на бюджета да бъде отложено със седмица е, че все още не е изготвен структурно-фискален план, който страната да представи пред Европейската комисия. Този план е за периода 2025-2028 г. и, по думите на Петкова, идеята е той да бъде изпратен на ЕК по същото време, когато се внесе и проектът за бюджет.