Планът за „Превъоръжаване“ на ЕС не е „План за мира“

Тревожното развитие на международната обстановка в рамките на по–широките процеси на формиране на едни нов световен ред и изборът на международни организации и някои страни на пътя на войната, вместо този на мира, ни дават основание за следната позиция на Българското дипломатическо дружество, една от първите и основна организация на български дипломати, съхранила опита и знанията от последните десетилетия в международните отношения и дипломацията.
Изразяваме своята тревога във връзка с агресивната реторика на част от държавите членки на ЕС и предвидените от Европейската комисия средства за превъоръжаване. Тези средства ще бъдат за сметка на всеки гражданин на Стария континент и ще доведат до съкращения на средствата в ключови области – социална, здравна, научна и пр. От това ще пострадат най-много по-бедните държави членки, сред които е и България. „Нашите“ средства по Плана за устойчивост вероятно също ще бъдат използвани в новия военен пакет.
Ние не трябва да се превръщаме в организация, въоръжена до зъби, в която народите бедстват. ЕС и каквато и да било друга военно-политическа структура на Стария континент не може да замени НАТО. Евентуалното изкривяване на пропорциите – от социална Европа към милитаризация – ще зачеркне самата идея за създаване на ЕС, неговите постижения през годините. От друга страна, създаването на някакво Евро-НАТО ще засили центробежните сили в Северноатлантическия алианс и ще отдалечи САЩ от Стария континент.
Европейските управляващи елити, загубили не само връзката с общественото мнение в своите държави, но и откъснати от реалността, очевидно не разбират, че отговорното лидерство не е повече милитаризирането на континента, а именно използването и на дипломацията.
Призоваваме да се престане да се спекулира с понятията независимост, свобода, териториална цялост и суверенитет по отношение на войната в Украйна. Тези наложени наративи нямат нищо общо с действителността, с истинските цели на участниците в проксиконфликта. Става въпрос преди всичко за кървави пари, за ресурси, за създаването на нови баланси, за преразпределение на влиянието на основните сили в глобалната политика.
България е сравнително малка европейска държава, член на Съюз, който продължава да губи своите позиции в света. Нашата задача е да съдействаме за възвръщане на лидерството на ЕС в глобалната политика и икономика. А това не може да става само със средства за въоръжения и агресивни изказвания. Не може да стане с призиви за някаква „изолация“ на САЩ или Руската федерация в европейската и световна политика. Европа може да се завърне достойно на световната арена само чрез взаимноизгодно сътрудничество с останалите държави, със свой принос в развитието на световната икономика, наука и иновации, с повишаване на конкурентоспособността си, със запазване на християнската си култура и идентичност, със своя реалистична визия за бъдещето на света, без налагане на демагогия и цензура. Имаме съмнения обаче, че сегашната Европейска комисия е способна да съдейства за постигане на тези цели без дълбоки и болезнени реформи в самата ЕК.
Тези дни са решаващи за Украйна и за бъдещето на европейската архитектура за сигурност.
Изборът на ЕС на план за „Превъоръжаване“ и необходимите за това 800 милиарда евро не е „План за мира“, а е избор за война и за милитаризиране на международните отношения. Вместо това, ЕС би трябвало да излезе със своя визия за „План за европейска система за сигурност“. Ако ЕС продължи да настоява за война до победа, скоро и спешно ще възникне въпросът за нов вид европейско лидерство, ориентирано към мира, а не към войната.
Твърде цинично звучат призивите на някои европейски лидери за „война до последния украинец“, докато те пълнят джобовете на своя военно-промишлен комплекс и различни многонационални компании с украински пари. Ако изборът на Киев е „война“, България трябва да действа пропорционално на своите възможности и в съответствие с националните си интереси. Това означава, че нашите действия не трябва, например, да подкопават нашата собствена сигурност и да ограничават възможностите на нашата армия. Не трябва да се поемат задължения за изпращане в Украйна на български военни под каквато и да било форма. В същото време са необходими реални действия за защита на правата на българското малцинство в Украйна и др.
Независимо от избора на Киев и подкрепящите го западни сили, България следва да формулира и отстоява своите собствени интереси и да има категорична позиция за мир чрез засилена дипломация и искане за най–бързо започване на преговори с участието на Украйна и прекратяване на бойните действия. А правителството би следвало да определи областите, в които нашата страна да участва във възстановяването на тази държава. По примера на някои наши съюзници, България трябва да бъде готова също да предяви на украинските власти своите обосновани претенции във връзка със съдействието по време на конфликта. Не се съмняваме, че Украйна и ЕС ще заемат своето място на масата на преговорите, след като САЩ и Руската федерация решат своите двустранни проблеми, повишат доверието помежду си и избистрят отношението си към проксиконфликта.