Въпрос на нравствена отговорност

    Тези дни в. ДУМА публикува откритото писмо на Анжел Вагенщайн до канцлера на Германия г-жа Ангела Меркел. Поводът на писмото бе заявлението на г-жа Меркел, че тя ще пристигне в Москва не на 9, а на 10 май. Странно заявление. Защо не на 9 май, когато свободолюбивите народи от цял свят ще отбележат победата над нацистка  Германия, а на 10 май, когато всъщност нищо не се случва  - това  е просто един от дните, които следват 9 май и в които съвсем по съседски г-жа Меркел винаги може да отскочи до г-н Путин, за да изпият по чашка кафе.
С голямо притеснение ще изкажа предположението, че представителите на Германия просто не желаят да присъстват на насрочените за 9 май в Москва тържествата, отбелязващи разгрома на Германия, която, така или иначе, е тяхна родина. Това е, разбира се, просто само

едно от многото предположения,

някои от които  са може би и по-смислени. Но каквито и да са, обясненията за отказа на г-жа Меркел да участва в тържествата на 9 май са повече от неприемливи. 
Заедно с това ще си позволя откровеността, която естествено произтича от приятелството ми с Джеки Вагенщайн, да кажа, че не смятам за възможно използваните в писмото му доводи да променят решението на г-жа Меркел. Едва ли г-жа Меркел умира от желание да види "онези старички танкове Т-34, които разгромиха стоманената мощ на Хитлеровия Вермахт - онези руски танкове, вероятно сега набързо боядисани, за да не личи ръждата по тях" . 
Ще кажа ясно и определено: посещението на германската делегация на паметните тържества на 9 май не може (не бива) да е въпрос на желание на един или друг германски политик. То е въпрос на нравствена отговорност от най-висок порядък. Германия чрез своите най-висши представители трябва да се яви на 9 май в Москва, за да поеме отговорността за злодеянията, които сполетяха човечеството в резултат на започнатата от  Германия война.
Германският народ е велик народ, дал на света редица гении в областта на философията, музиката, науката. Той няма нужда да бъде прикриван с извинението, че за трагичните събития по време на Втората световна война единствено виновни са нацистите.  
Не зная как г-жа Меркел не забелязва, че  оскърбява собствения си народ, като го смята за неспособен да поеме историческата отговорност за  своето поведение преди и по време на Втората световна война. Тази отговорност е несъмнена, той бе и предупреден за събитията, които щяха да я обусловят. И по време на Лайпцигския процес, а и по-късно, в статията, публикувана през 1938 г. в "Правда", Г.Димитров ясно посочи какво може да се очаква от нацистка Германия през следващите няколко години. През пролетта на 1940 г. Германия ще нанесе удар срещу Югославия, през есента на 1940 г. ще бъдат ударени Румъния и България, през пролетта на 1941 г. жертва на нацистката агресия ще бъдат Франция, Белгия, Холандия, Дания и Швейцария, а през есента на 1941 г. ще бъде нападнат Съветският съюз. Като изключим Швейцария, която Хитлер не нападна, но превърна в пощенска кутия за своите шпиони, всичко останало се оказа  много точно. Германският народ не се вслуша в гласа на разума, а в гласа на безумието. Това

има своите ужасни последици,

това не може да няма и  своята категорична отговорност. Германия чрез своите най-високи представители трябва да се яви на 9 май в Москва и за да отдаде своята признателност (благодарност) на ония, които успяха да  разгромят опасния и за самия германския народ фашизъм. 
Огромна признателност цялото човечество дължи преди всичко на Съветската армия, успяла да спре неудържимия дотогава устрем на немско-фашистките сили. Без победите на Съветската армия при Москва, Сталинград и Курската дъга  съдбата на света днес щеше да бъде съвършено друга. Ако страховитата Шеста армия на Паулус бе успяла да премине отвъд Сталинград и бе завладял  петролните полета около Каспийско море, победата на демократичните държави щеше да е повече от проблематична. Както никога, в ония години Германия се нуждаеше преди всичко от петрол. Танковете бяха основната ударна сила на нацистите, а танковете без петрол са мъртво желязо. (Нека припомня, че при Ардените  нацистката армия спря успешното си настъпление  не на последно място поради липсата на гориво).  Завладяла цяла Европа, нацистка Германия щеше да завладее огромни части и от Съветския съюз. Така те, Германия, тръгнала от Запад, и Япония, тръгнала от Изток, щяха да се свържат,  осигурявайки си по този начин огромни човешки и материални ресурси. Войната нямаше да завърши през 1945 г., а след още много дълги и все по-страшни години. Употребата на ядреното оръжие щеше да придобие масови размери. Мъртвите щяха да бъдат по-щастливи от живите.
    Ето защо на 9 май не представители на отделните народи, а цялото човечество трябва

да си устрои нарочна среща,

за да почете паметта на жертвите от Втората световна война, а заедно с това да отдаде признателност към ония, които осигуриха победата над най-опасното социално зло през ония години  -  фашизма, запазил  и днес своята изключителна опасност.  
    Идете, г-жо Меркел, в Москва на 9 май! Сведете глава пред падналите във Втората световна война съветски войни. В такива случаи сведената  глава е всъщност една от най-гордо изправените. Бъдете повече от обикновен канцлер на Германия! Не връщайте родината си назад към миналото, а я водете напред към бъдещето. Бъдете достойна наследница на най-светлите умове на великия германския народ.