Стихотворения от Русалина Димитрова и картини от Петрана Севестакиева - Петра

РУСАЛИНА ДИМИТРОВА е родена на 4 ноември във Велико Търново, но живее в София от 50 години. Щастливо семейна е, с две пораснали деца. Работи като офис мениджър във фирма за техническо осигуряване на конгреси и събития. Казва, че пише стихове, защото усеща вътрешна потребност. Има издадени две стихосбирки - "Белег от любов" и "Картини в рими". Признава, че е влюбена в морето и Ахтопол, които я вдъхновяват за много от стиховете й и я зареждат с енергия. Открива вдъхновението също в картини, които "сами я намират", и виждайки ги, римите "сами се пишат". Както е с творбите на Петра...

---

ПЕТРАНА СЕВЕСТАКИЕВА - ПЕТРА е родена във Вършец, но от 26 години живее в София. Завършила е икономика и педагогика в УНСС. В момента се занимава с деца със синдром на Даун. Признава, че винаги е имала слабост към рисуването и поезията. Споделя, че все повече картините присъстват в нейния живот и стават част от работата й. Често в интернет пространството публикува свои творби, придружени от стиховете на Русалина Димитрова. Така съчетани, се получава нещо наистина красиво и вдъхновяващо

---

Ще се завърнем

Гледам я - порутена старица.

Без ограда, с изпочупени стъкла.

А пък беше нявга хубавица

с керемиди и пердета на цветя.

С дворчето грижливо подредено.

С плодните дръвчета и смеха,

който правеше сърцето преродено

от орляците играещи деца.

От вкуса на бабините гозби,

от уюта на прекрасната ни къща.

От звездите, дето слизат нощем,

и от спомена, във който все се връщам.

Сега порутена, но още ни очаква.

С надеждата, че пак ще се завърнем.

Мълчи самотна, без да се оплаква.

Надява се в предишните деца да се превърнем.

А имаше преди такава песен.

Наричаше се помня "Торнеро".

И мисля, че във къщата ни пак ще влезем,

щом на стената й облегнато е колело...

----------

Релси към безкрайността

По пътя към безкрайността

на релсите съм спряла на живота.

И само старата луна

към мен посяга отвисоко.

Не й познавам златното лице,

което днес е кръг, а утре сърп.

Държа главата си с ръце.

На релсите седя с душа и плът.

Незнаеща дали да продължи

наоколо в познатата зеленина,

покоя в мен да удължи.

Или напред на бъдещето в тъмнината.

Живот - водовъртеж, калейдоскоп.

Каквото й да нарисува, ще е малко.

Дали на релси, или в път, дори на стоп,

да го пропуснеш, ще е жалко.

И уж са релси, а е кръстопът...

След всяка нощ настъпва утро.

Във релсите заключен е и символът...

Животът се живее с чувство!

---------

Пътеводна звезда

Когато си в прегръдката на мама

и тя за теб е целия ти свят.

Когато всичко истина е без измама,

а вечерта изсипва звезден цвят.

И щом звездата падащата забележиш,

и стане пътеводна светлина.

И щом желанието свое отбележиш

от маминия скут, прохождайки в света.

Не ще е лесно босите крачета

да стъпват само в меката трева.

Макар че мама иска само с розови листета,

за нейното дете да е постлан света...

А вечерта е нежна, още млада.

С огърлица от детските ръце,

момиченцето гушнала е мама.

Звездата пътеводна - тяхното сърце!

-----------

Копнежите в мен

Казват, че лекуваш всички рани,

но не казват как превръщаш в прах

миналото и макар и изживяно

някъде у нас поражда страх.

Някъде частица от душата

се вълнува и копнее от тъга

по оная приказна омая,

по безгрижна шарена дъга...

Златната зеница на луната

вглежда се във спомен мил и скъп.

Дървената къщица оттатък

в тишината на морето и брегът.

И едно прозорче още свети,

до верандата с отворена врата

Сякаш кани спомени Ц комети

да пристигнат върху златните крила

на щастливи лунни пеперуди,

и привлечени от златната луна

спомени, копнежи да събуди

да намерят пътя към дома.

А пък тя е босонога и тъгува,

и самотна с лунната пътека.

И очаква времето да излекува

всички рани от душата. Нека!

-------------

Порталът на надеждата

Откри го. Дълъг път вървя.

И боси бяха все нозете й в прахта.

И пред портала на надеждата се спря,

когато вече носеше крила.

Сама го мина, целия го извървя.

Докато светлината бе със нея.

Докато се покри гърба й със пера.

Докато гълъба не спря да пее.

И облаците сторваха й път.

И аромата на цветята бе със нея.

И бе със шлейф красивата й плът,

а във косите, беше суховея...

Да, онзи вятър дето я довя

портала на надеждата да дири.

И най е светло подир тъмен мрак,

а тя почти останала без сили.

Надеждата е равна на живот,

а тя стоеше пред затворените двери.

С едно докосване и без да е пророк

ще я отвори и ще я намери...

--------------

Ябълката още чака

Тя ябълката още ги очаква

И още ражда ябълки във двора.

Ослушва се, дали пък не прищраква

резето в портата навън до бора.

Очаква младите да се завърнат

във бащината стара селска къща,

където спомените да прегърнат,

а тя със ябълки да им отвръща.

Където времето остава спряло

в часовника върху земята.

Мечето плюшено се е подпряло

На дървения куфар до вратата.

А стола откога е празен.

Бръшлян в краката му се вие.

И без седалка е, а беше важен,

и колко тайни облегалката му крие.

Каква идилия, а беше време...

Деца в трева със босите крачета

играеха на двора с пазарене

дали да се приспиват със мечето,

или по-дълго вънка да останат.

И пийваха млекце от крава,

игри с козлетата при горската поляна

до тъмно, щото страшно няма...

А ябълката още ги очаква...

----------------

Ще се спася

Ще сляза от този влак.

Той вече пътува към нищото.

Разбрала защо, кой и как,

разхищения всуе във пищното.

Ще сляза сама. Ще съм цяла.

Това "днес", утре няма значение...

Огрян хоризонт и начало,

и правилно взето решение.

Нощта е дълбока прегръдка,

но с утрото - ще се съмне.

В гърдите е обич на глътки,

душата от чувства ще гръмне.

Трябва само да следвам сърцето.

И да имам по детски мечти.

Често, често да гледам в небето.

А Твореца е дал красоти,

от които дъхът ти спира,

за които живота не стига.

Чудесата за мен напират.

Ще се спася... за да бъда щастлива!

--------------

Кошница с цветя от злато

Лятна кошница с цветя от злато.

Всяко цвете - спомен мил.

Връща пак в душата лято,

настроения... какъв си бил.

Всяко цвете в нея - носи радост.

И една носталгия във мен

по заминалите дни и младост,

но оставя вкус на карамел.

А  пък те са слънчеви и светли.

Пазят спомена дълбок и чист.

Лятото - сезон на клетви,

а по любов е професионалист.

Как очаквано е - три сезона,

правим плановете си за него.

Той е най-горещата персона.

В него няма ДпрекаленоУ.

Като детството - отлита бързо.

Като морето - силно и богато.

Като хлапе, свободно, дръзко.

И като кошница с цветя от злато.