Кой танцува последен валс

Разцепването на синята коалиция не е нещо ново в политическия живот. Коалиции се създават, действат и накрая се разпадат. Много естествено. И в политиката, както и в живата на едно семейство, може да има бракосъчетание, развод и даже по-необясними неща. Това, което в последно време се случи с обединените сини, може би огорчи някои хора, но не изненада никого. Техният разпад бе предизвестен, той бе само въпрос на малко време. Хората на Иван Костов и хората на Мартин Димитров си обърнаха гръб след взаимни обвинения. И за какво става дума? За синята идея? Где е? Че нея отдавна я няма никаква.
А някога тръгна в социалната атмосфера на България като един свеж полъх. Много хора й повярваха, без дори да знаят в какво точно се състои. Имаше редица смели обещания, имаше революционни лозунги, имаше взривове от победоносни словесни фойерверки, а днес е трудно да се каже какво от всичко това остана. Налице е само пълният разпад - не просто на една партийна коалиция, не просто на една или друга партия, която се облича в син екип, а става дума за окончателното

разсейване на една синя мъгла

Да, еуфорията на промяната започна много устремно, весело и с доста заклинания. Едно от първите неща беше появата на "Последен валс", създаден и пят от сини бардове като погребален химн за лявата идея у нас. Инак беше много приятна музика с доста оригинален за времето си текст. И хората с ляво мислене не само не погребаха идеите си, а напротив - танцуваха под звуците на тази песен. И какво се оказва днес? Тези, за които беше предзназначен "Последен валс", вървят напред. И то - в европейски мащаб. Само погледнете как се развива в Европа социалистическата вълна.
 В зората на прехода в България синята идея наистина полъхна като нещо ново, хубаво и ползотворно. Заговори се, че само след няколко години всичко в държавата ще върви по мед и масло. А всъщност и бащите на синята идея не знаеха какво ще следва по-нататък. И преди да го осъзнаят,

много хора им повярваха

Това, между другото, е типичен български синдром - да сме лековерни като деца. И аз не знам как, но често пъти става така. Много бързо видяхме, че тъй наречената синя идея не е изпълнена със съдържание, куха е. Тя се разрази в овладяване на властта, заради размахването на синята метла. От целия държавен сектор и от всички институции бяха изметени тъй неречените "червени боклуци". Без оглед дали това са прекрасни професионалисти, или хора, които са вредили.
Същата метла помете здравеопазването, образованието, културата и най-много икономиката. За кратко време България от просперираща социалистическа страна се превърна в едно нищо като държава. Прогонена бе всякаква мисъл за запазване на постигнатото до този момент, само с една-единствена цел: разграбване и разрушаване. Каква беше тази еуфория стотици хиляди хора да повярват на сините лидери? Може би това беше естественото желание на цялото гражданство за позитивни промени. Но при всички случаи не е било очакването за това, което се получи - една малка шепа хора много рязко забогатя, а масата от народа катастрофално обедня. Нека да кажем няколко думи за хората, които издигнаха синята вълна и които

днес са дълбоко разочаровани

Голяма част от тях бяха и продължават да са хора без определени политически убеждения. Това се вижда от ставащото днес, те са електоратът на ГЕРБ. Преметнаха се и към други партии. Показателно е, че тези хиляди хора имат едно-единствено политическо настроение - това е антикомунизъм, при това пещерен. Мнозина българи, които в зората на демокрацията гласуваха със синята бюлетина, после посегнаха към жълтата, към някоя друга и накрая - към ГЕРБ. Същите тези хора се питат на всеки следващи избори какво да изберат и пак се оглеждат за нещо, което още не знаят как ще се изяви. Нека да не се обиждат. Не е необходимо всеки човек да носи в себе си някаква партизанщина. Нужно е обаче разсъдливият българин да преценява кога го лъжат и кога не. Защото после разочарованията са дълбоки.
Разпадна се синята коалиция. Липсва НДСВ. И куп други малки партии са в безтегловност. Сега навярно мнозина от тези, които навремето повярваха в синята идея, превърнала се вече за тях в синя мъгла, пак ще се чудят кой да е техният кумир на следващите избори. Ще им припомним, че имаше и друг призив - "45 години стигат! Времето е наше!" Имаше и заклинания, че седесарите са спечелили "с малко, но завинаги". Това, разбира се, не стана. А сега какво правим?
В политическия свят на България наистина е необходимо да има ясно обозначени ляво и дясно пространство. Такава е нашата народопсихология, такива са и новите повеи, които седесарите не разбраха. Когато има истинско, силно ляво и дясно, мракобесническото управление на ГЕРБ ще изпадне в безтегловност и ще потъне. Там, където му е мястото.