Жестоко потиснати и върнати назад във времето

Бушра СЕДИК

Мериам бе на 12 години, когато роднина я продаде за брак с 40-годишен войник на талибаните, който вече бе женен. Многократно е била насилвана сексуално и физически. До 19-годишната си възраст тя има четири деца. Историята на Мериам не е необичайна: четирите й сестри са имали подобни преживявания, както и безброй други афганистански жени. Мериам не е истинско име, както и имената на много от жените, с които говорих за тази драма. Те ме помолиха да защитя самоличността им поради страх от жестоко отмъщение.
След като водената от САЩ коалиция свали талибаните през 2001 г. и установи демократично правителство, се появиха много групи за защита на правата на жените. С тяхна помощ Мериам разтрогна насилствения брак. Милиони други афганистанки изпитаха тази свобода през онези години, след като правителството отвори училищата и университетите за жени.
Сега Мериам отново живее под талибански режим, който е още по-потиснически. „Всяка сутрин се събуждаме с ново талибанско правило, което ни ограничава по всякакъв начин - правила за нашето тяло, коса, образование, а сега и за нашите гласове. Ако талибаните продължат, Афганистан скоро ще се превърне в гробище за жени и млади момичета, а светът безпомощно ще гледа“, промълви Мериам...
През август 2024 г. талибаните приеха ограничителни закони от 114 страници и с 35 члена. Документът отнема основни свободи на жените: забранява им публично да пеят или да гледат мъже, различни от съпруга и роднините, като изисква от тях да покриват телата и лицата си на обществени места.
Говорих със Салехи, на 27 години, която е от най-североизточната провинция на Афганистан. Когато талибаните забраниха на жените определени видове труд през декември 2022 г., тя загубила работата си като държавен служител по въвеждане на данни. Салехи е ужасена от новите талибански закони и се страхува от по-лошото, което предстои. „Да умрем е по-добре за нас, отколкото да живеем с тези ограничения“, каза ми отчаяно тя...
Със съкращения