Брацигово - градът на Светлината

"- Кой отиде в Панагюрище?
- Аз!
- Кой написа фермана на бунта?
- Аз!
- Кой спря раята от работа и я вдигна срещу Султана?
- Аз!
- Кои бяха с тебе?
- Сам съм - други няма! Ако има вина - моя е!
Сиромашията няма грях! Аз ще умра, но вашето царство няма да живее дълго!"

Има ли българин с памет, който да не знае кому принадлежат тези думи? На родения преди 180 години Васил Петлешков, предводителя на брациговските въстаници. Подложен на нечовешки изтезания, той не издава другарите си, с които през Април 1876 г. избира пътя на борбата за свобода пред безспорните възможности, които е имал - семейство, пари, репутация...
Разположен в полите на Родопите, град Брацигово е известен най-вече с Априлското въстание, а родната къща на Васил Петлешков днес посреща стотици родолюбиви българи. Брацигово обаче е известно и със своите майстори строители от времето на Възраждането, въздигнали стотици сгради в цяла България. Сред най-известните са църквите "Успение на Пресвета Богородица" в Пазарджик, "Света Неделя" в София, "Света Марина" в Пловдив, "Св. св. Петър и Павел" в Сопот, "Св. Никола" в Карлово... За 100 години над 600 майстори от Брацигово градят църкви, училища, кули, къщи, дюкяни и мостове в Северна и Южна България.

Преди малко повече от 230 години Брацигово се събужда от факлите на преселниците от Костурско, които с малко пари, но с много надежда, със здрав морал и високо вдигнати глави търсят по-добър живот в пределите на Османската империя. Светлината от факлите на тези мъже, които очертават пътя на вървящите с тях жени и деца, години след това придобива друг смисъл. Запалените факли стават Светлината, която озарява Пътя. Тя е и Вярата, която им дава Сила, заедно с Опита и Мъдростта, да продължат.

*        *        *

Брацигово ни посреща слънчево и цветно. Всяка къща тук е история. И памет. И душа, носена със столетия. Вдъхновения, които идват не от модерния бетон и стъкло, желязо и алуминий, а от времето на първомайсторите, калфите и чираците, които с ръцете си, а не със софтуер, са строили винаги като за себе си. Един от тези майстори от Брацигово е Иван Драгов. През XIX век той изгражда камбанарията на църквата "Св. Йоан Предтеча", която устоява на времето и природните явления. Разказват, че когато я строил, при него дошъл австрийски архитект. Погледнал нагоре и казал, че кулата ще падне. Брациговският майстор не се усъмнил в уменията си. Само залепил цигарена хартия върху една пукнатина и казал, че вярва в здравината на това, което строи. Разказват още, че когато го попитали къде е планът за строежа, той отговорил, че е в главата му. Е, кулата и до днес не е паднала. И е най-високата православна камбанария на Балканския полуостров - над 28 метра.
Самата църква "Св. Йоан Предтеча" е построена само за година от първомайстор Атанас - Насе Гърнето. За по-добра акустика по вътрешните стени са вградени стомни и гърнета, от което произлиза и името на майстора.
В съседство с Историческия музей в Брацигово, където се пази единственото оригинално черешово топче от Априлското въстание, се намират Поповите къщи и Къневата къща - комплекс от четири стари къщи. В Поповата къща, построена от братята Зафир и Михаил Попови, е разположена експозиция, посветена на брациговските майстори строители. Могат да се видят инструментите им, макети на построените от тях сгради, както и създаденият от тях таен език, който наричат мещровски (от мещра - майстор). Този език дюлгерите донасят от Костурско и Корчанско и го използват, когато не искат някой да разбере за какво си говорят. Отделни думи от този език са се запазили в Брацигово и околните села. И до днес възрастните в този край на България казват на слънцето "Райчо", каквато е думата за него в мещровския.

*        *        *

Разходката ни в Брацигово завършва в храма "Св. Йоан Предтеча". И докато се раздвояваме между тишината на храма и отчетливото тракане на щъркелите от близкото гнездо, се замисляме, че светлината от факлите на някогашните преселници носи и символичен характер. Брациговската школа се ражда в преломен за народа ни момент, когато е започнало националното осъзнаване, когато след тъмнината на робството проблясват малки искри на надежда. Когато са необходими лични примери на водачество. Брациговските майстори - горди, с вдигнати глави, със здрав морал и честни сърца, са били такива примери. Както и въстаниците от Април 1876-а.
Строителите от Брацигово, освен професионалисти и морално чисти хора, са били смели мъже. Не са се страхували да строят църкви, които да доближат народа до Бога - големи и светли. Брациговските майстори са били и благородни - не са забравяли стореното добро. През 1816-а, когато село Батак моли брациговци за майстори, които да изградят нова църква, дюлгерите изпращат двама от най-добрите. В знак на благодарност към батачани за подкрепата към преселниците през 1791 г., те отказват възнаграждение за труда си и построяват безплатно печално известната църква "Света Неделя" в Батак.

*        *        *

"Откъде сте?", отеква въпрос в тихия църковен двор. Обръщаме се. Изникнал като от нищото свещеник ни обхожда с поглед, макар че вече знае отговора. Явно обаче зад този въпрос се крие по-дълбок промисъл. Незнайно как стигаме до Вярата. Е, ясно беше... Тръгнахме от парите, дето все ги няма и не стигат за нищо. Минахме през това как навремето хората са давали най-хубавото, най-милото и най-драгото за Бог, а днес...
"Вяра няма, вяра", клати глава свещеникът. "Сега всичко е менте..." Тази дума ни сепва. Особено изречена от свещеник. А той продължава: "И кадилниците са от менте материал, и свещите, и всичко в живота май е така. А е било друго. Какво иска от нас Бог? Иска толкова малко. За да може след това да не виждаме дявола и изчадията му, а празник. Иска само да си изповядаме греховете. Няма безгрешни. И какво ще ни стане, ако изповядаме греховете си? Иска да се обичаме помежду си и да бъдем Човеци. Да си прощаваме и да не се нараняваме. Да живеем заедно..."
В храма влиза възрастна жена, която смирено целува ръка на свещеника и започва да събира догарящите свещи. Пред вратата на храма отецът изглежда още по-тайнствен. Усещането обаче е само за миг.
Дневната светлина разпръсква мрака. И той се усмихва: "Светли празници, чеда мои. Пътят към вас самите е ваш, не на другите. Както и Вярата, и Надеждата. Не ги оставяйте в чужди ръце..."