Румъния между две години

Северната ни съседка и съдружка в Евросъюза навлезе в новата 2016 г. с бегъл поглед назад и големи надежди. Годината 2015-а даде неочаквано забележителен икономически ръст от 4,5%, спад на цените на бензина, намаление на ДДС от 24% на 20% и увеличение на заплати и пенсии. Примамващи показатели в условията на дефлация.
Селското стопанство не отбеляза голямо плодородие и цените на неговата продукция не спаднаха, но се повишиха цените на вносните земеделски продукти. Намалението на данъците и таксите бяха временен стимулатор. Търговията и услугите дадоха най-голям принос за положителното формиране на БВП. Двигател на икономическия растеж се оказа износът, подпомогнат от леко обезценяване на националната валута и конкурентоспособните цени. Тази тенденция се набелязва и през тази година.
Съществуват и някои рискове. Чуждестранните инвестиции през последните 25 години възлизаха на 60,19 млрд. евро, от които на първо място е Холандия, следвана от Австрия и Германия. При сегашната липса на нови чуждестранни инвестиции подобрение на материалното положение на населението трудно може да се очаква. Страната се отличава с един от най-ниските показатели на заетост в ЕС. Броят на трудовозаетите хора е равен на броя на пенсионерите.
Премиерът Дачан Чолош представи през декември м.г. приетия от правителството бюджет за 2016 г. Като принципи се сочат: изпълнение на конкретни решения, прозрачност, ефективност, предвидимост. В момента промишлената продукция бележи спад, а вътрешните и външните инвестиции намаляват, което създава сериозни търкания между правителството и Централната банка по проблема на "неоправданите" разходи. В. "Романия либера" предупреди за подобни явления в Гърция, довели до сегашната криза.
По официални данни за периода 2009-2015 г. Румъния е получила заеми от МВФ, ЕС и Световната банка на стойност 4,837 млрд. евро, от които първо място заема МВФ. Тези дни в Букурещ пристигна новият представител на МВФ в Румъния, с когото ще бъдат обсъдени проблеми на икономическото развитие на страната, перспективите за следващия период и съществуващите рискове.

Противоречиви явления

Въпреки посочените положителни моменти в икономическата и социалната област, вътрешнополитическото напрежение не може да се укроти. "Свален бе ДДС от 24% на 20, отбелязва в. "Адевърул", но малък е ефектът в портфейлите." Недоволството идва най-вече от решенията отгоре. Повиши се недоверието към ръководните личности и парламента, което доведе до оставката на предишното правителство на Понта. Повод бе инцидент в увеселителното заведение "Колектив". Печатът широко огласи правителствен декрет от 2015 г., с който заплатите на 48 ръководни личности като президент, премиер, министри, председатели на камарите на парламента се увеличават тройно, а в същото време заплати и пенсии се покачиха с няколко процента. Декретът бе отхвърлен от Горната камара, но още не е минал през Долната камара и президента. До държавния глава пристигат оплаквания и призиви по повод редица злоупотреби с власт, кражби на обществени средства, ширещата се бедност, плачевното състояние в здравеопазването.
Изтеклата 2015 г. остави в наследство почти половината законопроекти и правителствени актове, по които депутатите при възобновяване на новата сесия (по израз на вестника) "трябва да духат горещия картоф". "Партиите, писа в. "Адевърул", са напълно делегитимирани, след като хората излязоха на улицата." Тази констатация се прави в началото на годината на избори.
Предстоят локални и парламентарни избори. Те ще бъдат сложни и напрегнати. Сегашното правителство на Чолош е съставено от технократи и има ограничен кръг на действие. Местните избори ще бъдат организирани от него. Но по-важни за бъдещето на страната са парламентарните през есента. Едва след тях ще се решава въпросът за бъдещото правителство с мандат до 2020 г.
Какви са шансовете на отделните политически сили?

Политически неизвестни

Съгласно изборния закон партията, която получи половината от гласовете плюс един на парламентарните избори, получава покана да състави правителство. Най-големи са възможностите на двете влиятелни политически партии - лявата Социалдемократическа партия (СДП) и дясната Националлиберална партия (НЛП). Останалите политически формирования ще се борят да прескочат границата от 5%.
Президентът Клаус Йоханис, имащ решаваща роля при номинацията и подкрепен от десницата, има възможност съгласно Конституцията, да избере сегашния премиер Чолош. По неофициални сведения той би могъл да инициира нова партия начело с него, за да покаже своята партийна независимост.
Десницата в лицето на НЛП също се стреми към премиерския пост, тъй като президентът бе неин председател. Но партията още не е решила въпроса с единоначалието, тъй като се ръководи от двама съпредседатели - Алина Горгиу (лидер на бившата НЛП) и Василе Блага (от бившата ДЛП). Очаква се да бъде свикан партиен конгрес за избор на един председател, но след местните избори. Така че вътрешнопартийните проблеми преобладават пред изборните.
Представителката на левицата - СДП, не е лишена от възможност да оглави новото правителство, въпреки неблагоприятните вътрешни и външни условия. Всичко зависи от резултатите на локалните избори през юни. Тя се ползва с широко влияние в провинцията - в малките градове и села. Освен това разполага с най-голям брой председатели на окръзи (жудеци) - от близо 3200 души в страната, нейни членове са 1200. Изборните резултати ще зависят и от вътрешнопартийните различия, и от коалиционните партньори.
Тези дни в седалището на партията се състоя среща между сегашния партиен лидер Ливиу Драгня и бившия Виктор Понта, който се отказа от ръководния пост и подаде оставка на правителството след трагедията в "Колектив". Последният е уверил, че остава в партията и не възнамерява да създава нова, за разлика от предишния председател на СДП Мирча Джоана, който създаде нова левоцентристка партия.
Несъмнено известно влияние ще окажат и някои веяния отвън - от Брюксел и от Вашингтон. Крупен американски бизнесмен публикува в румънски вестник препоръки към румънските политици за редица реформи, които са против политиката и решенията на големите румънски партии СДП и НЛП. Те щели да бъдат (дословно) "модел за просперитет, който никога не е прилаган в тази част на света" (?!)
В началото на миналата седмица на посещение в Букурещ бе помощник държавният секретар на САЩ за Европа и Евразия Виктория Нюланд. На среща с президента Йоханис са били обсъдени въпроси на взаимоотношенията между двете страни.
Предмет на размяна на мнения е било и положението в Република Молдова. В румънския печат напоследък широко и оживено се коментират настъпилите в републиката политическа криза и влошеното финансово-икономическо положение. Изтъкват се различни прогнози за бъдещото развитие на страната. Интерес предизвика интервю на бившия президент Траян Бъсеску, който критикува сегашния държавен глава Клаус Йоханис, че не реагира ефективно на събитията в съседната държава. И направо препоръчва съставянето в нея на прозападно правителство, а не проруско. Някои анализатори не изключват от политико-икономическата мътилка в Молдова да пламне ново огнище на напрежение в региона. Както и прилагане на модела от Киев. И в Кишинев може да се намери някой "майдан".
Румънският печат публикува тези дни съобщение за начало на превъоръжаването на Балканите. Румънското Министерство на отбраната е започнало проучване на международния пазар на въоръжения и възнамерява да поръча 48 самолета, от които 12 изтребителя Ф-16. Вече са закупени от Португалия 12 изтребителя от същия модел.
Съобщава се и за решение на Сърбия да закупи изтребители МиГ-29 и МиГ-21 от Русия, за да има разнообразие. Въоръжения смята да закупи и Хърватска от западни производители. Цитират се изявления на българския министър на отбраната за поръчване на изтребители след 3 години, а въздушното ни пространство ще защитават самолети на НАТО.
В румънските медии се дискутират и политическите настроения в страната. "Различават ли се интересите на политиците от тези на гражданите?", пита автор в "Ромъния либера". И си отговаря: "В Румъния, за съжаление, да. Защо? Защото гражданите не правят политиката. Гражданите се подчиняват на политиците."
Какви ли още изненади очакват нашите румънски съседи през предстоящата изборна година?

Над 1000 фермери от цялата страна протестираха в Букурещ
БГНЕС