Кубинците вярват в медицината си

Визитка

Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан е посланичка на Република Куба в България от 2018 г. Освен страната ни, под нейна юрисдикция са още Северна Македония и Албания. Срещаме се с нея в посолството, където разговаряме за най-актуалните теми в момента: създадените на острова ваксини, кубинските лекари, политиката, протестите, двустранните ни и дългогодишни отношения, съхраняването на историческите паметници и ембаргото, наложено от САЩ.

– Г-жо Куето, до нас достига много малко информация за Куба, а когато я има, често пъти е изкривена. Бихте ли казали на читателите ни какво е актуалното положение в страната, предвид пандемията от КОВИД-19?

– Както знаете в Куба са създадени 3 ваксини: "Соберана 02", "Соберана плюс" и "Абдала". Към момента 6 от общо 11 милиона жители на острова са напълно ваксинирани. Като цяло много леко минахме през първата КОВИД-вълна. В момента, макар да има немалко заразени, за щастие лекарите ни са много добре подготвени и местните имат пълно доверие в кубинската медицина.

Също така, ПСР-тестовете в страната са напълно безплатни. Така че по-лесно и качествено може да се определи точният брой на заразените.

– Изнасяте ли ваксини за други държави? СЗО одобри ли ги?

– Което правителство желае да закупи ваксините от нашата страна, няма никакви пречки. Продадохме 10 милиона от препарата на Виетнам, още толкова са изпратени за Венецуела. Имаме поръчки от Аржентина, Никарагуа.

– Споменахте лекарите. Как така смогват да се грижат за сънародниците си и същевременно различни бригади да отиват в чужбина? Имам предвид миналата година, когато кубински здравни екипи бяха изпратени в Италия да помагат на колегите си там, които изнемогваха.

– Куба е страната с най-много лекари на глава от населението. Общо 492 000. Дори и в най-малкото и отдалечено село има доктор. Медиците ни разчитат, освен на качественото си образование, и на нещо друго – да съхранят човешкото в себе си. Затова хората им се доверяват. 

Като цяло, държавната политика от години е да изпраща наши здравни работници в чужбина. Много показателен е случаят с едно малко населено място в Бразилия, където преди години за пръв път местните видели лекар и той се оказал кубинец!

Има и друго нещо. След урагана "Катрина", който остави истински погром след себе си в щата Ню Орлеанс през август 2005 г., лидерът ни Фидел Кастро създаде медицински контингент "Хенри Рийв"* като символ на приятелство и предложи да изпрати помощ. Но управляващият по това време американски президент (Джордж Буш – бел.ав.) отказа. Но от същата тази година до днес повече от 8000 здравни работници, включително медицински сестри, санитари, са изпращани като специални бригади в 28 държави. Контингентът е спасил хиляди животи в страни, опустошени от земетресения, урагани, епидемии в различни региони на Африка, Латинска Америка, Карибите и Азия. През 2017 г. СЗО им дава наградата "Доктор Лий Джонг-Вук за обществено здраве".  През 2020 г., по време на пика на пандемията, 15 бригади бяха изпратени в Италия, Андора, Ямайка, Барбадос, Никарагуа, Венецуела и др. Медиците ни бяха предложени за Нобеловата награда за мир. Получиха подкрепа от Испания, Португалия, Франция, дори и България. (Известно е, че отличието беше връчено на разследващи журналисти, бел. ав).

Също така се гордеем с факта, че в Хавана се обучават в специалност "Медицина" 350 000 чуждестранни студенти.

– Идва ред на най-болезнения въпрос: как ще коментирате наложеното от САЩ ембарго. Последиците от него усещат ли се по-силно от всякога?

– Тази година за пореден път по цял свят имаше протести санкциите да отпаднат. Уви, това не се случи. Смея да твърдя, че днес ембаргото е много по-силно, защото е преминало на нов етап – виртуалният. Студената война днес е най-вече на кибер ниво. В интернет има няколко вестника, до един спонсорирани от Джордж Сорос и неговото "Отворено общество". Уж независими журналисти пишат за уж истината в страната. Така се стигна и до протестите в Куба през лятото. Сред хората, излезли на улицата, имаше и такива, които наистина се страхуваха какво ще стане – все пак заради коронавируса, границите бяха затворени, туризмът се срина, а той е двигателят на икономиката ни. Цените на храните на световния пазар се покачиха с 40%, а ние внасяме 70% от продуктите. Природата също не благоприятства през изминалата година, защото паднаха рекордно малко валежи. Но правителството овладя положението и обясни на народа, че няма да бъде изоставен.

Има и друго нещо. Не е възможно да се изпраща валута на Острова. Много европейски банки, в това число три френски, отказват да правят парични преводи до държавата ни. Ще дам пример и с една българска фирма, закупила кубинско лекарство за рак. Наложило се е да бъде платено чрез виетнамски или руски банки.

Благодарни сме, че съществуват страни като Русия и Китай, които не се съобразяват с ембаргото. Но въпросът ми е: "Защо да търгуваш само с държави, които са на другия край на света, след като Флорида и Тексас са на 45 минути със самолет?" А там определено има фирми, желаещи да търгуват с нас, но им е забранено.

За щастие, от 15 ноември тази година, Куба отново ще бъде отворена за туристи.

– Чувала съм, че въпреки  забраната, много американци намират начин да стигнат до Куба като туристи.

– Когато имаш желание, намираш начин. Преди президентът Обама да поразхлаби мерките, американските граждани си купуваха билет за Мексико или друга държава наблизо, там им слагаха печат, че са влезли, а от там идваха при нас, с уговорката, че печат няма да им се слага в паспорта. Обама позволи да се пътува спокойно и толкова много полети идваха на седмица, винаги пълни. Но президентът Тръмп сложи край на това. Днес отново се прилага старата "схема".

– Напоследък стана много модерно да се поругават паметници. В редица страни на американския континент се събарят или оскверняват монументи на Христофор Колумб или други исторически личности. Какво е отношението към тях в Куба?

– Съхраняването на паметниците е въпрос на култура и възпитание. При нас няма да видите или да чуете за нито един развален монумент. Нас са ни учили, че това е история – добра, лоша – част от миналото.

– На какво ниво се намират сега българо-кубинските отношения?

– Двете ни страни имат много здрави традиции в отношенията си. Не говоря само политически. Имало е студентски обмени, бригади и много смесени семейства са били създадени. Едно от най-важните събития е, когато български математици и информатици са отивали да обучават местните. Днес, повечето преподаватели в Куба са именно техни възпитаници. Също така, първият компютър на Острова е бил български.

Сънародниците ми имат много добро мнение за българите и изпитват топли чувства към тях. Не виждам защо отношенията между двете ни страни да не продължат да се развиват, можем да имаме само полза от това. Има възможност за участие в научни проекти, например. 

Радвам се, че е създадена "Асоциация за приятелство България – Куба". Това е поредното доказателство, че добрите ни отношения ще продължат и в бъдеще.

* Хенри Рийв е американец, от средната класа, който се бие за Куба и загива млад.