Енигматичният свят на Евгений Кузманов

Можем да наречем Евгений Кузманов художник на енергийните пулсации, емоционалните взривове и интелектуалните медитации. Той е непрекъснато разпъван между вдъхновението, непредвидимите тържества на неспокойното си сърце и строгото съзерцание на своя интелект и разум. Но понеже е един от най-неизтощимите работохолици в съвременната българска култура, почти половинвековният му опит го е убедил, че истинският професионализъм предполага вслушване  в гласа на сърцето и интуицията. Само тогава творецът разгадава и следва знаците на истинската и значима цел в творчеството.
Според Евгений Кузманов художникът цял живот се стреми към идеала. Този стремеж се изразява преди всичко в непрестанната борба между материалното и духовното. И великата свобода на създаващия произведения на изкуството е в преодоляването на съпротивата на материала, в разрушаване на границите между дух и материя. Само освободената духовна енергия прави творбата неповторима и магично притегателна.
Евгений Кузманов знае, че е необходима сериозна психическа издържливост, за да се открие ядрото на замисъла в "дълбоката плът на материята". И понеже обича предизвикателствата, се насочва към скулптурата - изкушен от идеята да одухотвори камъка, бронза, гипса, глината, като изтръгне от материалната фактура вълшебната свобода на чувството и съзиданието. Именно вдъхновението и съзерцанието помагат на този художник да създава своите удивителни светове на фантазното и играта, на ироничната гротеска и митологичната алюзия, на заредените с подсъзнателни страхове сънища и излъчващите тържественост и царствено спокойствие фигури от камък и бронз.
Художникът разбира силата на словото и силата на пластическия образ. Затова той работи паралелно с тези две средства и не се уморява да търси скритите им обеми и възможности. Той е автор на повече от 15 книги - разкази, новели, романи, които впечатляват с тънкия психологизъм при извайването на характерите, свободното владеене на оригинални фабули и сюжети и тяхното майсторско разгръщане, както и на богатия, и цветист български език.
Но нека сега се съсредоточим върху пластическите му търсения. Като че ли най-много го изкушава загадката на камъка. А може би тук го предизвиква именно бездната от трудности. Камъкът е най-трудният материал за скулптора, който изисква не само огромно и постоянно физическо усилие и търпение, но и изключително богато въображение. Големите майстори имат и този талант да си говорят с камъка, да го обичат, да се превъплътят в него. Те знаят , че камъкът трябва да диша, дори когато е полиран. Ако скулпторът усети душата на камъка, той може да го одухотвори и да изтръгне от него фигура или композиция, която оживява. Евгений Кузманов работи предимно с бял мрамор, черен мрамор, бронз и по-рядко гипс. Един от любимите му типажи е орелът победител. Цяла серия орли са излезли изпод вдъхновените ръце на скулптора и виждаме, че във всяка работа той търси тържественото излъчване, което излъчва могъщо и царствено внушение.
И докато в орела скулпторът открива волността на духа, пълната освободеност от земното, от сковаващата прегръдка на материята, суровият порив на действието, напрежението на внезапното намерение, то в друг свой любим типаж - рибата, той чува съзерцателния глас на нямото говорене, диалектически противоположното внушение ...
Програмни за търсенията на Кузманов са две творби, вдъхновени от гръцката митология - "Прометей" и "Отвличането на Европа". При "Прометей" ни поразява не толкова болката и страданието на героя от вечно кълвящия черния му дроб орел на Провидението, колкото неумиращият и неизтощим дух, който желае да се освободи от оковите на материята. А при Богът - бик, който отвлича символа на женствеността, се впечатляваме от изключителната концентрация на енергия на движението. Устремът, поривът, постоянният екстаз на неспокойствието, очевидно непрестанно занимават авторовото въображение. Нека споменем тук още една работа, изпълнена в бял мрамор - "Войнът на кон", в която виждаме как героичното, доблестта, безстрашието и храбростта  се опредметяват и оживяват.
Ако в работите си от мрамор Евгений Кузманов е монументален, тържествен и митологичен, то в редица торсове или глави, изпълнени в гипс, той е като че ли по-дискретен, приземен и реалистичен.
Литографията също изкушава автора. И тук отново съзираме страстта му да разсъждава в обемни и продължаващи през годините серии и цикли, каквито са например: "Кентавромахия" и "Византия". Очевидно е, че античните сюжети привличат художника със своята историческа загадъчност, героически характери и безбройни примери на сила и чест, вярност и жертвоготовност, величие и безсмъртни послания. Но не само героичното и достолепното вълнуват автора. Редица литографии като че ли  пресъздават индивидуални и колективни сънища. Тук откриваме истински калейдоскоп на реалното и фантазното, появяващи се и изчезващи архетипи, самопроизвеждащо се и самовдъхновяващо се въображение без граници.
Ако във внушителната серия литографии със заглавие "Кентавромахия" Кузманов избира графиката, молива, туша., т.е. черно-бялото изображение, то в друга мащабна серия пастели, той предпочита карнавалното великолепие, цветовата разкрепостеност и пиршеството на багрите, фигуралната освободеност на въображението. В тези фантазни пространства жени яздят риби и държат в ръцете си черни орли, кентаври отвличат русалки, сатири флейтисти крадат обнажени одалиски върху фона на летящи риби. В тези сънища виждаме опредметени подсъзнателни блянове, желания, изкушения, страхове, страсти, внушения и загатвания, облечени в най-причудливи форми и образи. Демони и феерични поетични нюанси се реят между коне, риби, орли, лъвове, пантери, кентаври, разпятия. Тук често монументалността на изображението се сменя от анекдотичното, закачката, тържеството на низките и фриволни инстинкти.
Но сякаш като контрапункт на карнавалните фантазни сънища, Евгений Кузманов създава и друга впечатляваща серия пастели - голи женски тела, облечени само с диадемите на благородството и достойнството, нежността, поетичната извисеност. Впечатлява ни съзерцателно замечтания поглед, негата и томлението, които излъчват типажите, изпълнени в топли тонове и изчистена от фриволности игра на палитрата.
Евгений Кузманов е не само художник на вдъхновеното съзерцание и вкаменената пластическа динамика. Той е творец с ясна, дълбоко промислена концепция за традиционното и модерното, за преходното и вечното. Той следва и разгръща неотклонно тази своя концепция през годините във все по-впечатляващи творби, които, убеден съм, ще надмогнат със своите естетически и художествени достойнства суетнята на боричкащите се псевдо постмодерни слави.


Из цикъла "Кентавромахия"

Евгений Кузманов, Скулптура