Книгата
Синевата на човешката душа
/ брой: 161
Искра Енева е автор на няколко лирически сбирки, всяка от които разгръща нейния органичен и впечатляващ стихотворен талант. ("Човешко е", "Като знак от небето", "Като бриз от морето", "Ще говоря с очи", "Град на светлината") В новата си стихосбирка "Безкрайна реалност" нейното невинно и неизкушено поетическо съзнание продължава да се любува на магическата красота на българската природа, продължава да търси упование в славните примери от българската история, продължава да се обръща към образите на апостолите на българската национална революция като Васил Левски, Христо Ботев и Караджата.
Неслучайно още първото стихотворение на книгата "С България в сърцето" е натоварено с програмни внушения:
България на всеки е в сърцето.
От медената свирка на пастира
и пръснатото стадо на баира,
през извезаната със шевици кърпа
и вятъра във снопите объркан,
до гроздовете, зреещи в полето -
България на всеки е в сърцето.
Поетесата болезнено остро усеща разломите, които протичат в душата на всеки истински патриот, страдащ от спомена за величавото историческо минало и омерзителните послания на днешното подло и скверно време. Тя има и специално стихотворение "В неправилния свят", в което с достойнство заявява, че презира житейския театър с посредствени пиеси и актьори, че я отвращава себичността, омразата, двуличието на днешния ден. Тя не приема философията на преклонената главичка и затова се връща към спомените и мечтанията за едни по-благородни времена, в които човек за човека не е вълк, а брат и другар.
В тази книга има няколко групи творби, в които изкристализират поетическите послания на Искра Енева. Първата група, без съмнение, обхваща редица патриотични стихотворения, в които родолюбивото чувство, преклонението пред героичното минало, в което се явяват виденията за манастири, крепости, църкви, звучат и тъжните песни от проклетото робство, и медените свирки и кавали на пастирите, греят слънчевите шевици по сукманите и одеждите на нашите баби и прабаби, дочуваме нежния шепот на галещите отечествената земя плугове. В славното минало авторката търси билка за болното ни днешно време. И може би я открива.
Това усещаме във втората група творби, посветени на миньорския труд, на рудника, на мъжете с обветрени строги, но благородни лица, подчинили живота си на тежкия, но плодотворен труд за своите семейства и за своето Отечество, както е в "Миньор", "Преклонение", "Песен за миньора".
Много силни и наситени с непосредност, чистота на чувството, искрен реализъм и сантименталност, са творбите от третата група, посветени на любими хора или приятели. Независимо дали става дума за майката, бащата или истински приятели, които през годините са доказали, че приятелството всичко означава (това са думи впрочем от стих на Евтим Евтимов, които Тончо Русев превърна във великолепна песен, изпълнявана многократно с истинско дуенде от незабравимия кмет на град Раднево и приятел на авторката Нончо Воденичаров.) Добра илюстрация в това отношение са: "Така те обичам...", "В съня ми, мамо, остани", "На мама", "Със себе си", "Посятото от теб е в нас", "Бабината черга"...
Любопитно е да проследим кои са кодовите думи в новата стихосбирка на Искра Енева "Безкрайна реалност". Те са: светлина, топлина, душа, любов, доброта, синева, свобода, красота... Те пронизват тъканта на отделните стихотворения и с дълбоката символика на своята многозначност придават особено звучене на цялата книга. Любовта побеждава страха, доброто надделява дори над най-злодейските мисли и дела, мечтата за свобода е безсмъртна, в синевата на небето се оглежда и бездънната синева на човешката душа - внушава ни авторката.
Искра Енева предлага на читателите една искрена талантлива и заредена с благородни и възвишени послания стихосбирка. Да й пожелаем успех!
Иван Гранитски