Латинска Америка се освобождава от опеката на САЩ
Публикувано в "Ново време", бр. 9
/ брой: 213
Бойно поле между Изтока и Запада от 50-те години на XX в., подчинена на различни диктатури до средата на 80-те години на XX в., попаднала в ръцете на международните финансови институции при възстановяването на демокрацията, Латинска Америка все още не е укротена.
20 април 2008 г., Парагвай. След шейсет и една години управление на партията "Колорадо" - трийсет и пет от които под ботуша на диктатора Алфредо Стреснер (1954-1989), победата на някогашния "епископ на бедните" Фернандо Луго е преломен момент в историята. Тя е и нова крачка напред за левицата и за левия център на латиноамериканската шахматна дъска като цяло.
Кой можеше да си представи в началото на 90-те години на XX в., че президентите на толкова много държави - Аржентина, Боливия, Бразилия, Куба, Чили, Еквадор, Никарагуа, Парагвай, Уругвай, Венецуела, ще бъдат избрани от собствените им народи, а не от американското посолство? Така може да бъде измерен очевидният провал на двайсетте години неолиберализъм.
Новото положение изобщо не се харесва на Вашингтон. Тези правителства обаче не унищожават "буржоазната" държава. Като цяло те зачитат частната собственост на средствата за производство и демократичните закони. Макар да напредват в областта на защитата на човешките права и да включват в политиките си някои социални мерки, държавите от социаллибералната ос - Чили, Бразилия, Уругвай и др. - ограничават исканията на народните движения и ги изключват от центъра на политическата сцена. Те обаче си остават стожери срещу консервативната десница.
"Крайните", разположени по-вляво, едновременно националисти (но не е ли и Бразилия такава?) и интернационалисти, говорят за "социализма на XXI в.". Като национализираха частично горивата, венецуелското и боливийското правителство се сдобиха с необходимите средства, за да осъществят значими социални програми. Куба, Боливия, Никарагуа и Венецуела, а след това и Хондурас, очертаха ново геополитическо пространство: Боливарската алтернатива за страните от Америка (ALBA).
Появиха се, понякога в съюз с "умерените", регионални енергийни съюзи, телевизионен канал, който да се противопостави на монопола на частните медии ("Телесур"), Южна банка (Банко дел Сур), която започна да разхлабва обръча на Световната банка и на Международния валутен фонд (МВФ). Сътрудничество, взаимно допълване, солидарност, зачитане на националните суверенитети - заражда се ново състояние на духа.
НА ПРИЦЕЛ
През 2003 г. Чили, Мексико (макар и твърде консервативно) и южноамериканските представители в Съвета за сигурност на ООН се противопоставиха на резолюцията, разрешаваща нахлуването в Ирак. При избирането му за генерален секретар на Организацията на американските държави (ОАД) чилиецът Хосе Мигел Инсулса не беше подкрепен от САЩ. Големият проект на Вашингтон - създаването на Американска зона за свободна търговия (ALCA, на испански език), огромен пазар с 800 милиона жители - така и не беше осъществен.
Въпреки различията и дори разногласията между "крайните" и "умерените" (като това за развитието на агрогоривата, чийто най-пламенен защитник е Бразилия, заедно с Вашингтон), затъналите в Ирак Съединени щати така и не успяват да посеят семето на раздора между правителствата им. Чилийският президент, г-жа Мишел Бачелет, пое председателството на Съюза на южнонамериканските нации (UNASUR), автономно политическо и икономическо обединение, чийто учредителен акт беше подписан в Бразилия на 23 май 2008 г.
Много по-трудни се очертават преговорите за създаване на Южноамерикански съвет за отбрана - идея, лансирана от венецуелеца Уго Чавес през 2003 г. и подета от бразилеца Луиш Инасио Лула да Силва. Този проект, който е по-скоро многостранен механизъм, предназначен да предотвратява и да разрешава конфликти, отколкото военен съюз, беше отхвърлен от Колумбия, предпочитаща рамката на ОАД, в която разчита на безусловната подкрепа на САЩ.
Вашингтон пък се опитва да засили присъствието си в региона. С повторното активизиране на 25 април 2008 г. на Четвърти флот, съставен от бойци, тренирани за провеждане на специални операции, САЩ възнамеряват да ръководят и да координират военноморските флотове на държавите от Централна и Южна Америка - срещу "трафика на наркотици и тероризма". Куба остава на прицел. Води се яростна кампания, целяща да дискредитира Венецуела и Еквадор и да дестабилизира Боливия чрез искането за автономия (полунезависимост) на най-богатите й райони. В Колумбия продължителното управление на Алваро Урибе или на някой от приближените му може да послужи като трамплин за осъществяване на това желание за завръщане в региона.