Колонката на Боян Бойчев
Европа - хищница
/ брой: 59
Заглавието не е мое. На едно позабравено, но изключително силно стихотворение на Александър Вутимски е. Стихотворение прозрение.
Днес същата тази високомерна, разглезена и алчна Европа е готова да води война до "последния украинец" за своите икономически интереси. Заради които Русия, ах тази непокорна Русия, трябва да бъде отслабена, победена, разпарчетосана - вековна мечта и на британци, и на французи, и на германци.
Не подкрепям Америка, защото голяма част от вината за войната в Украйна е нейна, но днешният й президент поне засега е по-адекватен, отколкото европейските лидери, които също са съучастници на случващото се.
Въобще европейските лидери отново не са в час. Продължаващата поддръжка на неонацисткия режим в Украйна е най-голямото зло, което може да направят за Стария континент.
Председателят на ЕК продължава да лае за повече подкрепа за Украйна, за повече оръжие, за повече смърт. Евроидиотите искат 800 милиарда евро за превъоръжаване от нашия джоб, от социални проекти, от инфраструктура. Появи се и "коалицията на желаещите" война, които са готови да разположат "миротворци" в Украйна, като тази метафора скрива редовна европейска армия, която да се бие срещу руснаците.
Тези хора напълно са изгубили връзка с реалността. Или може би се чудят как да се измъкнат от ситуацията, след като заедно със САЩ създадоха своя Франкенщайн - режима в Украйна. И тласкат Европа към дъното.
На фона на заявените опити на Тръмп да бъде прекратена войната повече от неадекватни са и реакциите на нашия министър-председател и външния министър, които заявиха, че "ние сме с Украйна". Те може и да са, но по-голямата част от българите не сме. Много по-трезви са думите на президента, който призовава за незабавно прекратяване на огъня и сключване на мир. Нека политиците ни се вслушат по-добре в думите на държавния глава.
Още по-смущаваща е позицията на родни интелектуалци, които спретнаха подписка в подкрепа на Украйна. Защото те би трябвало да са за мир. Но не са. Къде бяха "интелектуалните" им напъни, когато Европа забраняваше и продължава да забранява руска култура, руски медии, руски спортисти? Къде е демократичният им гняв срещу цензурата? Или свободата на словото се отнася само за правилните, разрешени от Брюксел "ценности"? Или въпросните интелектуалци удобно венцеславят своите меценати?
Брюксел продължава да тласка Европа към война с Русия. Вече не до "последния украинец", а до "последния европеец". Скудоумието на политиците, управляващи Стария континент (с малки изключения, като например Унгария, Словакия) е потресаващо. Време е те да бъдат сменени с по-адекватни.
Войната трябва да бъде спряна. На всяка цена. Но Европа не е съгласна на това. За нея отслабването на Русия е по-важно от хилядите жертви. Старата госпожа страда от неадекватните решения на своите фаворити - политическите джуджета.
Аз лично за чужда кауза няма да воювам. Призовавам и другите да не го правят. А който иска - еднопосочен билет за Киев.