Стоян Чиликов: Възкресението винаги е специално

Свещеник СТОЯН ЧИЛИКОВ е роден през 1972 г. в Асеновград. Завършва Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", след което следва аспирантура в Московската духовна академия, където защитава дисертация на тема "Архиепископ Серафим Соболев и неговите сотириологични възгледи". Специализира в Аристотеловия университет в Солун и Латеранския университет в Рим. В момента е доцент по патрология към Катедрата по теология при Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Автор е на книгите "Учението за Божията майка в богословието на св. Григорий Палама" (2003), "Спасението на човека според св. Йоан Златоуст" (2006), "Красотата на света" (2007), "Въведение в богословието на отците" (2007), "Православната вяра и живот" (2012), "Празникът Успение Богородично в православната богослужебна традиция. Богословско съдържание на празника на базата на химнографията и словата на отците" (2019). Служи като енорийски свещеник при столичния храм "Св. Георги" в кв. "Дървеница". 

Интервю на Таня ГЛУХЧЕВА

- Какво е Великден за Вас?

• Великден е Възкресението на Христос! Най-светлият християнски празник. Възкръсналият Христос побеждава смъртта и с Възкресението Си дава възможност на всеки, който вярва в Него, да преодолее отчуждението си от Бога и от хората, да намери себе си в това общуване, да живее не под игото на греха и смъртта, а в прегръдката на Христос - тук и сега, но и там, където е живот вечен. Всеки път, когато се празнува Великден или Възкресението на Христос, се припомнят и актуализират тези исторически събития относно смъртта и Възкресението на Христос, чрез които човек е спасен.

• 

Великденската или Пасхалната литургия, отслужвана в навечерието на Великден, е съпреживяване на тази онтологична тайна на победата над смъртта от Възкръсналия Христос. В нея, както и във всяка една литургия, съпреживяваме победата над греха и над смъртта от Христос и Неговото Възкресение, в което всички ние сме съучастници. Съпреживяваме и слизането на Светия Дух, Който живее в Църквата и помага на християните да придобият християнските добродетели, а и да бъдат свети, нетленни, както и Христос е свят.

Възкресението на Христос затвърждава у нас вярата, че ще възкръснем при Неговото второ идване (Пришествие) и ще бъдем всички възкръснали и преобразени там, където няма смърт, а има живот вечен, Живот в Неговото име.

- По всичко изглежда, че този Великден ще бъде първият "нормален" от две години насам, предвид края на пандемията. Ще бъде ли по-специален за вярващите?

- Не бих го нарекъл по-специален. Възкресението на Христос винаги e специално. То е уникално и неповторимо събитие, в което ние ставаме участници чрез молитвите на литургията и на празника. Дори само пасхалният поздрав "Христос Воскресе - Воистину Воскресе" ни прави участници в това събитие, което изразява вярата ни в истинността на победата над смъртта.

- По време на пандемията в някои православни страни, като Румъния например, властите затвориха храмовете. Това правилен ход ли беше и отслабна ли вярата на хората по този начин?

• Във време на пандемия, както и по време на война, няма много правилни ходове. Тези, които заемат ръководни позиции, се опитват да съхранят живота на хората, за които отговарят. Времето ще покаже дали тези позиции са били правилни.

• 

Не мисля, че е отслабнала вярата на хората в страните, където храмовете бяха затворени частично или изцяло за определено време. Храмовете имат своето значение като място за молитва, а молитвата може да преобърне хода на събитията, в това число да спре пандемии и войни. Не винаги, но това се е случвало.

Приоритет остава обаче животът на всеки човек, защото той е дар Божий.

Пандемията разкри бушуващите страсти в много от нас, на други показа истинските лица - както по време на война има герои, има и дезертьори, има и обикновени войници, които изпълняват заповедите, и такива, които саботират, които се възползват от времето на войната, за да грабят, изнасилват и убиват, което не биха правили в обикновено време.

Мисля, че героите бяха лекарите, които спасиха множество животи, но подобно на разпънатия Христос бяха "оплювани, бичувани и поругавани". Мисля още, че пандемията раздели обществото на две и извади наяве много от скритите и потискани с усилия слаби наши страни. Това се отнася и за вярващите. 

- В момента има война, не много далеч от нас. Тя ще помрачи ли празника? И как се празнува в такива условия?

- Войната не е при нас, но нейните последици усещаме с всичките си сетива. Тя помрачава не само празника на Възкресението, тя помрачава и всеки миг от живота ни сега.

Всяка война е богоненавистна, но тази е братоубийствена, в която брат убива брата си подобно на библейската история с Каин и Авел. Всяко второ семейство в Русия е с украински корени. В Украйна живеят много от роднините на руските войници и на руските граждани - баби, дядовци, братовчеди, чичовци, лели, които всъщност са избивани, изнасилвани, оставени без домове, без работа и принудени да емигрират.

Нека се поставим на мястото на тези момчета, които са принудени да се избиват. Как ще празнуват те Възкресението на Христос? Как ще празнуват всички вярващи в Украйна, на които животът всекидневно е в опасност? Как ще проявяват християнската любов и радост с ракетите, които летят над главите им? Как ще пеят "Христос Воскресе" и ще стрелят с автоматите? Как ще се причастяват и ще убиват?

 - Има ли вероятност на празника да стане чудо и двата православни народа да оставят оръжието?

• Такива случаи в християнската история е имало през епохите, когато императорът или царят са могли, поради искрената си вяра в Бога, да оставят трона си, всичките богатства, власт и привилегии, и да се отдадат единствено на Бога, да станат монаси. Съвременната ситуация е различна.

Днес не само народите на Русия, Украйна и България, но и повечето от християнизираните някога народи са твърде далеч от подобен мироглед, така, както са далеч от тези времена, в които мнозинството от хората са били добродетелни вследствие на вярата във възкръсналия Христос. Епохата, в която живеем, е различна, нравите на хората са различни и, ако трябва да бъда реалист, не мисля, че е възможно за празника да стане примирие. А и въпросът не е само в това да има примирие за един ден и след това да продължи братоубийствената война. Въпросът е в това тя да спре окончателно. Това чудо се моля да стане. 

- Какво е отношението на младите хора към празника? Гледат на него като на нещо религиозно или интересна традиция за спазване?

- Отношението към празника е в зависимост от вярата на конкретния млад човек. Мнозинството от младите, както и техните родители, са участници във Възкресението по-скоро по традиция и това превръща празника в религиозен акт, а не в събитие на вярата. От друга страна, младите не са обременени и огорчени от житейските трудности и разочарования и много от тях са отворени за вярата, търсят да намерят пътя към храма, което е радостно. 

- Какво бихте пожелали на читателите на ДУМА?

- Да посрещнат празника с чисти сърца, с мир и любов. Да имат в себе си радостта от Възкръсналия Христос, Който да преобразява живота им. Да им даде сили, които да им помогнат да преодолеят всички трудности, които помрачават тази радост. Да са здрави и благословени от Бога. Винаги да Го търсят и да живеят в Неговата прегръдка.

Христос Воскресе!