Православен календар

Света великомъченица Параскева била посечена с меч в името на вярата

Света Параскева живяла в края на втория и началото на третия век. Била дъщеря на благочестиви родители, които живеели в Никония, Мала Азия. Родителите нямали други деца. Те с голяма любов възпитавали дъщеря си. Разкривали й истините на християнската вяра. Просвещавали я в Христовия закон.
Параскева била още малко момиче, когато родителите й починали. Получила в наследство доста голямо богатство. Тя помнела наставленията им - да бъде скромна, смирена и милостива към всички, които са в неволя или болка. Параскева употребила богатството не за суетни удоволствия, а за дрехи на голите, храна на гладните, за подслон на странниците. Старателно разпространявала словото Божие. Разказвала навред за Спасителя и за Неговото дело в света. С това възбудила силна злоба у езичниците.
Параскева решила да не се омъжва. Посветила изцяло себе си на Бога и на добрите дела. При Диоклетиановото гонение на християните тя била заловена и изправена на съд. Това станало в 303 г. Очарован от пленителната й красота, съдията се обърнал към Параскева:
- Кажи ми как се казваш, девойко!
- Аз съм християнка, Христова служителка - отговорила твърдо тя.
- Не искам да чувам такива думи - казал съдията. - Твоята хубост ме прави кротък, но думите ти възбуждат гнева ми! Питам те за името ти.
- Трябваше по-напред да ти кажа името си, което ме води към вечния живот. Сега ще ти кажа с какво съм именувана във временния живот. Моите родители са ме нарекли Параскева, понеже съм се родила в ден "параскева" (т.е. петък). Параскева е ден на доброволните и животворни страдания на нашия Господ Иисус Христос. От младини мислите ми са насочени към Христовите страдания.
- Това са празни приказки - рекъл съдията. - Съгласи се по-добре да станеш моя съпруга. Ще имаш голямо богатство. Ще те почитат всички.
- Не желая да се омъжвам - отговорила девойката. - Искам да принадлежа само на Господа Иисуса. Негова невеста искам да стана...
- Не погубвай младостта си - рекъл й съдията.
Девойката възразила на съдията, а той се ядосал и заповядал да я бият жестоко, безмилостно. Изранена, едва дишаща, тя била хвърлена в тъмница. На другия ден я видял съвсем здрава и се почудил. Нямало по нея ни следа от ужасните рани. Лицето й сияело. През нощта, когато тя полумъртва лежала в тъмницата, явил й се ангел Господен, цял в светлина, със златен пояс на кръста.
Изправена пред съдията, утешена, спокойна, здрава, силна, Параскева изявила желание да отиде в езическия храм. Езичниците помислили, че тя най-после е склонила да се поклони на идолите. Всички тръгнали към капището, начело със съдията. Като влязла вътре, светицата призовала името на Христа и идолите паднали на земята.
Разгневеният съдия заповядал изповедницата да бъде жива изгорена. Поставили я сред грамаден, лумнал нашироко огън. Пламъците не я опалвали, а засегнали някои от езичниците, които се опитали да ги усилват. Съдията заповядал да отсекат с меч главата на Параскева.