Патриарх Никифор защитавал истината за светата Църква и бил изпратен на заточение
Св. Никифор бил възведен за Константинополски патриарх в 806 г., няколко години след като Седмият Вселенски събор осъдил иконоборческата ерес. Той с всички сили се борел против разврата и свободните нрави, които силно се били разпространили в столицата. Светецът се стараел да възстанови мира в Църквата и да прекрати смутовете. В същото време намирал възможност да се занимава и с научно-богословски трудове: написал история на Църквата до негово време и защитавал писмено догматите на православната вяра.
В това време царувал император Лъв Арменец - жесток гонител на светите икони, който се стремял да склони на своя страна и патриарха. Но св. Никифор му отговорил с твърдост: "Напразни са трудовете ти, царю! Ние не можем да изменим древното предание. Ние почитаме изображенията на светците, както почитаме Кръста и Евангелието."
Императорът не послушал увещанията на светите служители на Църквата и започнал страшно гонение против почитателите на светите икони по цялата империя. Св. Никифор ободрявал и утешавал страдащите, наставлявал ги за истината, убеждавал ги да не отстъпят от древните предания на светата Църква.
Царят се убедил, че докато патриарх Никифор е в Константинопол, той не ще сполучи да затвърди иконоборството. Затова решил да свика събор от свои съмишленици, които свалили патриарха, а царят го пратил на заточение в остров Проконис. Там той прекарал тринадесет години, през които често търпял поругаване и издевателства над себе си. А след като се преставил пред Господа, бил погребан при храма на свети мъченик Теодор в създадения от самия него манастир в 828 г.
След няколко години - след смъртта на злочестивите царе Лъв Арменец, Михаил Валвос и неговия син Теофил, скиптърът на гръцкото царство преминал в ръцете на благочестивата царица Теодора, която управлявала царството заедно със своя малолетен син Михаил.
Свети Методий върнал мощите на патриарх Никифор при неговия престол
Когато Константинополската катедра заел Методий, възстановил почитането на иконите в светата Църква. Той съветвал Христолюбивата царица Теодора, че не подобава най-добрият от патриарсите - Никифор, който е бил изгонен от престола заради православието, и след смъртта си да се намира в изгнание. "Неговото свято тяло трябва да се върне при неговия престол", казал той, а царица Теодора се съгласила с думите на светейшия патриарх. Без да се бави, той взел със себе си презвитери и монаси, съпроводен от множество народ, и заминал за остров Проконис.
Като дошъл в манастира на светия мъченик Теодор, патриархът открил ковчега на свети Никифор и всички видели, че честното тяло, което било погребано преди деветнадесет години, напълно се е съхранило. Без да се забелязва дори и следа от тление, то изпускало дивно благоухание.
Светите мощи били пренесени в тринадесетия ден на месец март - на същия ден, в който свети Никифор бил прогонен от зловерния цар, и били тържествено поставени в църквата "Св. Апостоли".