От Чапек до "железните убийци"

Военните действия по света стават все по-автоматизирани. Това се посочва в коментар на британския професор по изкуствен интелект и роботика Ноел Шарки, който е и председател на Международния комитет за контрол на роботизираните оръжия. Той стига до заключението, че трябва да се запитаме колко далеч искаме и можем да стигнем при делегирането на отговорността при конфликти върху роботи. През последните месеци се водят разгорещени дебати за въоръжени роботи, които веднъж активирани, ще могат сами да избират и елиминират своите цели без човешка намеса.
Според някои експерти роботите биха били по-прецизни на бойното поле и така ще бъдат намалени значително цивилните жертви. Други смятат, че дори и да предположим, че роботите биха били по-прецизни, човечеството не трябва да поверява на машината решението за това кой ще живее и кой не. Към настоящия момент не можем да разчитаме на машините да прилагат международното право.
Американското военно министерство през ноември 2012 г. даде зелена светлина за развиване на технологии за автономни оръжейни системи. Наскоро се разбра, че и Русия работи по създаването на специални роботи, които ще се занимават с евакуацията на ранени военни и граждански лица от мястото на терористичен акт, а също и за неутрализация на терористи. Към САЩ и Русия се присъедини и Индия. Индийската Организация за отбранителни изследвания и разработки смята да създаде "бойни роботи" с "високо ниво" на изкуствен интелект. Планира се те да бъдат задействани в операции в неспокойните райони на страната.
Дотук става ясно, че учените работят здраво по въпроса, военните нямат ясна представа как точно роботите ще бъдат използвани, а политиците и идея си нямат за това. Но става и ясно, че хората по света трябва да бъдат запознати с юридическите, моралните и етичните проблеми, които ще възникнат вследствие използването на роботи на бойното поле. А в България какво се мисли и изобщо някой има ли мнение по този въпрос?
Всичко започва от споменаването на думата "робот" за първи път от Карел Чапек в неговата пиеса "РУР", публикувана през 1920 г. Век по-късно вече се чудим докъде ли може да стигне човешкото безумие...