Антология
Поезия
Нови стихотворения от Калин Коцев
/ брой: 193
От редактора
Скъпи читателю!
Този брой на приложението за литература ще се срещнем с бурните стихове на поета Калин Коцев. За новата книга на Матей Шопкин "Към сините предели на безкрая" са думите на Продрум Димов.
Приятно четене.
Истината е една - всички сме свободни
само с мисли светли, с дела богоугодни!
СВЯТ Е ТРЕТИ МАРТ, БЪЛГАРИ РОДОЛЮБИВИ!
Нека бъдем будни и свободолюбиви!
Получили сме даром свободата свята.
Дедите завещаха ни я с кръв пролята.
И братските народи биха се за нея.
За свободата. Таз велика епопея.
А днеска се избиват същите народи.
Световната злина отново ни пороби.
Разделя и владее. Минало отрича.
Смърт сее, а "демокрация" се нарича.
Поругава се една истина вековна.
България - велика държава. Духовна.
Люлка на вяра, култура, божествена реч.
Българийо, Бог за теб е вдигал с обич меч.
Признателни на теб са толкова държави,
затуй че умни и културни ги направи.
Защо сега по дяволски акъл залиташ?
Нима не виждаш? Недостоен е "елита"!
За носа те води една държава млада,
от която Европа и света пропадат.
Българийо, бъди си мъдра, благородна!
Останеш ли такава, Ти ще си свободна!
Недей да влизаш в братоубийствени войни!
Милостта на Господа в сърцето ти тупти.
Та твоите деца еднакво са ти мили.
Не слушай и не вярвай на зли и чужди сили!
Всяка светла българска душа е Божи дом.
За умрелите за свобода - ДЪЛБОК ПОКЛОН!
Дива орхидея
Все по-често да те виждам аз копнея,
чудна, тъй красива, Дива орхидея.
Виждам те и питам се: Дали сънувам?
Цветното ти тяло шепне: Съществувам!
Чакала си ти години до цъфтежа.
Толкова си нежно безметежно свежа.
Сякаш фея си от приказка щастлива.
Хем си земна, хем неземно си красива.
Дива орхидея, аз те обожавам!
Страдам, че не мога да те притежавам.
Само ще погаля твоите цветчета.
Любовта цъфти в сърца и сред полета.
Земни дни... Години аз те съзерцавам...
Но откъсна ли те, знам, ще съжалявам.
Ще повехнеш бързо. Аз ще остарея.
Не за самота... За любовта копнея...
Вместо да се любят, хората се хапят.
А ти растеш и на Изток, и на Запад.
Дива орхидея, ти си ми в душата.
В тебе диша красотата, свободата.
Но светът воюва и се конфронтира...
А така безсмъртната душа умира.
Искам да те има, Дива орхидея!
И в човешките души да те посея!
Този свят от обич трябва да настръхне
Най-обичам аз назад да се обръщам
и да поглеждам към изминатия път,
всичко тръгна там, от бащината къща
и от онази първа крачка на духът.
Колко много спомени - сладки плодове?
От градината душа на баба, дядо.
Съкровище е скрито в тези дарове.
Всеки спомен свети и ми носи радост.
Богатството е всъщност в простите неща.
В сърцето да пулсира вяра, доброта.
Щастието е в мъдростта и любовта,
предадени от старостта на младостта.
Очи, уши, когато имаш ти за тях
душата ще лети ефирна и лека.
И никога не ще си сетен сиромах.
Семплите мечти са злато за човека.
Бъдеще от миналото се изгражда.
Човек върви напред, но гледайки назад.
С добрия пример той винаги надгражда.
С такъв заряд е по-добър и по-богат.
Носиш ли в душата всичко що ти трябва -
благодарност, мир целебен и светлина
и добрият Бог за тебе ще се радва.
Светът трепти ведно с човешките сърца.
Можеш винаги от себе си да даваш.
Божи извор никога не ще пресъхне.
Продължавай в този дух да възпитаваш.
Този свят от обич трябва да настръхне.
Свободата е любов
Свободният човек обича, люби,
той няма време в злоба да се губи
и роб да е на завист и омраза.
"Обичам те" е неговата фраза.
Свободният човек цени, създава
и мнението чуждо уважава.
Свободният човек не се преструва.
Роден е да общува и добрува.
Свободният човек не иска много,
а само мир, любов и вяра в Бога.
В очите му ще видиш светлината.
Най-важното за него е душата.
Уви, свободни хора вече няма
в измамната човешка панорама.
Толкова е тъжно. Роби сме и днес.
"Свободата е пари и интерес".
Приятели, познати и роднини
не са си вече близки и любими,
разделя ги убийствената злоба,
която в жилите тече на роба.
Та всичко е ужасна политика,
която към нещастия ни тика
и мислим си, че важни сме особи,
а всъщост сме едни безправни роби.
Светът изглежда все по-зъл и мрачен.
Човекът стана твърде опростачен.
За пари и власт на всичко е готов.
Роб до гроб. А СВОБОДАТА Е ЛЮБОВ.
За кого бие камбаната?
Камбаната бие за Тебе, Народе!
Защото отдавна си смъртно прободен.
Душата Ти стене, кърви Ти сърцето...
Но смирено отлагаш своето вето.
Убиват те бавно, жестоко, цинично...
Източват кръвта Ти без жал, методично...
Децата Ти родни навън се пилеят
и чуждото тачат, за него милеят.
Обръщат се в гроба от мъка предците.
Камбаните бият... Звънтят ли звънците...
Родината плаче... Но никой не чува.
До смъртния одър, Народе, бленуваш...
И в своята собствена кротост умираш...
С "Обичам те, Родино!" дъхът Ти спира.
Българският дух - най-древният, старият -
крещи от любов: ВОВЕКИ БЪЛГАРИЯ!
Татковина
Парче земя, а колко много свобода...
Витае тук духът на нашата рода.
Не може ни длето, ни перо, ни четка
да опише татковата родна гледка.
А единствено душата и сърцето
виждат и усещат онова, което
е непреходно в пространство и във време...
От него точно човекът ще си вземе
и ще предаде и завещае щедро
този кът омаен под небето ведро...
Парче земя, а колко много красота...
Прекрасно е да си свидетел на това.
Благодарен съм на Бога и предците,
на земята родна, любовта, мечтите.
Може да е бедна моята родина,
но е ненагледна и... незаменима.
Нека, мили Боже, тука и децата
да усещат свободата, красотата...
Парче земя, но най-скъпо на душата.
Най-голямото богатство на земята.
Тук, където всеки се смирява
Почиват си добрите, скъпи хора
след цял живот на обич, труд, умора,
след толкоз много доброта и сила
земята мила ги е приютила.
Обичам да притихвам в тишината.
На гроба тук смирява се душата.
Разбираш, че си жив за кратко време.
Че само обич можеш с теб да вземеш.
И щом от нея щедро ти раздаваш,
отидеш ли си, пак ще получаваш,
защото в спомените ще те има
през пролет, лято, есен, зима.
И всеки изгрев ще те възкресява.
Любовта е вечна, не се забравя.
Усмихва се природата велика
и пак за тебе пита и те вика.
Самият ти ще бъдеш в светлината,
която ще огрява планината,
а живите ще гледат красотата,
защото част от нея е душата.
Телата са се слели със земята.
Душите ни са част от небесата.
А тук на гробището, сред покоя,
разбираш, че душата е в безброя.
По Божията мирна пътека...
И към прогреса вътре в човека...
Най-голямото проклятие днес
е материалният ни интерес.
Страстите човешки, ненаситни
са стрес и войни кръвопролитни.
Външен успех, комфорт и удобство
са веригите на всяко робство.
Консуматорска жестока жажда
е това, което ни изяжда.
С неразбиране и егоизъм
няма обич, мъдрост, хуманизъм.
Няма вяра в Бога и доброто.
Затова в света царува злото.
Точно службата на сатаната
е смърт за народа и страната.
А нашата душа и тялото
добруват в името на цялото,
вътрешния мир и красотата,
и разбиране за простотата,
че сме част от майката природа
и душата ни е дъх от Бога,
и че скромната човешка личност
е чиста космична хармоничност.
Мостът между вчера, днес и утре
е в равновесието отвътре.
Прогрес е нужен в хората дръзки.
В нашите земни взаимовръзки.
Най-висше благо е добротата.
Красотата. И мирът в душата.