ЕВРОПА СТРАДА ОТ СТРАТЕГИЧЕСКА СЛЕПОТА

Йо Инге БЕКЕФОЛД*
Foreign Policy
 
Европа е в най-голямата опасност от 40-те години на миналия век. Докато бруталната война на Русия в Украйна навлиза в четвъртата си година, промените в политиката на Тръмп означават, че Европа внезапно е изправена пред възможността за война с Русия, и то без пълната подкрепа на САЩ. Сега Вашингтон преговаря за мир директно с Москва и Киев, без участието на другите европейци, а изглежда, че Тръмп иска да постигне сделка до голяма степен при условията на Русия.
В същото време американската администрация иска гаранциите за сигурността на Украйна да бъдат предоставени само от европейските държави. САЩ демонстрират колебание и към ангажиментите на НАТО по член 5, осигуряващ защитата на Европа в случай на външна атака. Това е ситуация, с която въоръжените сили на Европа не са подготвени да се справят.
Европейците могат да обвинят за това руския президент Владимир Путин и президента на САЩ Доналд Тръмп. И много от тях го правят. Но в крайна сметка те трябва да признаят, че сега плащат цената за собственото си геополитическо невежество.
Историята изобилства с примери на лидери, които са си затваряли очите за геополитиката, поради което техните нации са плащали висока цена.  
Наполеон Бонапарт пренебрегна предизвикателствата на географията, когато нахлу в Русия през 1812 г. Опустошителните загуби на армията му в Русия доведоха до окончателното му поражение в битката при Ватерло три години по-късно.
Нацистка Германия допусна същата фатална грешка, когато нахлу в Съветския съюз през 1941 г., допускайки воденето на война на два фронта.
Европа не се поучи от тези примери и пренебрегна три геополитически поуки. Първо, Европа си затвори очите за повторното появяване на Русия като имперска сила. Това е най-важното и широкообхватно геополитическо развитие, пряко засягащо Европа след края на Студената война.


     

28 юни 2023 г. Пекин. Президентът на Китай Си Дзинпин приема делегация на Европейския съюз, водена от френския президент Еманюел Макрон и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. На фона на геополитическото напрежение с Китай и Русия, Фон дер Лайен каза, че ЕС трябва да се съсредоточи върху „намаляване на рисковете“ с Китай, а не върху „отделянето“. След обявената търговска война на Тръмп, която тежко ще удари европейците, Брюксел търси партньорство с Китай

Европейците буквално изоставиха геополитиката. В продължение на близо две десетилетия те разработиха силова структура, по-подходяща за борба с бунтовниците в планините на Афганистан и за респектиране на пиратите в Аденския залив, отколкото за защита на Европейския континент. Европа пренебрегна нарастващата самоувереност на Путин поради една проста причина - гаранцията за сигурност, предоставена й от Съединените щати.
Второ, Европа не успя да разбере геополитическата логика на възхода на Китай, което принуждава САЩ да преразгледат военната си позиция към Индо-Тихоокенския регион. През 2011 г., когато администрацията на Обама за първи път обяви "Обръщането на САЩ към Азия", само две европейски държави изпълняваха обещанието да изразходват поне 2 процента от БВП за отбрана. Десетилетие по-късно, през 2021 г., само четири нови еврочленки на НАТО успяха да достигнат този праг.
През 2023 г. разходите за отбрана на Китай (309 милиарда долара) бяха по-големи от тези на останалата част в Източна и Южна Азия, което означава, че Китай лесно ще доминира в региона, ако Съединените щати изтеглят разположените там свои военни сили.
Ситуацията в Европа обаче е много по-различна. Руската икономика е по-малка от тази на Италия по отношение на номиналния БВП, като й липсват ключови технологични и производствени мощности. Тази разлика в азиатския и европейския баланс на силите обяснява започналия флирт на Вашингтон с Кремъл. Уреждането на руско-украинската война би позволило по-всеобхватно военно ангажиране на САЩ в Азия.
Трето, геополитическият процес, опасно пренебрегнат от Европа, е руско-китайското партньорство и неговата стратегическа стойност, която двете страни му придават. Икономическият възход на Китай позволи на Русия да разнообрази своите търговски отношения и да намали зависимостта си от Европа. Това е особено важно за Русия след 2014 г., когато Западът за първи път наложи икономически и финансови санкции в отговор на анексирането на Крим.

Въпреки че е младши партньор, Русия добре знае, че Китай е зает със съперничеството си със Съединените щати в Тихия океан, което смекчава страха на Москва от китайската заплаха. Всъщност Русия никога не би предприела пълномащабно нахлуване в Украйна, ако имаше на азиатския си фланг един враждебен Китай. За Китай добрите връзки с Русия се обуславят още по-силно от геополитиката и съображенията за баланс на силите. Привличането на Москва на китайска страна дава предимство на Пекин в съперничеството му с Вашингтон.
Нека обобщим казаното дотук: завръщането на Русия към империализма, изместването на САЩ към Азия и китайско-руското партньорство трябваше да накарат евролидерите да преосмислят мерките за сигурност на своя континент. Но те не го направиха. Толкова сме свикнали с мисълта, че европейците живеят в своята историческа ваканция, че изобщо не сме изненадани от невежеството им в геополитиката.      
Има много причини за стратегическата слепота на Европа, една от които е слабата лидерска класа, лишена от визия и мъдрост. Но има и друго обяснение - европейските нации се превърнаха от господари на стратегията в стратегически подчинени субекти на Съединените щати. Това е така от Суецката криза през 1956 г., когато САЩ принудиха Великобритания и Франция да се откажат от готвеното нахлуване в Египет и от намерението да контролират Суецкия канал.
Големият въпрос е накъде да върви Европа оттук нататък. Европа спешно се нуждае от стратегия с поглед върху сигурността, демокрацията и икономиката. Но като се има предвид фрагментираната политика на континента и липсата на ясно лидерство, това е трудна задача.
Когато обсъждаме сигурността, очевидно е, че смелата съпротивителна война на украинците отслаби руския военен капацитет. Армейски анализаторите изчисляват, че Европа разполага с период от пет до десет години, за да подсили военния си капацитет, преди Русия да възстанови напълно загубите си.

Въпреки че действията на Тръмп вероятно завинаги промениха възгледа на Европа за Съединените щати, трансатлантическите връзки може да не са напълно разрушени. Вместо да развива независима отбранителна концепция, Европа ще има повече полза от поддържането на стабилни отношения със Съединените щати в рамките на НАТО.
Но дори да поддържа трансатлантическите си отношения, Европа трябва да засили стратегическата си автономия до такава степен, че да е в състояние да оцелее, ако бъде изоставена от САЩ. Европа трябва да е достатъчно силна, за да избегне примамката на съюз, в който Съединените щати изискват от нея да върши мръсната им работа в мисии извън техния интерес.
Моделът на демократично управление на Европа е под сериозна заплаха - както отвътре, така и от намесата на Русия и САЩ. И накрая, както красноречиво посочи неотдавнашният доклад на Марио Драги за конкурентоспособността на ЕС, европейската икономика е в хаос. Наскоро публикуван доклад на Организацията за индустриално развитие на ООН изчислява, че до 2030 г. европейската икономическа сила Германия ще дава само 3 процента от световното промишлено производство, докато Китай ще контролира не по-малко от 45 процента.
За да запази привлекателността на демокрацията за гражданите и за да изгради солидна отбранителна структура, способна да възпира Русия, Европа трябва бързо да съживи своята икономика. Ако САЩ на Тръмп не желаят икономическо партньорство с Европа, европейските лидери трябва да върнат Великобритания в ЕС, да развият връзките с Африка и да преразгледат отношенията с Китай.

* Експерт по геополитика в отдела за Китай на Норвежкия институт за отбранителни науки