Пожарно заседание
/ брой: 66
Владимир Тодоров*
Трябва да бъдем рационални и да търсим конкретни решения. Ние сме експертите и знаем какво трябва да се направи. Лошото е, че тези, които взимат решенията, не ни чуват, пожарно се събират след поредния инцидент. Трябва да се поставят нещата на професионална основа - основа, която трябва да работи за решаване на проблемите, но не на парче.
Нещо като дежа вю се получава с това заседание на Министерски съвет - свиканата от премиера среща заради войната по пътищата.
През август 2018 г. също имаше подобно заседание след голямата катастрофа край Своге, когато загинаха 20 души. Делото за Своге още не е приключило - там се доказа, че корупцията убива, а от нещата, които тогава бяха посочени като проблеми, нито един не е решен.
И ако в Своге става въпрос за един планински път, който не е толкова натоварен, сега вече говорим за национална пътна мрежа, международна, по която минават транспортни коридори, която се оказва, че е в същото окаяно състояние.
По отношение на инфраструктурата съществуват няколко проблема. На първо място - тя е недофинансирана. Този бюджет се пълни като една пробита кошница, защото тол системата, която трябваше да бъде една златна кокошка, не работи на 100%. А работата й може да се подобри. Там има поне едни 30%, с които може да се повиши приходът.
На следващо място е как се харчат парите, които са влезли в тол системата и в бюджета - това се случва непрозрачно. Виждаме изтичане чрез кешови връщания на пари, чрез некачествени ремонти. На следващо място идва недоброто планиране. Имаме 36 участъка, които са не повече от 50 км, които трябва да се ремонтират. Четвъртият проблем е администрацията и бюрокрацията. 420 души работят в централата на АПИ. И тяхната работа може да се подобри.
Ръководителите на Пътната агенция няма как да знаят във всеки един момент ремонтите, които се извършват - как се правят и с какви материали. Затова пътното строителство е разделено на изпълнители и надзорници. Именно там трябва да се търси отговорността, а не в административните ръководители.
Пред БНР
*Авторът е член на Асоциацията на пострадалите при катастрофи