Опасно явление за единението на БПЦ

Бончо Асенов

В края на миналата година неочаквано за обществеността Висшият касационен съд (ВКС) регистрира като вероизповедание Българска православна старостилна църква. Това се посрещна от обществеността, от Министерския съвет, от Св. Синод като опасно явление, което може да наруши единението на традиционната Българска православна църква и да постави началото на нов разкол в нея.
За сведение на читателите малко история за старостилците, така както съм я дал в книгата ми „Религиите и сектите в България“, издадена през 2012 г.
След 10 ноември 1989 г. се отделиха от Св. Синод на Българската православна църква (БПЦ) няколко групи духовници – старостилци, които обвиняват Църквата, че е отстъпила от вярата и определенията на Вселенските събори с приемането на Григорианския календар. Те са свързани с отделни митрополити на т.нар. Синод на противостоящите в Гърция.
През 1990 г. част от тях се обединяват около „епископ“ Росен Сиромахов – Фотий (ръкополагането е извършено през 1993 г. в Гърция от гръцки духовници).

Тази група се опита да се регистрира

през февруари 1993 г. в Министерския съвет като ново изповедание под името Българска старостилна православна църква, но молбата е отхвърлена. Тя продължава да подава документи за регистрация, на които Дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет отговаря отрицателно и съдът на две инстанции приема нейното мнение. Тези старостилци обединяват 20 свещеници, които разполагат с 20 храма и 9-10 параклиса в София, Благоевград, Стамболийски, Велико Търново, Варна, Бургас, Враца, Плевен, Сливен, Габрово, Дупница, Сандански, Велинград, селата Поликраище, Лешница. Издават списание „Православно слово“, книги, брошури и църковни календарчета. В София разполагат с един новопостроен (катедрален) храм „Успение богородично“ в квартал „Бъкстон“ и два параклиса в Орландовци и в Симеоново. Към Старостилната църква е и един мъжки манастир - скит в с. Богдан (Карловско), с неколцина монаси и девическият манастир в Княжево, Софийско, с 60 - 65 монахини. Поддържат връзки с други старостилни групи в Гърция, Русия, Румъния. Според тях обединяват около 70 000 вярващи старостилци в страната, но цифрата е очевидно завишена и техният брой е няколко хиляди. На 26 февруари 2002 г. Старостилната църква, оглавявана от Фотий, ръкополага в Бъкстон, САЩ, за светец архиепископ Серафим.

През януари 2008 г. е регистрирана като институция (вероизповедание) „Истинно православна българска църква“, обединяваща група старокалендарци в Пловдив, начело с „митрополит“ Данаил. Тя е била преди това обвързана с разколниците, а самият Данаил е бил член на алтернативния Синод на Инокентий. Смята се за разклонение на една от руските православни църкви. Няма особено влияние.
Друга група, наречена Църква на истинските православни християни в България, е обединена около свещ. Стефан Стефанов в Пловдив и имат свой параклис на ул. „Филип Македонски“ 94. Издават ежегодно църковни календари, книги и брошури. Наричани са „матейци“ на името на гръцкия архиепископ Матей, който оглавява едно от крилата на гръцките старокалендарци.
Малка група, нарекла се Светогорска мисия в България, е свързана с манастира Есфигмено в Света Гора, Гърция. Неин ръководител е бившият монах от Чипровския манастир (до 1991 г.) йеромонах Йоан (Василевски).

Издават пропагандни материали

През април 2011 г. група от 15-17 монаси - старокалендарци, начело с архим. Касиян, които обслужват Жабленския манастир край Земен и построиха и обслужват православния манастир „Благовещение на св. Богородица“ в с. Копиловци, Кюстендилско, се опита да регистрира като вероизповедание „Нова православна църква“ по Закона за вероизповеданията, но й бе отказано под предлог, че има претенциите да е приемник на Българската православна църква.
И ето, че сега бе регистрирана като изповедание Българска православна старостилна църква, на която няколко пъти е отказвана регистрация. Изнесе се в публичното пространство информацията, че ВКС е направил това по повод решение на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), според което не може държавата да решава богословски по същество спорове и да определя законодателно, в условията на секуларност, коя институция единствена може да „представлява и изразява“ определено вероизповедание. Няма да го тълкувам това мнение на Европейския съд, което било задължително за българските съдилища. Но по тази логика ще трябва да приемем Истанбулската конвенция, да приемем наличието на 60 (или 70 бяха) полове и правото на децата да определят своя пол, да разрешим еднополовите бракове и да се съобразим с какви ли не норми, противоречащи на православната ни същност. Та си мисля, дали да не се запише направо в Закона за вероизповеданията, че регистрацията им ще се извършва от Европейския съюз.

Но да се върнем към проблема с решението на ВКС

Тази регистрация на Българска православна старостилна църква е в противоречие с чл. 13, ал 3 от Конституцията, в който е записано, че „Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание“ и още повече на чл. 10 от Закона за вероизповеданията, където е конкретизирана тази норма по следния начин: „Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния ? живот. Негов изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия, е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския патриарх, който е и  Софийски митрополит“. Тези законови разпоредби са били в основата на мнението на Дирекция „Вероизповедания“, което тя е давала до съда да не се регистрира Българската православна старостилна църква като вероизповедание. Последното отрицателно мнение на Дирекцията е от 12 август 2022 г. Според нея, след като е уреден статутът на традиционното вероизповедание, не следва да се регистрира по съдебен ред религиозна институция, имаща претенцията да представлява православието, тъй като нейния устав и особено чл. 5 и наименованието й е в

противоречие на тези разпоредби

Подкрепям Министерския съвет в лицето на Дирекция „Вероизповедание“ за това становище, но това не е достатъчно. Това, което искам да подчертая сега, е, че тази регистрация е резултат на недостатъците на приетия през януари 2003 г. Закон за вероизповеданията и още повече на неизпълнението на неговите разпоредби. За тях писах в споменатата книга от 2012 г., когато много внимателно анализирах какви са резултатите от приемането на Закона за вероизповеданията. От влизането в сила на новия Закон до 30 юни 2011 г. бяха регистрирани 113 религиозни общности и групи като институции, което фактически ги определя и като вероизповедания. От тях 31 вероизповедания имаха тези права до приемането на новия закон, а след неговото приемане са регистрирани още 82 на брой.
Тази либерализация в регистрирането практически на всяка група, която подаде молба в съда, не е признак за демократизиране на нашето общество. Очевидно само който не е подал молба за регистриране, не е получил такава (в интерес на истината има три-четири религиозни групи, на които им бе отказана регистрация). Това се върши в противоречие с духа на определенията, дадени в Конституцията и Закона за вероизповеданията, съгласно който не трябва да се регистрират като вероизповедания религиозни групи, които имат една и съща верска основа (догматически убеждения) и култова практика. Или пък имат очевидно характера на местно поделение, а са регистрирани като централно вероизповедание.

(продължава в следващия брой)
Клуб 24 май