Да спрем деградацията на българските медии

Ние, българските журналисти, сме дълбоко обезпокоени от състоянието на медийната среда и на нашата професия в страната. Сривът на България на незавидното 106-о място в в годишния Индекс на свободата на пресата за 2015 г. на базираната в Париж международна организация "Репортери без граници" (на последно място сред страните от ЕС и след много африкански, азиатски и латиноамерикански държави от Третия свят) е само следствие от натрупаните абсурди в българските медии и в българското общество като цяло през последните години.
Тези дни бяха изнесени официални данни, от които става ясно, че по-голяма част от българските пенсионери, а и редица работещи на минимална заплата, имат месечни доходи далеч под жизнения минимум. Оказва се, че държавата харчи повече на месец за едно бездомно куче, и няколко пъти повече за издръжка на един затворник.
Българският народ е подложен на геноцид от собственото си здравеопазване, защото години наред се прокарва държавна политика, превърнала здравето в стока като всичко останало, а здравните заведения - в безконкурентни търговски дружества. Овластените държавни регулаторни органи проспаха изчезването на 4,5 млрд. лева (а вероятно и и повече) от една от най-големите банки в България - огромна сума, която легна като бреме върху и без това мизерния български бюджет и се натрупа върху държавния ни дълг. Никой обаче не е привлечени под отговорност за този чудовищен грабеж и случаят е на път да бъде потулен.
Абсурдите в България нямат край. И една от важните причини за това състояние е, че българската държава тотално абдикира от катастрофалните проблеми на българските журналисти и на нашите медии, които загубиха способността да изпълняват функцията си на социален коректив, присъща на едно стабилно демократично общество.
В българските медии тече уродлив процес на монополизация и концентрация в частни ръце, пред която редуващите се правителства си затварят очите, макар всички да са наясно кои са монополистите и с какви отвратителни методи си служат, за да запазват позициите си, които им носят икономически и политически изгоди в ущърб на независимостта на журналистиката и качеството на медийната продукция.
Налице е крещяща нужда от прозрачност и осветляване на медийната собственост, на разпространителската мрежа, за да стане ясно кой на кого и с какви пари служи, но не се предприемат никакви стъпки в тази насока, защото сегашното положение очевидно е изгодно на политическия елит и яростно се защитава от явни и скрити лобисти.
Това прави изключително трудно да се упражнява журналистическата професия. Не се спазват елементарните правила на журналистическата етика и независимост, погазени са социалните и трудовите права на журналистите.
Собствениците и издателите на медии третират журналистите като свои обикновени наемници, които са задължени да следват техните изисквания и да си запушват устите, пишейки и говорейки само това, което им се нарежда, и само това, което вдига тиража или рейтинга и им носи пари. Битката за място на пазара и за пазарен дял размива границата между информация и реклама, между обективна, независима и поръчкова журналистика. Това принизява авторитета на журналистиката и не позволява на журналистите да изпълняват мисията си - да служат на обществения интерес.
Собствениците и издателите на медии трябва да имат предвид, че журналистиката не е обикновен бизнес като всички останали и че журналистите, наети от тях, не са тяхна собственост, а имат право да изразяват собственото си мнение, включително и в медиите, за които работят, без това да поражда неблагоприятни последствия за тях. Обратното би означавало цензура, която се забранява от Конституцията на България.
Преди дни бе направен пореден опит чрез НК да бъде узаконена политическата цензура. СБЖ констатира, че всяка власт се стреми да си осигури медиен комфорт, но предупреждава, че всякакви подобни опити да се затвори устата на журналистите и в бъдеще ще срещат нашия категоричен отпор.
СБЖ обръща внимание и на друг скандален факт. От много години трудът на журналистите в България е силно подценен. Много наши колеги мизерстват, което още повече подрива техния обществен престиж. Ниските и нередовно изплащани възнаграждения и социални осигуровки са екзистенциален проблем на българската журналистика и на цялата медийна общност. Ако доживеят до пенсия в тази силно стресова и инфарктна професия, нашите колеги автоматично отиват на социалното дъно, защото работодателите са ги осигурявали дори не върху скромната им заплата, а върху минималната. Да не говорим, че вече почти никъде не се изплащат и хонорари като допълнителен стимул за повече и по-качествени журналистически материали.
Не е ли чудно тогава, че у нас процъфтяват само т.нар. жълти медии, рубрики и шоу формати, изпълнени с клюкарски и пикантни новини, при това често абсолютно лъжливи и измислени, човъркащи низките вкусове, страсти и инстинкти на публиката. А тя вече е загубила всякаква вяра, че в България може да се случват положителни неща и да се прави нещо реално за спасяването на изчезващата нация и на българската държавност.
СБЖ ще продължи да отстоява икономическите и социалните права на журналистите, за налагане на практиката на колективно трудово договаряне на местно и браншово равнище и да се бори най-вече за достойно заплащане на техния труд, съответстващо на високия обществен авторитет и социално значимата роля на журналистическата професия в демократичното общество.
СБЖ смята, че с оглед на неблагоприятната икономическа, политическа и социална обстановка и атмосфера у нас най-доброто разрешение на тези въпроси е приемането от Народното събрание на Закон за професионалната журналистика и защитата на журналистическия труд. Очевидно е, че в близките години само законовата принуда може да защити журналистите от произвола на издатели и работодатели и да гарантира не само техните права, но и наличието на една демократична, високопрофесионална, обективна медийна среда, от каквато България има крещяща нужда, ако иска да бъде наистина европейска страна.