Здравето е право, а не привилегия

ВИЗИТКА: Кандидатът за народен представител от Варна в 50-ото НС д-р ДЕСИСЛАВ ТАСКОВ е роден в морската столица. Възпитаник е на Медицинския университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" в родния си град. Има специалности по урология и здравен мениджмънт. Член е на Европейската асоциация по урология и на Американската урологична асоциация. В момента практикува в Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания "Д-р Марко Антонов Марков" във Варна. Народен представител в 44-тото НС от "БСП за България".

"Пазарът няма място в толкова големи размери в здравеопазването"

- Д-р Тасков, какво загуби и какво спечели българското здравеопазване през последните три години при петима здравни министри и двама управители на НЗОК?
- Като лекар с активна практика мога да кажа, че за тези години загубихме оптимизма си за промяна. Оттам идва и сериозната демотивация на работещите в системата. Подобно е мнението и на всички около мен, заети в здравеопазването.
- Нещо положително не се ли случи?
- Не, като изключим всекидневните "малки" победи на медицинските екипи в битките им за здравето и живота на пациентите ни. Но в системата на здравеопазването категорично не се случи нищо положително! Как да говорим за нещо положително, след като България продължава да е на първо място в ЕС по смъртност и на последно по продължителност на живота. И всичко това се случва, защото държавата не изпълнява функциите и ангажиментите си в сферата на здравеопазването. Няма държава, в която здравеопазването да е превърнато в чист пазар, както е в България. В момента всеки бизнесмен с по-големи възможности може да отвори болница, от която да печели, при това доста добре. А такава болница, логично, няма да е в някой труднодостъпен регион, а в голям град, и тя ще работи по най-доходоносните клинични пътеки.
Последният пример за липсата на държавна регулация и контрол е отпреди седмици, когато МС реши да бъде разкрита частна детска болница. Сигурен съм, че представената документация е била изрядна, но министърът на здравеопазването е министър на всички българи и трябваше да защити интереса на българските деца, а не бизнес интересите. Трябваше да не допусне да се даде въпросното разрешение. По този начин самият здравен министър слага кръст на създаването на Национална болница. Затова той беше длъжен да подаде оставка от морални съображения. Друг въпрос е, че разрешението просъществува по-малко от 24 часа и бе оттеглено заради огромния негативен обществен натиск. А това говори и за безсилието на държавата, което е причина да се вземат толкова неадекватни решения.
Минимизирането на възможността на МЗ като представител на държавата за контрол е едната страна на проблема. Другата е одържавяването на НЗОК.
- Но Касата е одържавена от 13-14 години...
- Да, така е. Хората вече дори забравиха, че тя е обществен фонд, който борави с техните пари, внесени от осигуровките им. Замисълът бе НЗОК да е независим регулатор на медицинската дейност. Но вече одържавена, ръководството й става изцяло зависимо от волята на политическата сила, която е на власт и изпълнява частни искания.
- Повече от половината болници в България са частни, което е в унисон с пазарната икономика. Доколко има място за пазар в здравеопазването?
- Нямам нищо против частните лечебни заведения - удоволствие е да се работи в болница със съвременно оборудване и апаратура. Но държавата трябва със своите механизми да регулира процеса на прокарване на частни интереси. Пазарът няма място в толкова големи размери в здравеопазването. Жизнено важна е вече ролята на държавата - да влезе като регулатор в здравната система, ако искаме промяна. Дори крайнодясно мислещите вече казват, че контролът на държавата трябва да се засили. Щом и те смятат, че в здравеопазването няма държавен контрол, значи държавата вече изцяло е абдикирала от здравеопазването.
Пазарът си е пазар, но държавата, която е собственик на държавните болници, не ги стопанисва. Те са занемарени. Да не забравим кой пое първите и най-силни удари на пандемията от КОВИД-19. Това бяха държавните и областните болници. Те имат инфекциозни отделения. Частните нямат, защото не са печеливши. Спешността и най-тежките и сложни случаи отиват в държавните болници. По време на пандемията тези болници бяха заприличали на лазарети, но там се спасяваше човешки живот. Самият аз бях доброволец близо два месеца в такава болница... Точно пазарният принцип кара частните структури да работят само по по-доходоносните клинични пътеки и да не предоставят всички медицински услуги.
От години БСП настоява болниците в отдалечени и труднодостъпни райони да получат статут на защитени. Това са единствените лечебни заведения, в които местните хора могат да получат медицинска помощ и здравна грижа. Най-лесно се обезлюдява населено място, когато в него няма лечебно заведение.
- Казвате регулация - нали такава бе целта на няколкото национални здравни карти, но те са моментна снимка на ситуацията и нищо не се промени?
- Последната карта е от 2018 г. И тя, като останалите, е основана не на необходимостта на населението в отделните райони от медицинска помощ и здравни грижи, а на броя болнични легла и на заетостта им. А дори и такава, въпросната карта има не задължителен, а пожелателен характер.
Именно затова БСП настоява за регионализация на болничната мрежа, съобразена с нуждите на хората от медицинска помощ и здравни грижи.
- Повече от 45 години България "строи" Национална детска болница, а през последните 5-6 години "градежът" е съпроводен с много политически скандали и още повече икономически интереси. Вярвате ли, че ще има такова лечебно заведение?
- Вярвам, разбира се. Гледах репортажи и много съм впечатлен от новата национална детска болница в Румъния, построена основно с дарения. Нима българските деца заслужават по-малко? Трябва да има Национална детска болница. Национална означава да е държавна. В нея трябва да могат да се лекуват българските деца от всички заболявания и при най-добрите специалисти, а не само по доходоносните клинични пътеки. Ще имаме такава болница, но не знам кога ще стане това.
- Често се казва, че като се намали ДДС на лекарствата, цените им ще станат по-достъпни. Но видяхме, че ДДС бе намален за ресторантите, хотелите, а цените не паднаха. Няма ли да е такъв крайният резултат и при лекарствата?
- Проблемът с лекарствата и медицинските изделия е изключително болезнен за хората. От години БСП настоява за строг контрол на обществените средства. Задължително е провеждането на централизиран търг за лекарства и медицински изделия, щом се ползват публични средства. Това е единият от пътищата за намаляване на финансовия удар върху хората, които са болни и затова са изключително уязвими.
- Говорите за централизиран търг, но и последният опит частните болници да бъдат включени в обществените поръчки пропадна.
- БСП ненапразно повече от 10 години настоява държавните и общинските болници да станат нонпрофит, да не са търговски дружества. Например възнагражденията в голяма част от общинските болници, а дори и в някои областни, все още не са стигнали заложените в Колективния трудов договор размери, независимо че според редица поднормативни актове трябва да стане до юни. Обичайното обяснение е търговският статут на лечебните заведения. Нещо повече - и новият КТД още не може дори да се обсъди, защото работодателите в частния сектор не се явяват на преговорите. В този ред на мисли, стигаме до друг съществен проблем - остойностяване труда на медицинските кадри. Всяка нова власт идва с гръмките обещания, а после тихичко се измъква от проблема. В страната няма медицински сестри. Те напускат и отиват да работят в козметични салони. А това е високоспециализиран медицински персонал.
БСП настоява и за намаляване на ДДС на лекарствата и медицинските изделия. Тук е ролята на държавата и ако тя наложи сериозен контрол, може да бъде осъществена регулацията. Българите вадят годишно 4 млрд. лв. от джоба си за лекарства и медицински изделия. Никъде в Европа няма такова доплащане! За разлика от хотелите и ресторантите, при лекарствата и медицинските изделия регулацията ще бъде по-лесна, защото ще се ползват контролните механизми и на МЗ, и на НЗОК, и на Фармацевтичния съюз, и на други контролни органи. Парадоксално е, че фирмите продават на България най-евтино лекарствата си, а българите ги купуват най-скъпо.
- Преди време споменахте, че за преглед при Вас като онкоуролог се чака по 2-3 месеца. Това означава ли, че профилактиката на тези заболявания е толкова ниска, та хората трябва да губят време, за да стигнат до специалист?
- Докато в Европа намалява смъртността от ракови заболявания, у нас се увеличава. Държавата, чийто основен ангажимент е профилактиката на социално значимите заболявания, на практика не я провежда, макар на хартия да изглежда перфектно. Все още говорим за продължителност на живота, докато по целия свят вече се работи активно и за качеството на живот. Крайно време е управляващите да осъзнаят, че здравето е право, а не привилегия!