Как ще завърши войната в Украйна?

 
Роуз Гьотемюлер - бивш заместник генерален секретар на НАТО:
Радвам се, че преговорите вървят напред и го правят тихо - тук мегафонната дипломация не работи. Руският външен министър Лавров да казва, че преговарящите просто се нуждаят от тихо място за работа. Но не зная каква ще е позицията на президента Зеленски за териториите, това ще зависи от него и неговото правителство. Важно е да запомним, че независимо какво се случва под принуда, не е нужно да го признаваме. За 70 години съществуване на СССР ние, Съединените щати, никога не сме признавали, че Балтийските държави - Естония, Латвия и Литва, са били част от СССР. Сега и трите са членки на НАТО и ЕС.

Михал Барановски - директор на варшавския офис на фондация „Джордж Маршал“:
Много съм скептичен, че настоящият кръг от преговори ще сложи край на войната. За Владимир Путин тази война никога не е била свързана с членството на Украйна в НАТО. От гледната точка на Русия преговорите целят да спечелят време за прегрупиране на руските части. С преговорите Русия дава на Запада фалшиви надежди за прекратяване на огъня и иска да намали западната мотивация за допълнителни санкции и военна помощ за Киев. Всъщност Западът и Украйна трябва да откажат Русия от победа. Ако обаче Украйна бъде принудена да приеме неутралитет под руско дуло, това наистина ще е руска победа.

Дейвид Ривера - Колеж „Хамилтън - Клинтън“ (Ню Йорк):
Обещанието, че Украйна няма да иска членство в НАТО, не е достатъчно, за да накара Русия да прекрати своята инвазия. Путин показва, че амбициите му към Украйна надхвърлят нейния неутралитет. Възможността за украинско членство в ЕС, а не в НАТО, през 2014 г. доведе до първата му агресия срещу Украйна. Сега Путин е решен да върне Украйна в стратегическата, икономическата и културната орбита на Москва. И само поражение на бойното поле или отстраняването на Путин от власт ще доведе до изтегляне на руските войски от окупираната украинска територия.
 
Андрю Латъм - професор по международни отношения (Ню Йорк):
Нито една от страните все още не е готова за сериозни преговори. За да се случи това, като се има предвид, че нито една няма да се предаде, и двете ще трябва да достигнат точката на изтощение и тогава ще трябва да се примирят. Всяка сделка ще изисква някаква форма на неутралитет за Украйна, включваща неприсъединяване нито към НАТО, нито към ЕС, както и гаранции за Путин, че ще избегне съдене за военни престъпления.

Клифърд Браун - професор по политически науки (Ню Йорк):
Скептичен съм за напредъка в мирните преговори. Путин започва да се примирява с факта, че План „А“ не е проработил, но не желае да признае пред себе си, че нещата се движат отвъд способността му да се справи с тях. Не виждам постигане на споразумение, докато самата война не определи позициите за преговори на двете страни.

Дъглас Пейдж - асистент по политически науки (Пенсилвания):
Твърде рано е да се каже как ще се развият дипломатическите усилия. Потенциално поражение на Русия в Украйна може да мотивира преговори за уреждане и/или по-нататъшна ескалация на насилието от страна на Путин. Споразумение за членство в НАТО може да помогне за постигане на мирно споразумение, но агресията на Путин увеличава вероятността от застой в преговорите и техен провал.

Уилям Мък - професор по политически науки (Илинойс):
Малко вероятно е Зеленски да се откаже от големи части от своята територия. Реалната ситуация на бойното поле ще реши кой пръв да вдигне „бялото знаме“. Или безмилостните руски бомбардировки ще разбият украинското население, или глобалната икономическа война ще разбие руската икономика. Отговорът на този въпрос вероятно ще определи кой ще е най-склонен да преразгледа своята позиция на масата за преговори.

Питър Рътланд - професор по руски, източноевропейски и евразийски изследвания в Университета в Кънектикът:
Съгласие на Украйна да е неутрална държава по швейцарски или австрийски модел, е вариант, който Киев може да приеме и който Русия може да обяви за победа, тъй като Украйна отхвърляше такъв ангажимент преди 24 февруари 2022 г. Украйна също ще трябва да се съгласи да не приема чужди военни бази на своя територия. Проблемът обаче е в допълнителните условия. Предполага се, че всички руски войски ще се изтеглят там, където са били преди 24 февруари. Русия настоява Украйна да признае анексирането на Крим и независимостта на Донецката и Луганската република, което Киев отказва да приеме. Русия ще трябва да се откаже от това искане, ако се реализира мирното споразумение, тъй като войната върви зле за Путин.

Иън Джонсън - асистент по военна история в Университета „Нотр Дам“ (Айова):
Президентът Зеленски сякаш сигнализира, че ще обмисли мирно споразумение при условия, които може да приличат на „Финландизация“. Терминът се използва за описание на позицията на Финландия по време на Студената война и означава независимост, но с ограничения върху външната политика на Финландия, особено в способността й да противодейства на съветските политика. Има обаче значителни пречки пред постигането на подобно споразумение, тъй като то би било много по-малко от заявената цел на Путин за „денацификация и демилитаризация“ на Украйна.

Кейти Лаатикайнен - професор по политически науки в Университета „Аделфи“ (Ню Йорк):
Преговорите са фокусирани върху прекратяване на огъня, а не върху окончателно договорен мир. Много трудно е да се договори мир, когато куршумите и ракетите продължават да летят. Мисля, че една от печалбите, които Путин би искал да признае, са иредентистките претенции, които той има върху повечето руски райони на Украйна, които сега са под контрола на руската армия. Но това ще бъде много по-трудно от планираното анексиране на Крим през 2014 г. Фактът, че нахлуването не беше посрещнато с рускоезични украинци, които подкрепят руската окупация, прави това много по-трудна цел.
Така че очертанията на едно окончателно мирно споразумение ще отнеме много време, а съществените елементи са трудни за разпознаване, защото този конфликт също беше хвърлен като тест за либералния международен ред.