Как заплатите могат да растат само на хартия

Европейската статистическа служба отчете за края на първото тримесечие на 2010 г. най-висок ръст в почасовото заплащане на труда на годишна база в ЕС за България с цели 10.5%.
За някои това е повод за радост, ето доходите растат. За други е повод за песимизъм, защото се губи конкурентоспособност по време на криза.
Реално обаче едва ли някой наистина вярва, че в България заплатите се увеличават - и то най-бързо в ЕС. Няма много хора, които да могат да се похвалят с реално увеличени заплати.
Съответно ни трябва по-нестандартно обяснение на случващото се. Затова представете си, че сте работодател и имате 100 служители. 50 от тях получават заплати от 1000 лв., а останалите получават заплати от 300 лв. Съответно средната заплата е 650 лв. Но идва криза и трябва да се намалят разходите, като в същото време се запазят квалифицираните служители. Уволняват се най-вече нискоквалифицирани и нископлатени. От 100-те работници уволнявате 50-те нископлатени. Остават 50 трудещи се с 1000 лв. заплата - т.е. средната заплата вече е скочила на 1000 лв.
Уволняването предимно на нискоквалифицирани и нископлатени служители води автоматично до вдигане на средната заплата, въпреки че нито един човек не е получил повече пари. И понеже работодателите масово следват подобна стратегия, същото се случва и на национално ниво.
Нещо повече, дори при намаление на индивидуалните заплати средната заплата отново може да расте. Например - както в горния пример работодателят уволнява нископлатените работници и в същото време сваля заплатата на високоплатените от 1000 на 900 лв., а средната заплата става 900 лв., което пак е по-високо от първоначалните 650.
Т.е. при непроменени или намаляващи заплати средната заплата може да се увеличава - стига заетостта да намалява и това намаление да е основно сред нископлатените. И ето го обяснението за феномена "растящи заплати по време на криза".