Къде е държавата?

Аида ПАНИКЯН

Не ми пука за механизмите на ценообразуване - за година и половина лекарството ми за сърце струва почти двойно! Не ми пука за паралелния или непаралелния внос или износ, нито за системата на агенцията за лекарствата, нито колко струва аспиринът в Германия! Аз съм с българска пенсия от 500 лева, 40 години съм внасяла осигуровки и плащала данъци! Искам тази държава да си върши работата! Децата ми са стриктни данъкоплатци, а за внучето ми пак няма пулмикорт!

Това са думите на обикновена българска жена, майка и баба. И те идват в отговор на поредните обяснения защо лекарства изчезват от аптеките и какъв е механизмът на поскъпването им (стр. 4).

Същите думи биха изрекли хиляди българи. Болни и търсещи лекарства. Българи, които през ден ядат по два пъти, за да пестят за животоспасяващи медикаменти. И на тях не им пука, че съвременно ефикасно лекарство за контрол на диабета струва 200-300 лева, продава се свободно и новобогаташи го изкупуват от аптеките, защото правело "чудеса за отслабване"!

Къде е държавата?

Къде е контролът й?

За кого повече се грижи - за търговския интерес или за здравето на хората?

Защото здравето на нацията далеч не се свежда до нормализиране на теглото на...

Свикнахме държавата да я няма в профилактиката. Свикваме и от контрола да отсъства. Да, имаме закони, при това нелоши. Но как на практика се осъществява контролът по изпълнението им? Къде са правата на болните? Кой се грижи за здравето им?  

Хората с увреждания ползват помощни средства, които са били актуални преди 60-70 години. Как искаме да ги виждаме по улиците или да ходят на работа? Може ли десет години да не са осъвременени лимитните им стойности?

А дали висш държавен служител, мастит бизнесмен или преливащ от щастие плейбой е живял десет години с един и същи доход? И дали си купува животоподдържащото лекарство от кварталната аптека? Ако е така, ще знае, че го няма. И със сигурност е измислил поне триста начина то да не липсва или да се сдобие с него.

Не е тъжно, позорно е девет от десет клиенти на аптеки в съседни държави да са българи! А опасната "куфарна" търговия с лекарства да процъфтява. Толкова ли е сложно отговорните институции в държавата да си свършат работата и перманентният проблем с липсата на лекарства в аптеките да бъде решен? Наистина ли няма политическа воля за промяна на явно погрешната лекарствена политика или има по-големи частни интереси, които стоят над живота и здравето на хората?

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.