"Луков марш" компрометира демокрацията
Ген. Христо Луков е един от най-откровените и амбициозни привърженици на нацизма
/ брой: 25
Периодът между Първата и Втората световна война е време на тоталитарни и профашистки организации, които по подобие на Хитлер и Мусолини искат властта - "Огнените кръстове" на Казимир де ла Рок във Франция, "Кръстосаните стрели" и режима на адмирал Хорти в Унгария, "Железната гвардия" на Хориа Сима в Румъния, диктатурата на маршал Метаксас в Гърция, на майора от турската армия и крал на Албания Зогу и др. България също не прави изключение...
Жалкото е, че и днес, през ХХI век, сме свидетели на подобни отвратителни изяви. Всяка година в началото на февруари у нас групичка нахъсани и намръщени млади хора под гръмкото име "Луков марш" се опитват да възкресят спомена за генерал Христо Луков - един от най-откровените и амбициозни нацистки привърженици,
кандидат за диктатор
който, загрижен единствено за личната си власт, предава (работи против) българските национални интереси. Кой всъщност е той и какво е направил за България?
През 1929 г. крайно дясната, екстремистка младежка организация "Родна защита" се разцепва, а част от ръководството и членската й маса я напускат и основават Съюз на българските национални легиони (СБНЛ). Като идеология той изповядва силен антикомунизъм и антисемитизъм. На първия си конгрес новата формация избира за свой главен водач Иван Дочев. Според устава, изготвен по нацистки образец, главният водач разполага с неограничена лична власт - никой няма право да обсъжда или оспорва неговите заповеди. И легионерите безчинстват.
ХОРА - една инициатива срещу неонацизма, расизма и ксенофобията, протестира срещу провеждането на "Луков марш"
След държавния преврат, извършен на 19 май 1934 г. от Военния съюз и Политическия кръг "Звено"с помощта на армията, се формира кабинет начело с лидера на "звенарите" Кимон Георгиев. Цялата власт реално е в ръцете на цар Борис III и той търси министър на войната, който да закрепи монархическата идея в армията. Изборът му пада върху дисциплинирания и послушен генерал Христо Луков, участник във всички бойни действия през Първата световна война. Легендата го сочи като спасител на Кюстендил от сръбска окупация в края на войната - на 28 септември 1918 г., останал сам с 4 оръдия на изоставена позиция, спира настъплението на сърбите към града. След войната е командир на полк, на артилерийската стрелкова школа, на II и III пехотна балканска дивизия. Оказва се добър организатор, укрепва дисциплината и верността към династията, организира гордостта на царя - общоармейските маневри през 1937 г.
Неочаквано обаче дисциплинираният Луков проявява политически амбиции - в процеса на рутинната си работа установява свои
лични, тайни контакти в Берлин
с нацистката военна върхушка - Кайтел, Химлер, Гьоринг. Това предизвиква подозрителността на царя, който през 1938 г. го уволнява, за да се отдаде изцяло на... "своите воински стремления", като след кратко време е повишен в чин генерал-лейтенант и е изпратен в запаса.
Това не намалява амбициите му, напротив - и през 1941 г., с подкрепата на германците, ген. Луков е избран за главен водач на легионите, което му осигурява така търсената масова политическа подкрепа. Иван Дочев отстъпва без много шум, тъй като за компенсация е назначен за директор на националната пропаганда, а малко по-късно става и кмет на родния си град Шумен.
Луков активизира легионерите - изгражда Българо-германска банка, осигуряваща финансирането на СБНЛ без знанието и намесата на правителството, организира масови погроми над еврейското население, антикомунистически демонстрации и факелни шествия, които прерастват в улични схватки. В същото време Берлин обвинява царя в мекушавост спрямо комунистите, евреите и другите "подривни елементи".
Богдан Филов отбелязва в дневника си: "...Луков интригува срещу царя в Берлин. Това е много неприятно..."
През есента на 1942 г. царят получава информация, че генерал Луков и полковник Атанас Пантев - бивш директор на полицията и носител на висшия орден "Германски орел", обсъждат състав на ново правителство начело с Луканов (Атанас Пантев - министър на вътрешните работи, Сотир Янев - министър на външните работи и др.) и планират посещение в Берлин, за да получат
благословия за нов военен преврат
Обещават силно военно управление, което да ограничи правомощията на двореца, да изпратят войскови части на Източния фронт и да решат радикално еврейския проблем в пределите на царството.
По този повод Богдан Филов пише в дневника си: "...Царят подчерта, че Луков иска да прави много опасен политически завой. Възложи ми да взема необходимите мерки..." Така се взема решение СБНЛ да бъде обявен извън закона, а активните му членове да бъдат арестувани и изпратени в концлагера "Атия" край Бургас; да се създаде младежка патриотична организация "Бранник", която да замени легиона и чиито девиз да е: "Аз съм бранник и моето сърце принадлежи на царя на българите и на моя народ."
Комунистическото разузнаване в армията, ръководено от капитан Петър Вранчев, информира ЦК на БРП(к), че такъв преврат се подготвя и ще последва жестока разправа с дейци и членове на партията, с левите земеделци и определена част от интелектуалците.
На 13 февруари 1943 г. бойна група (Иван Буруджиев, Виолета Якова и Здравка Кемилева) ликвидира генерала, а през май са убити и Атанас Пантев и Сотир Янев. Опасността от военен преврат е елиминирана, а Л. Лулчев пише в дневника си: "...Царят не беше много опечален от убийството на Луков..."
На 6.IХ.1944 г. Иван Дочев бяга от България с немски военен самолет, като оставя един от заместниците си - Ценко Хаджихристов, да ръководи "нелегалната борба срещу комунистите". Заместникът се укрива до края на септември, след което, пресметнал всички рискове, се предава на капитан Вранчев. По дадената от него информация част от централното ръководство и актива на СБНЛ са задържани (В. Златаров, капитан Дянко Марков, Вл. Абаджиев, Ст. Стоянов, П. Радев и др.), дават съгласие да сътрудничат и
под гриф "Група Игрек"
са настанени в апартамент на ул. "Венелин", откъдето Вранчев, вече генерал и шеф на Военното контраразузнаване, започва сложна оперативна игра. Той лансира версията, че в условията на дълбока нелегалност групата подготвя военен преврат, изгражда мрежа и подбира кадри за решаващия удар. След пълното изясняване на кадровия потенциал на "преврата" през 1947-1948 г. следват повсеместни арести и двата големи легионерски процеса. Легионът е разгромен и престава да бъде политическа и военна заплаха.
Участниците в групата "Игрек" са помилвани, прибират се по домовете си и потъват в забвение. Както се разбра, това е само временно.
След промените на 10 ноември 1989 г. групата "Игрек" внезапно прави опит да влезе в политическия живот на страната, като основава Българския демократичен форум. Той си поставя за задача "свалянето на БКП/БСП от политическата сцена" и подчертава историческите си връзки със Съюза на българските национални легиони. По-голямата част от групата са избрани за депутати във ВНС с листата на СДС, а Вл. Абаджиев дори възглави Агенцията за чуждестранни инвестиции.
С течение на времето, по една или друга причина, повечето от тия хора отново са изритани от активния политически живот. И всяка година се опитват да напомнят за себе си чрез зрелищен поход на малобройна, но шумна група неонацисти, наречен от тях "Луков марш". Проява, която едва ли заплашва бъдещето на България, но определено скандализира обществото и компрометира демокрацията!