Сегашната криза и БСП

Александър Г. СТАМБОЛИЙСКИ

Всеки ден по всички средства за масова информация се чува едно и също - редовно правителство и пак редовно правителство. Почти като манна небесна, като магическо средство за разрешаване на всички наболели обществени проблеми. При тази обществена нагласа на преден план излиза тезата, че най-важно е да се сформира редовно правителство, а главният въпрос за характера му, каква политическа линия ще следва и произтичащите оттук последици за обществото, остават на заден план. Всичко това създава благоприятна почва за илюзията, че кризата е породена само от липсата на редовно правителство. Точно обратното, липсата на редовно правителство не е причината за днешната криза, а е нейно проявление, и тя не е само политическа, както изглежда на пръв поглед, а е комплексна - и във вътрешен, и в международен план. Това ясно личи от факта, че тя не засяга само България, а се разпростира в най-различни страни и региони по специфичен за тях начин.
Неопределеният упрек към политиците, че днешната криза е резултат само от липсата им на лични умения да се разберат помежду си, се поражда от факта, че те са разглеждани от преобладаващото обществено мнение само като обща професионална група, а не като изразители на противоречивите интереси в обществото на различните социални прослойки и класи.

Всичко това прикрива нещо далеч по-важно
 
че не психологическите характеристики на съответните политически лица са дълбоката причина за настоящата криза, а изострилите се противоречия в обществото и влезлите в битка едри групови интереси вследствие на изменение на съотношението на силите помежду им. Криза, която е най-лесно забележима в политическата сфера, но по същество засяга всички сфери на обществения живот - морал, здравеопазване, образование, правосъдие, икономика, в която по-късни събития ще разкрият истинското й състояние.
„Стабилността“ на Борисовите правителства доведе характерната за капитализма връзка между политическа власт и едра собственост до лична уния, до затворена и стесняваща се група, която взаимно се обслужва.
С времето противоречията в обществото назряха и се проявиха за „низините“ като морален проблем, като широко проявено обезверяване и апатия по отношение на публичния живот, а за „върховете“ - като изостряне на противоречията между различните им фракции за преразпределение на икономическите възможности. Пластовете се раздвижиха, това направи обществения живот във всичките му сфери по-нестабилен. Едри интереси се кръстосаха в противоречиви отношения и получиха политическата си форма на изява като нестабилни правителства.
В тази обстановка степента на хомогенност, на единство на обществените връзки стигна застрашително ниски размери и все по-често започна да се говори за "общото". Зазвучаха фрази като "да загърбим партийните интереси в името на България", "да направим Америка отново велика" и др. В зависимост от специфичните особености на социално разслоените общества различните страни и политически съюзи търсеха различна опорна точка, която да придаде, макар и временно, някакво единство на техните общества - при едни като защита на национални интереси, при други като борба за „евро-атлантически ценности“, а при трети като пазители на съвременната демокрация, които, прикривайки се зад формално-юридическото й равенство я превръщат в най-обикновено средство за оправдание на всичко, зад което обаче прозират най-груби материални интереси.
Всяко общество по собствената си природа се нуждае от някаква минимална степен на единство, за да може да се възпроизвежда, но при социално разслоените общества неговата хомогенност не е вътрешно присъща, а се осъществява временно чрез постоянни противоречия и борба на различни социални интереси или принудително чрез властническите функции на държавата, или под натиска на някаква застрашаваща го отвън опасност. Именно поради това победилият в Студената война Запад разви в себе си за толкова кратко време след разпадането на СССР силни центробежни сили.
При днешните условия на

разкъсани обществени връзки

въпросът за наличието на редовно правителство бе превърнат в опорна точка за търсеното единство, в едностранчива мяра за отношението към родната страна. От това не следва, че не трябва да има правителство, но без да се вземе предвид едновременно с това и неговата природа, т.е. каква политика следва от него, този въпрос е подвеждащ. Наименованието "България" започна да се използва не от днес като прикритие на политически и икономически интереси на определени социални слоеве - и това, дооформено от силната външна зависимост на страната.
Широко разпространеният лозунг "да загърбим партийните интереси", за да се образува редовно правителство на всяка цена като изцелително средство за България днес, извън въпроса за неговия характер ще изглежда хубав на външен вид, но може да се окаже много подвеждащ за „нисшите“ социални слоеве и съответните партии, които защитават техните интереси, ако не разпознаят зад него доминиращите интереси, които ще направляват неговата дейност. Тогава най-искрено загрижените за България партии ще понесат съответните негативни последици по-късно във времето, а така и ще улеснят тези сили - и вътрешни, и външни, които само прикриват реалната си цел, което ще влоши общата политическа и икономическа обстановка в страната.
България няма да спечели нищо,

ако БСП губи влияние в този политически процес

Да, компромисите са неизбежна страна във всяка човешка дейност, а така също и в политиката, но трябва да е ясно накъде ни води даден компромис, в случая съотнесен към „крайната“ цел на БСП. Правителството е само видимата страна на айсберга на политическото управление, а не е демиург, който твори от нищото обществения живот. На повърхността правителството изглежда като обикновена парламентарна аритметика или като проява на способността на партийните лидери да се договарят. В действителност неговата политика и обща посока на движение не следват от случайните особености и желания на министрите, нито само от съотношението на броя на министрите на отделните партии, даже не докрай и от лицето на министър-председателя (БСП въобще не трябва да се заблуждава от евентуалната липса на Борисов), а се явява производна от по-невидимата, невинаги проявяваща се на повърхността борба на мощни групови интереси, придобили вече и политическа форма, подкрепени и отвън.
В днешната обществена ситуация в България, с почти пълната доминация над обществения живот на външни сили, съответните им вътрешни креатури и обезверяването на широки обществени слоеве, характерът на възможното правителство в голяма степен е зададен. Липсват само имената и неговото легитимиране. Ако се сформира правителство, то ще е с дясна ориентация, без да е обявено за такова, и във външната ("евро-атлантически ценности"), и във вътрешната си политика ("освобождаването" във времето на един политически вече деформиран пазар), с всички произтичащи оттук последици най-вече за тези обществени слоеве, изразител на интересите на които се явява БСП и левицата като цяло.
Добрите намерения на едни или други министри на БСП не биха могли да променят характера на самото правителство, още повече като се има предвид слабото влияние днес на БСП на „улицата“ и невъзможността й да влияе чрез натиск отвън на парламентарната дейност. А и броят на нейните депутати не позволява кой знае какво вътрешно парламентарно въздействие.

Целенасочена и трайна лява политика

не може да последва от правителство при днешните условия в България, а ако не е такава, то тя неизбежно ще е с дясна ориентация, независимо от едни или други отделни и неизбежни социални мерки. Илюзията за политика отвъд лявото и дясното само усложнява проблема.
От своя страна, левицата не трябва сама да отъждествява себе си само с едни или други социални политики, което е обичайно поведение през последните десетилетия на цялата европейска левица. Нейната задача е да се стреми да премахне причините, които пораждат необходимостта от социални мерки, което е далеч по-сложно и излиза отвъд границите на днешното капиталистическо общество. С развитието на противоречията на съвременния капитализъм и десницата вече е принудена да провежда определени социални мероприятия, но с единствената и ограничена цел да запазва социалния мир, липсата на който би я застрашил, което често прикрива за широки обществени слоеве нейната природа.
Независимо от крайно усложнената и противоречива обществена среда, не следва БСП да има пасивно политическо поведение. Точно обратното, тя трябва да е максимално активна. Свободно да разговаря в себе си със своите членове и симпатизанти, да преговаря с другите политически сили, да използва противоречията между тях, да не затваря своята дейност само в границите на парламента, да бъде адекватна на текущия момент, но без да губи от погледа си трайните интереси на тези обществени слоеве, които защитава.