ЛИТЕРАТОР ПО ИНСТИНКТ, МЕДИК ПО НЕВОЛЯ

Срещнах д-р Зигмунд Фройд на конгрес по психоанализа в Хага през 1920 г. Преди два месеца си купих от Лондон красива гръцка статуетка от мрамор, представляваща според археолозите Нарцис, и я изпратих с поздравително писмо на "откривателя на нарцисизма". Този добре подбран подарък ми осигури покана от бащата на психоанализата.

 
- Вашето посещение е много приятно за мен. Вие не сте нито болен, нито колега, нито ученик, нито роднина! Аз съм непрекъснато сред истерици и ненормални, които постоянно ми говорят едни и същи неща; сред лекари, които са или глупави папагали, или амбициозни кариеристи. А с вас ще мога да говоря спокойно. Знаете ли, аз, който уча другите как спокойно и свободно, без никакви задръжки да споделят онова, което е вътре в тях, не мога да разкрия пред никого душата си.
Отговорих, че само за да се запозная с него, съм пристигнал във Виена.
- Всички мислят - продължи той - че държа на научния характер на моето творчество и моята главна цел е лечението на душевните болести. Аз съм учен по принуда, а не по призвание. Всъщност аз съм артист. Моят любим герой още от детството е Гьоте. Исках да стана поет и цял живот съм мечтал да напиша роман... Семейството ми беше бедно. Аз съм евреин, което от своя страна ме поставяше на едно по-ниско стъпало в тази антисемитска монархия...
Литературата кипеше от непрекъснати битки. Символизмът издигаше флаг срещу натурализма. Влиянието на Флобер и Зола се изместваше от Маларме и Верлен...
Литератор по инстинкт и медик по неволя, аз реших да трансформирам един от клоновете на медицината - психиатрията, в литературата. Смятам се за поет и романист под образа на учен. Психоанализата не е нещо друго, освен транспониране на едно литературно призвание в областта на психологията и патологията. Гьоте ме вдъхнови за първото ми откритие. Знаете, че е написал "Вертер", за да се освободи от една болка, водеща го към самоубийство. Литературата му е послужила за катарзис, за освобождаване. Какъв е моят метод при лечение на истерията? Насърчавам пациента да разкаже всичко, което би могло да го освободи от това натрапчиво чувство. Не прави нищо по-различно от онова, което ни учи Гьоте! Споделянето е освобождаване и дори начин на лечение. Католиците са знаели добре това. Виктор Юго ме научи, че поетът е и свещеник, който може да изповядва. Така започнах...
Скоро забелязах, че изповедите на моите болни са един ценен извор за човешката природа. Постъпвах като Емил Зола. Той също събираше документален материал за своите романи, а аз го трупах за себе си. Декадентската поезия насочи вниманието ми към общите неща между съня и творчеството, върху важността на езика на символите. Психоанализата се роди не, както се твърди, от внушенията на Ницше и Шопенхауер, а от транспонирането на някои литературни школи в науката.
Ще се изразя по-ясно. Романтизмът, наследил традициите на средновековната поезия и прокламирал първенството на страстта, ми подсказа идеята да превърна сексуалността в център на човешкия живот. Под влияние на натуралистите аз погледнах любовта по-малко сантиментално, по-малко мистично.
Натуралистите, и особено Зола, ме научиха да гледам спокойно най-отблъскващите неща в живота: чувствеността и нагона, скрити под добрите маниери. Накратко казано - да виждам животинското у човека. Откривайки тези срамни тайни, които ние съзнателно или подсъзнателно крием, аз следвах примера на Зола...
Символизмът ме научи на две неща: стойността на сънищата, асимилирана в поезията, и мястото, което заемат в изкуството, т.е. в един вече реализиран сън - символа и алюзията. Тогава започнах своята голяма книга за интерпретацията на сънищата като израз на подсъзнателното - същото подсъзнателно, което е и извор на вдъхновение. И както бях научил от символистите, че всеки поет трябва да има свой език, и аз на свой ред си създадох речник на сънищата...
...Изригването на подсъзнателното, е в основата на духовния живот...
Както казах: цялата ми култура е литературна - гъмжи от цитати на Гьоте, Грилпарцер, Хайне и други поети... Моите книги са по-близки до фантастичните романи, отколкото до трактатите по патология. Студиите ми върху ежедневния живот са чисто и просто литература... Несъмнено всеки голям учен има немалко фантазии, които подхранват неговата интуиция. Но досега нито един не се е осмелил като мен да смесва литературата с науката. В психоанализата могат да се открият резюмирани и преведени на научен жаргон трите най-важни литературни школи на XIX век. Хайне, Зола и Маларме се срещат у мен под сянката на стария Гьоте. Никой не забеляза тази тайна и аз не бих я споделил с никого, ако не ви беше хрумнала прекрасната идея да ми подарите тази фигура на Нарцис...



Всеки нормален е нормален... отчасти

- Няколко цитата от Зигмунд Фройд, обявен за една от стоте най-влиятелни личности, преобразили света
- Живеем в много странно време и с удивление отбелязваме, че прогресът върви ръка за ръка с варварството.
- Никога не сме толкова беззащитни както тогава, когато обичаме и никога толкова безнадеждно нещастни, както когато загубим любовта.
- Голяма част от това, което е реално вътре в нас, не се осъзнава, а това, което се осъзнава, е нереално.
- Всеки нормален човек на практика е нормален само отчасти.
- Колкото по-безупречен е човек външно, толкова повече демони има вътре в него.
- Ние не се избираме случайно един друг. Ние срещаме само тези, които вече съществуват в нашето подсъзнание.
- За нещастие потиснатите емоции не умират. Те са заставени да замълчат, но вътрешно продължават да влияят на човека.
- Ние идваме на света сами и сами го напускаме.
- Ти не преставаш да търсиш сили и увереност навън, а трябва да търсиш в себе си. Защото те винаги са били там.
- Любовта и работата - това са крайъгълните камъни на нашата човечност.
- Този, който обича много жени - познава жените; този, който обича една - познава любовта.
- Сънищата са царският път в безсъзнанието.
- За сексуално отклонение може да се смята само пълното отсъствие на секс, всичко останало е въпрос на вкус.
- Нищо в живота не излиза толкова скъпо, както болестта и глупостта.
- Въпреки моите 30-годишни изследвания на женската душа, не бях способен да отговоря на въпроса, на който още никой не е отговорил: "Какво иска една жена?"
- Когато ме критикуват, мога да се защитя, но пред похвалите съм безсилен.
- Единственият човек с когото трябва да се сравнявате - това сте вие в миналото. И единственият, от когото трябва да сте по-добри - това сте вие сега.
- Преди да диагностицирате у себе си депресия и ниска самооценка, първо се уверете, че не сте заобиколени от идиоти.


Със свои пациенти с неврози, причинени от войната