На раздумки с Кирил Писарски

Преди време някаква дама се опитала да уязви моя събеседник и приятел Кирил Писарски, като му казала: "Липсват ти първите седем години!" А Кирчо се съгласил с нея. Отвърнал й: "Права си, госпожо!"
А на мен лично ми потвърди: "Много е права дамата..." И Кирчо изрежда причините, които за него и досега са истинско богатство.
За родения преди 85 години в радомирското село Кондофрей и преминалото му детство в село Гълъбник първите седем години били птичият свят, светът с животните, цветята, тревата, с песента на чучулигите, с бурите и лятната жега...
И досега му липсват именно първите седем години със звъна на хлопките, свирнята на кавала, щуротиите на воловарчетата. Липсват му моминските жътварски песни и хорото на мегдана...
Липсват му мравките, хорът на щурците, гълъбите, диханието на чернозема... Липсват му най-вече детските мечти и природата, която е била първият му буквар и първата читанка... Липсват му родителите... Много му липсват. Но всъщност те са останали завинаги с него.
И няма как да не повярва човек на искреността на писателя, на една от легендите от Националната телевизия, в която е оставил тридесет и две години от биографията си и спомена за първите  детски предавания, повечето от които е съхранил  и на хартиен носител в авторски книги. Ще ви припомня само "При нас е весело", "Бързи, смели, сръчни", "Весел старт", "Не се сърди, човече", "Парад на хвърчилата", "Хубава си, татковино", "Прозорче към поезията", "Наслука".
Като автор, оператор и режисьор има над тридесет и пет детски новели и около 65 филмови пътеписа.
Сега, като пенсионер, пази съкровен спомена си за телевизията и детската аудитория, а за възрастните оставя своите литературни нови заглавия. Над стотина разказа се радват на популярност, а осемдесет и петгодишнината посрещна с нови две книги, дело на издателска къща "Александрова дизайн" - "Разкази от кошчето" и "Разнокалибрени раздумки", в които е събрал малко над седемдесет нови сюжета, преразказани талантливо и увлекателно, илюстрирани също така талантливо от художника Борислав Златанов.
С повечето от тях се опитва да каже сбогом на детството, на младостта, но няма как това да е истина, защото раздяла с тях не може да има. А като прочете разказите на Писарски, читателят лично ще се убеди в това мое усещане. Препоръчвам ви например "Моето признание", "Капитанът", "Мислителят", "Мандрата", "Дъбът" от "раздумките", както и "Бизнесмен за един час", "Две в едно", "Мълчанието на агнетата", "Сбогом, детство" и някои от рибарските му приключения в книгата "Разкази от кошчето".
В папката с книгите, снимките и някои ръкописи, които ми остави през януари т.г., Кирил Писарски дебело беше подчертал: "На 17 февруари 2018 г. става на 85 (ако е жив дотогава)."
Да си жив и здрав, Кирчо! Честита годишнина. И нови читатели ти пожелавам. На добър час и на най-новите ти сборници с разкази. Какъв по-добър подарък от това за рождения ти ден!?