С колбасарски нож срещу българското

Веселин Байчев
диригент
 

Връщаме се (върнаха ни) в средата на двайсетте години, когато Йосиф Хербст беше застрелян на улицата, Христо Ясенов и Гео Милев бяха изгорени и т.н. Да не забравяме, че Хитлер дойде на власт също с ИЗБОРИ. И тогава се разправиха с интелектуалците или чрез лагерите, или ги принудиха да емигрират, останаха само възрастните и съгласните (справка: Брехт и Хиндемит срещу Фуртвенглер и Рихард Щраус). И тогава се появи младото Караянче с нацистка книжка с много малък номер, за да скъса нервите на престарелия Фуртвенглер.

В социалната мрежа Facebooc компютърът обикновено ме пита какво мисля. От Министерство на културата (министър, заместник-министър, "експерти") не ме питат. Противно на изявленията си от преди седмици (които ще станат месеци), днес те са извадили колбасарския нож, започват да режат и изхвърлят, а същевременно да лепят останалите парчета като едновремешните биотехнологични гении Мичурин и Лисенко. В резултат на техните упражнения ще се появят някакви "интелектуални" Франкенщайни: "Театрално-музикален продуцентски център" (Варна); Музикално-балетен център (София), театър, разкрачен на 100 километра; друг - странна смесица на кукли, живи актьори, етнически изпълнители. (Какво ли име ще завоюва Кърджалийското "нещо": "Иван Лятифов" или "Кадрие Димова" - моля за извинение към паметта и на двамата културни дейци - родопския славей Кадрие Лятифова, майка на министър, и големия български актьор Иван Димов).
Само преди три месеца театралът-полковник, а днес зам.-министър Митко Тодоров, тогава председател на БАРОК, заяви на една среща с музиканти по повод несъстоятелните критерии за оценка на дейността на институтите: "Ние разбираме разликата между театър и опера; ние с вас сме от едната страна на барикадата" (т.е. артисти и музиканти). Ставайки зам.-министър, той - като в "Приказка за стълбата" на Смирненски - забрави що е бил и услужливо предложи на Скулптора да му наточи горецитирания нож - първо срещу музикантите.

Мисля, че по-тежки времена не е имало не само за българската музика и култура

Всъщност имаше един момент, когато новосъздаденото Министерство на културата през 1964 г., оглавено от ветеринарния д-р Петър Вутов, съкрати една трета от театрите в България и пет симфонични оркестъра. Мина време и те възкръснаха под една или друга форма. И съществуват до днес. Че се родиха и други. Днес управляващите "демократи" искат да повторят упражнението.
От друга страна, навремето "комунистите" предупредиха Стефан Цанев, че няма да го убиват, а просто 10 години няма да го издават и ще бъде забравен. Днес назначеният от министъра с конкурс "интендант" на НМТ "Стефан Македонски" предупреждава от името на същия министър един от първите певци и синдикалист в театъра, че ще бъде запратен на дъното на провинцията и никой повече няма да чуе за него.
Мисля още, че ние, музикантите, сами сме си виновни, защото всеки се е хванал да спасява собствената си черга. Някой етнопсихолог (или цял център) много добре ни е изчислил. Тук имам и конкретен въпрос - къде е Варна (с Борислав Иванов, скрит зад гърба на директорката Димова, приятелка на парламентарната председателка на Комисията за култура Даниела Петрова); къде е Бургаското ОФД, в което всички треперят от всевластния си директор; къде са софийските музиканти от Филхармонията, Радиото, Операта. СБМТД на проф. Захариева най-после разбра, че става нещо лошо.
А лошото дойде именно преди 10 месеца, когато министърът на финансите започна ефективно и противозаконно да обсебва собствените приходи на институтите, използвайки "разрешителния" режим на системата СЕБРА, върза ръцете и краката на директорите (забрани им всякакви граждански договори и други разходи над определен минимален лимит, дори и режийните) и им каза: "Ха сега бягайте", и след известно време учудено констатира: "Ама вие не можете да бягате?!" И реши: "Значи ще трябва да ви отрежем краката."
Медийното пространство се изпълни с лъжи, измислени от някого (вероятно съветници и експерти) и мултиплицирани от не дотам осведомените вишестоящи: в Италия имало една (после станаха пет) опери, а в България - 8; не можело във всяко село да има опера и театър и т.н. Официална справка в италианското посолство показва, че в Италия има 12 (дванадесет) оперни театъра на пълна държавна издръжка, 14 - на смесена: държава + провинции, и още... до 48.
Какво мисля, ме пита компютърът.
Мисля, че т.нар. реформа трябва да започне обратно. Ето някои от стъпките:
1) Стопиране на проекта за постановление.
2) Освобождаване на директорите от системата СЕБРА (с постановление или закон!).
3) Създаване на смислени, диференцирани критерии за оценка на дейността на директорите - мениджъри (а не по "счетоводна" система от седемдесетте години).
4) Превръщане на институтите в регионални, със законови задължения (ако има политическа воля да се изработи такъв закон); но законът да задължава и общините, а не само институтите в региона, не само в седалището, да участват във финансирането (как може Гюргево да сключи договор с ОФД - Русе, за осем концертни програми в сезон, а Силистра, Свищов, Бяла и Тутракан и пр. да не могат?).
5) Да се създаде законова възможност за желаещите да подпомагат културната политика на държавата частни фирми, отделените суми да се считат за реинвестиция, а не за "спонсорство" и размерът им да не бъде обвързван като процент от печалбата. Смисълът: да се създаде възможността капитали да протичат не вертикално: данъци -  бюджет - преразпределение към "разпоредителите", а хоризонтално - от източника към ползвателя.
6) Дейците от високите управленски равнища да престанат с некомпетентните си изявления, които биха могли да се квалифицират като лъжи, с които се опитват да настройват "широките" народни маси в своя полза, аргументирайки по всички линии несъстоятелно намеренията си за посичане на институции и хора.
Знам, че идеята за хоризонтално протичане на финансови средства за финансовите министри е еретична, но е единственият възможен път, който води нагоре. Другите водят до унищожение - кога с по 10% годишно, кога с поредната "реформа" като тази от 1999 г., кога като сегашното "оптимизиране", "преструктуриране" и пр. измислици на скудоумни "експерти".
И едва тогава, когато някой директор-мениджър не е постигнал ход нагоре на поверения му институт, да бъде административно наказан, като му се забрани по съдебен път да заема ръководни постове, а не да бъде преместван да разсипва друг институт, защото бил "наш" човек.
"Експертите" и техните началници трябва да знаят още, че Русенската, Варненската, Пловдивската, Плевенската и др. филхармонии, "Арабеск", НМТ "Стефан Македонски" и пр. не са само прост сбор от музиканти, певци, балетисти с "някакви си претенции", чиято работа "не е да кадруват", а български запазени интелектуални и търговски марки. И Министерството на културата, като не може да им осигурява нормален живот в България и ако имаше свестни "експертни чиновници", можеше да се погрижи за по-добрия им мениджмънт зад граница, както правят руснаците и румънците. Защото това е и експортен продукт! Ако имаше - ама няма. Затова прибягва до външни фирми за изработване на оценки, анализи, стратегии и други сложни понятия, недостъпни за получаващите заплати вътре в министерството.
Мисля, че проектът за постановление е ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ срещу българската култура, българския дух, българското изобщо, който трябва да бъде осуетен. И понеже това не е в компетенциите на МВР, е задължение на българската общественост.

 Назаем от www. Afera.bg