Обречени на Юда

За съжаление, татковината ми отново се оказа Юда за Русия - страната, която веднъж ни е освободила, а втори път спасила.
Ето какво каза световно известният американски икономист проф. Джефри Сакс по-рано тази година в интервю за Тъкър Карлсън: „Ако прочетете базисния геополитически проект на САЩ „Нов американски век“, в него са казва, че Русия ще бъде деколонизирана и ще се разпадне на отделни държави – Европейска Русия, Централна Азия, Сибирска Русия и Далекоизточна Русия“.
Враговете на Русия се надяват чрез разпада да сложат ръка върху нейните ресурси. Още навремето бившият секретар на САЩ г-жа Кондолиза Райс бе казала, че Сибир е твърде голям и не може да принадлежи само на една държава. Политическата върхушка в САЩ смята, че не може Русия само с 2% от световното население да контролира 15% от територията на Земята и до 30% от ресурсите на планетата. Целта на войната в Украйна са руските ресурси за десетки трилиони долари, коментира о.з. полковникът Дъглас Макрегър, съветник в Пентагона при Доланд Тръмп.
Същият Джефри Сакс бе разкрил, че още през 1992 г. е имало проект във Вашингтон за привличането на Украйна в НАТО. С насъсканата русофобия на Украйна САЩ са целели не просто падането на Владимир Путин, а разпада на Русия. Дори и да хвърлят света в риск от ядрен конфликт. Е, как да не наречеш САЩ Световни Американски Щети! В този смисъл Украйна не е толкова жертва на Русия, колкото и двете са жертви на САЩ.
С една дума, в Украйна Русия води праведна война не за земи и богатства, а просто за своето оцеляване като държава. И като нация, защото трябваше да защити 17-процентния руски етнос в Украйна от почти расистката русофобска политика на Киев след Майдана от 2014 г.
А какво прави страната ни?! Украинската армия нахлу и воюва в руската Курска област с БТР-те, получени от българското МВР. Отделно край Пловдив вървят учения със САЩ за логистична поддръжка на войски в конфронтацията срещу Русия. Плюс че наши боеприпаси убиват руски войници, които загиват за родината си, а не за грантове.
На фона на праведната битка на Русия ние се шмугнахме в редиците на Световните Американски Щети. За трети път върхушката ни хареса смъртни врагове на Русия – и то в съдбовни за нея моменти, когато оцеляването й виси на косъм. Известно е, че първите два пъти са през двете световния войни миналия век. Безмозъчно и злодейски правим това с велика сила, която веднъж ни е освободила (1877-1878 г.) и втори път ни е спасила от подготвяната териториална касапница като хитлеристки съюзник. Страната ни сякаш се е абонирали за злокобната роля на Юда.
Но невидима ръка има и историята, не само пазарът. И тя не прощава. След двете национални катастрофи (Междусъюзническата и Първата световна война), сега ни споходи трета, макар да не е свързана с Украйна. Хвърлихме се в обятията на Запада и това ни доведе до демографска катастрофа, която застрашава оцеляването ни като нация. Отделно се самонаказахме с вредна управляваща каста и политици самодейци, които нямат интелекта и морала да ни изведат на прав път. Според международните прогнози българите ще се стопим до 3-3,5 млн. към края на века и ще станем малцинство в собствената си страна. Питам се, не сме ли го заслужили.