Иван Гранитски: Езикът ни стигна до висини на падението

"Политиците ни говорят с акцент, фъфлят, екат, имат 100-200 думи в речника. Не може, това е трагично!"

- Призив на Българската академия на науките (БАН) за защита на богатството, красотата и звучността на българския език беше представен на пресконференция на учени от БАН, които изразяват тревогата си за състоянието на публичната реч. Г-н Гранитски, какви са вашите притеснения и съответно позицията, която отстоявате? 

- Преди всичко, нека кажем, че идеята за този призив на БАН, той е отправен първо към медиите, към вас, като колеги. Ние отдавна говорим, че е крайно време като съмишленици - научните дейци на БАН и вие, журналистите, медиите, които работим с едно оръжие - словото, да се обърнем към българското общество. Много разчитаме на вашето съдействие, по един вече катастрофично наболял въпрос - това е опростачването на медийния, на обществения език, общата чалгизация на образованието, на това говорене в публичното пространство, което, сами виждате, е доведено до крайна точка на простащина, на некултурие, на непознаване на българския език, на злоупотреба. 

В обществения език, разбира се, главно виновни са тук политиците, т.нар. политици. Те ползват 5-6 клишета, които идват от брюкселските чиновници и които нищо не значат. Но загубата на свежестта на българския език, на неговото богатство не започва сега, в последните години. Това е един процес, който сега стигна до висини на падението.

В последните 30 години виждаме, че и в сферата на образованието настъпиха доста тежки поражения. Излязоха статистики преди година-две, че 45% от завършващите средно образование българчета са функционално неграмотни. Това е потресающа статистика. Това е, защото от безброй псевдореформи образованието загуби една добра традиция и нашите млади хора трудно четат или като четат, не разбират функционалната връзка на думите. 

Вие знаете, че езикът е жив организъм, той се развива по свои си закони, те не следват политическите и социалните закони и трансформации, но изискват грижа от страна на официалната държава. А такава грижа абсолютно няма в последните 30 години, тъй като нашите държавници, псевдодържавници и политици се занимават с всичко друго, но не и с чистотата на българския език, съхраняването му. А зад езика стои и мисълта, защото езикът е функция на мисълта. Беден език - бедна мисъл. И когато нашите законотворци или политици, или администрация, или държавници, а не дай боже и някои медии използват един беден, осакатен език, естествено, че трудно ще приемат умни закони, и ще продължат, така да се каже, да репродуцират, да умножават това опростачване на  общественото пространство.

От там идва тази тревога на БАН. Още повече, тук си позволявам да припомня, че първосъздателите на Книжовното дружество 9 години преди БАН - после става БАН, са именно хора, които коват българския език. Това са Марин Дринов, Васил Стоянов, след това са редица големи български писатели. В последните години академици бяха Николай Хайтов, Светлин Русев, Антон Дончев - виждате, ярки творци на българското слово и на пластическите изкуства. И заради това е тревогата на дейците на БАН, на други наши колеги от двата института - по литература и български език, професорите Ана Кочева и Елза Трайкова. 

- Г-н Гранитски, в сутрешния ни блок проф. Пламен Павлов заяви, че нямаме ясна стратегия за отстояването на българската азбука и всичко е оставено като отговорност на българските учени, особено езиковедите. А всъщност, трябва хората, които заемат високи позиции, политици, в Министерството на  културата, образованието да имат визионерския поглед за бъдещето. 

- Да, точно така е и донякъде е прав проф. Павлов. Но не трябва да търсим вината само в езиковедите. Това е един дълъг и отдавнашен спор. Още в началото на миналия век Пенчо Славейков и други големи писатели спорят, и то много остро, с тогавашните наши езиковеди, упреквайки ги в сухоежбина на мисълта, така да се каже. От тази гледна точка и днес имаме такива примери. 

Но другите български учени, а и творците, които творят със словото, те са хора с извънредно богата лексикална култура, която обаче не се ползва от медиите, уви, а от политиците - хептен. Там знаете, че друга трагична статистика имаше преди 5 години - какъв е съставът и колко броя думи ползват съвременните медии. Оказа се, че между 800 и 900 думи. А пък преди 120 години вестниците, в които са сътрудничили Ботев, Константин Величков, да не говорим за Каравелов и Захарий Стоянов, още по-назад, са използвали речников състав от 27-28 хиляди думи. 

- Имате ли обяснение за това? 

- Обяснението е, че устремени към т.нар. нова геополитическа ориентация, нашите политици забравиха, че са длъжни да пазят традициите на българския език, на българското възраждане. Не може да станем достойни членове на Европейския съюз, ако се откажем от родната си история, от езика, от географията. А нашите политици, с малки изключения, правят точно това в последните 30 години. 

Тук не става дума за някакъв пресилен национализъм, не дай боже. Напротив, става дума за уважение към цивилизацията, културата на всички европейски народи, но в това число и на собствената ни история и език. И затова виждате, че особено в последните 2 години, нашите псевдополитици се занимават с всякакви маловажни въпроси, а не с най-страшните въпроси - демографската катастрофа и опростачването на общественото пространство, падането на нивото на образованието, на здравеопазването. Така че какво се хвалят те и се фукат, че били член на Европейския съюз вече 12 години и повече, след като не можем да си опазим една от най-богатите истории.

Ние сме трета в Европа страна по богатство на артефакти. България трябва да пренесе в бъдещето - ние сме длъжни, цивилизационните послания на поне 7 велики цивилизации, които са били по нашите земи - тракийската, античната гръцка, византийската, римската, славянската, прабългарската и османската. Така че ние просто сме в дълг пред нашите предци. От там идва тази, как да го нарека... това скверно положение, позорна ситуация, защото преди всичко една нация, която иска да има добро развитие, трябва да знае, че главният приоритет - ето, пак чуждица, главната цел, главният акцент трябва да бъдат образование и култура. Всички други въпроси могат да се решат, но без цивилизована нация и без образование и култура ставаме от третия и четвъртия свят. 

- Така е, не да вършим нещата ден за ден, което е в тотално противоречие с онова, което са мислели Светите братя Кирил и Методий, техните ученици, княз Борис-Михаил, Симеон Велики и т.н. 

- Да, разбира се, да. И тук е ролята на медиите - аз го казвам не защото съм ваш гост, но тя е изключително важна, за да може да поправяте политиците поне да говорят нормално. И във вашите студия и предавания виждате, че те говорят с акцент, фъфлят, ръкат, екат, заекват, имат 100-200 думи в речника. Не може, това е трагично! И те дават този лош пример. Разбира се, вече и осакатеното образование, да не говорим за учебниците, учебните програми, тъй като освен лошия език, с който с написани повечето от тях, тоя език е студен, той е пластмасов, от него е изтръгнат живецът. И затова той не е така завладяващ младите хора, които трябва да учат по тези учебници. 

А да не говорим, че специално в учебниците по история има гигантски манипулации и фалшификации, които са по посока да се откажем пак от националната си идентичност и да се влеем в една обща небулоза. 

Тези процеси, колкото и да е трагично, знаете, в историята процесите се явяват два пъти - първият път като трагедия, вторият път като фарс. Само че днешният фарс, в който сме изпаднали ние, е комбинация между сапунка и някаква грозна шарада и филм на ужасите, хорър. Защото обеднявайки нашият език, обедняваме националното си самосъзнание, отказваме се от великите си писатели и хора на духа и влизаме в един свредел, от който няма излизане. Всекидневно ние сме разтърсвани от едни крамоли, от плебейски, просташки скандали и от подмяна на истинския дневен ред на обществото.