Църквата почита чудотворната икона на Света Богородица Ефеска (Корсунска)

В Ефес се съхранява икона на Божията Майка, нарисувана от светия евангелист Лука. През 988 г., на 9 октомври, копие на тази икона е донесено от Корсун в Киев от светия равноапостолен княз Владимир и получава името Корсунска икона. По-късно тази икона е пренесена в Новгород, а оттам - в Москва, в Кремълската катедрала Успение Богородично.

Друг подобен образ на Божията майка е донесен от Гърция в Русия през 1162 г. от мон. Ефросиния Полоцка Света Ефросиния основава в Полоцк.

Когато научава, че в Гърция има икона, рисувана от евангелиста Лука, тя изпраща богати подаръци на гръцкия император и патриарх Лука Хризоверг, с молба да изпрати тази икона. Светият образ е изпратен в Русия от Ефес.

Иконата е транспортирана през Корсун и по молба на жителите на този град тя остава там около една година, като също получава името Корсун. През 1239 г. дъщерята на княз Брячислав от Полоцк, Александър, омъжвайки се за светия благороден княз Александър Невски ( 23 ноември), изпраща тази икона в град Торопец.

Ефеската Богородица изобразява Умиление – прегръдката между Богородица и Иисус. 

”Богородице, Ти Си мое опование;

Ти Си ми стена и благонадеждно пристанище

и спасително прибежище,

когато съм преуморен от своите лоши страсти.

Спаси ме от всички мои врагове, които гонят

душата ми и я улавят чрез различни изкушения!

Не мога да ходя по святия път, поради многото примки, които ме спъват: много съблазни и неудобства;

много суети и слабости телесни и душевни

ме завладяват, и аз падам в грехове.

И понеже тия дяволски примки ме увързват

и задържат, то аз окаяният нищо добро

не мога да сторя.

И макар, че искам да се покая, но моето

нечувствие и ожесточение ме спират.

Когато пък съм принуден да плача, то нямам сърдечно съкрушение, нито сълзи на разкаяние.

Ах, колко съм окаян!, колко съм беден!, ах, какво лишение!

Към кого, прочее, да прибегна аз, виновния?,

тъкмо към Тебе; благоутробна Майка на Господа

и Спасителя нашего, Която Си надежда на безнадеждните,

и стена и покров на тези, които прибягват при Тебе.

И тъй, не отхвърляй мене, блудния, и не се погнусявай от мене, осквернения:

Ти едничка Си ми била утеха през целия ми живот,

Дево Марие Богородице, и към Тебе съм прибягвал аз, във всяка нужда с дръзновение: не ме оставяй през този ми живот, а във време на смъртта ми, дойди ми на помощ, Помощнице моя, и тогава всички мои врагове, като Те видят, ще се посрамят и ще бъдат победени от Тебе, Владичице, и Ходатайчице на моето спасение!

Амин!