Атанас Зафиров: Да си върнем увереността, че можем да управляваме успешно

Уважаеми другарки и другари,

Периодът от 2020 г. до 2024 г. във вътрешнополитически план се определя, като период на политическа криза предизвикала поредица от извънредни избори, продължително управление на служебни правителства назначени от президента, критичен спад в гражданското политическо участие и избирателната активност. Кризата засегна сериозно основите на парламентарната република - легитимността на политическото представителство, ерозира политическите партии. Блокирана беше съдебната власт в резултат на неуспешни опити за реформи, както и от откритите опити за политическата ѝ употреба.

В българското общество се появиха радикални политически настроения, без ясен идеен и политически фокус, по-скоро израз на недоволство от състоянието на демокрацията и правовия ред, но също така и всеобщото убеждение за несправедливо разпределение на обществените ресурси. В социално-икономически план изминалите четири години се характеризират с рязко покачване на цените на енергията, на основните хранителни стоки и услугите. Стремителен растеж отбелязва и цената на жилищната площ в България, особено в някои от по-големите градски центрове, където се концентрира младо и работоспособно население. Цялостното поскъпване на живота, както и растящата инфлация са резултат от вътрешни, но и в същото време външни икономически причини, каквито са рецесията във водещи европейски икономики, загубата на конкурентоспособност, високи цени на вносните суровини, преходът към зелена енергия и т.н.

През 2020 г. управлението на ГЕРБ влезе в криза, като предизвика остро изразено гражданско недоволство. Недоволството намери израз в продължителни, но не и масови протестни акции, главно и единствено в София изразяващи се преди всичко в блокиране сградите на законодателната и изпълнителната власт. Протестните настроения отхвърляха установения парламентарно-партиен модел като цяло и призоваваха за радикални промени, включително конституционни. Независимо от ограничената им численост протестите бяха в унисон с преобладаващите обществени настроения и в резултат на това действията на управляващите бяха неуверени, даже колебливи. Тук трябва да бъде посочен първия опит за цялостна конституционна промяна предизвикан от управляващата партия и завършил неуспешно със създаването на парламентарна комисия. Независимо от неуспеха въпросът за промяна на Конституцията от 1991г. беше поставен, като това беше използвано включително за радикални предложения и промяна формата на републиката. Циркулацията на тези идеи в публичното пространство допълнително дестабилизираше политическата обстановка и внушаваше усещане за слабост на парламентарната република. Тук трябва да подчертаем, че БСП през последните четири години стоеше последователно в подкрепа на парламентарната република, като най-демократична форма на управление, гарантираща в най-пълна степен гражданските, политическите и социални права.

Изборите през месец април 2021г. демонстрираха ясно, че парламентарната опозиция не печели доверието на гражданите и не се разглежда, като алтернатива на модела на управление изграден през трите мандата. Появата на нови политически сили със силно популистки позиции и политически идеи, като например за преосноваване на държавата, за народно въстание и пр., допълнително постави под въпрос способността на системните партии, управляващи и опозиция да овладеят обществените процеси и настроения и очакваната промяна да се осъществи на основата на демократичните принципи и парламентаризма. Напротив, партиите които получиха по-голямата част от общественото доверие, но недостатъчно за самостоятелно управление се опитаха да съставят правителство на малцинството, по същество еднопартиен кабинет основан на очаквания за подкрепа от други партии без преговори и коалиционни споразумения. Този подход беше възприет по-късно от много от нововъзникналите партии и може да се каже, че е в основата на задълбочаващата се през този период парламентарна криза. Претенциите за самостоятелно управление, без необходимата парламентарна подкрепа, доведоха до разрушаване на границата между управляващи и опозиция, а обща цел на новите партии беше радикална реформа на партийната система добила популярност като „изчегъртване“. Идеята за промяна, както и необходимостта от прелигитимиране на политическите партии доведе до изчезване на класическото противостоене по оста ляво-дясно и противоборството се разположи по оста промяна-статукво. В полето на промяната се разположиха няколко политически сили с популистки платформи или хаотично нахвърляни предизборни програми, без особени ангажименти за същностна промяна на социално-икономическата и политическа системи предизвикали дълбокото обществено недоволство. В обобщение следва да се каже, че обществената енергия беше похабена от няколко политически проекта, които бързо след изборите се интегрираха в системата, която искаха да променят. Политическата легитимност на някои от новите партии беше търсена чрез демонстрация на атлантическа вярност и на тази основа беше направен втори опит за разделение на политическите сили на атлантически, недостатъчно атлантически и враждебни на атлантизма. За такова партийно противопоставяне допринесе и започналата война в Украйна.

Първото коалиционно правителство с премиер Кирил Петков беше създадено, като коалиция на промяната, но предвид резките геополитически промени беше изправено пред необходимостта да се трансформира бързо в ярко атлантическо. Бяха предприети няколко резки стъпки във външната политика на България, по отношение на Р. Северна Македония, рязкото прекратяване на енергийните доставки от Русия и скокът на цените, износът на оръжие и друга помощ за Украйна. Този рязък завой постави на изпитания коалицията, предизвиквайки остри настроения на несъгласие сред поддръжниците и членовете на партиите, участващи в правителството. “Македонското предателство“ на Кирил Петков, беше последвано от изгонването от България на голяма група руски дипломати и фактическо прекъсване на дипломатическите отношения. След всички тези действия коалицията на промяната стана практически невъзможна и политически обречена.

Правителството „Денков“ придобило популярност като „сглобката“ беше по същество второ правителство на ПП в нов коалиционен формат, този път с ГЕРБ и парламентарната подкрепа на ДПС. За основа на тази противоестествена коалиция от гледна точка на антагонизма на двете политически сили послужи т.нар. атлантическа платформа или атлантическа коалиция. Взаимното недоверие беше преодоляно с механизма на „ротацията“, а за генерална политическа цел беше поставена промяната на Конституцията. Промените бяха насочени в две посоки – реформа на Съдебната власт, чрез въвеждане на нови правила за избор на ВСС и ограничаване правото на Президента да формира „служебни правителства“. Промените бяха конюнктурни, в съществена част противоконституционни и доведоха до блокиране и изпълнителната власт, както и до явно и или скрито влияние на определени партии върху изборния процес. Неудачните конституционни промени задълбочиха кризата на легитимност на представителните политически институции, а служебното правителство на Димитър Главчев открито осигуряваше предимства в предизборния период на конкретна политическа сила. Конституционните промени доведоха до допълнително задълбочаване на политическата криза и блокиране на политическия процес.

„Ротацията“ не беше осъществена, а опитът за съставяне на второ правителство на същото парламентарно мнозинство доведе до неговото разпадане. Една от основните причини за това беше, че партията „Продължаваме промяната” искаше независимо от смяната на премиера да запази контрола върху правителството чрез някои ключови за управлението сфери, вкл. острото противопоставяне за поста министър на външните работи. Ротационното управление заслужава внимание и от гледна точка на неговата легитимност. По същество този политически опит беше нов и необичаен за българския политически живот, както и начин да бъдат заобиколени класическите принципи на коалиционното управление. Целта на формата „сглобка“ беше да се запази реформисткия облик на ПП, независимо от фактическата коалиция с партиите на т. нар. статукво и да бъде наложен партиен модел, който включваше две основни идейни течения дясно-центристко и глобалистко-либерално. Отслабването на историческата левица, представлявана от БСП и други по-малки леви партии, предостави допълнителни възможности за утвърждаване на подобен партиен модел. Следва да се отбележи, също така, че независимо от начина по който приключи това управление ПП не претърпя очакваните електорални поражения и запази мястото си на водеща политическа сила. Опозицията в лицето на БСП отново не успя да се възползва от управленския провал на т.нар. атлантическо мнозинство и задълбочи тенденцията на самоизолация от актуалния политически дневен ред. Беше ясно, че партията вече не можеше да се движи по установения политически курс, че има нови реалности.

Един от основните фактори за допълнително задълбочаване на политическата криза в страната се яви неспособността за съставяне и реализация на стабилна формула на коалиционно управление. Изострените отношенията между политическите партии в разглеждания период имаха непосредствено отношение към неспособността за формиране на устойчиво управленско мнозинство. Това не се отнасяше само до отношенията между управлявалите дълги години ГЕРБ и останалите политически сили, които към 2021 г. се явяваха опозиционни на ГЕРБ. Отношенията между самите тогавашни опозиционни партии имаха подобен характер. Дългогодишното парламентарно присъствие на БСП, макар и в опозиция, даваше повод на други опозиционни политически сили да определят нашата партия като „част от статуквото”. От тук и резервираността към общи политически действия с БСП от страна на други опозиционни политически сили. Към това следва да се добавят и явните идеологически различия между БСП и част от другите опозиционни политически сили (най-вече Продължаваме промяната и Демократична България). Дори политически сили със сходна идеологическа насоченост, като ГЕРБ и ПП-ДБ (които еднозначно се позиционират в десния политически спектър), не успяха да създадат устойчиво във времето съвместно управление. Явно идеологическата съвместимост не се оказва достатъчен спояващ фактор, когато на преден план се поставят въпросите за консумацията на политическа власт от страна на въпросните политически субекти, както и често пъти открито заявената цел за премахване и даже унищожаване на политически противник.

Изброените дотук причини доведоха до провеждане на рекорден брой избори за много кратък период от време, като това темпо предизвика гражданска умора загуба на интерес за политическо участие и не на последно място, все по-ясно открояващ се външен отзвук. Независимо от вътрешните причини трябва също така да отбележим, че дестабилизация на системните партии и демократичните институции се наблюдаваше и продължава да се задълбочава в много от държавите-членки на ЕС. Появата на нови политически движения и партии обхвана почти цяла Европа, в повечето случаи те се самоопределят като десни, други като крайно десни, но в повечето случаи идейните им платформи се съсредоточават върху миграцията и предизвиканите от нея социални проблеми. Съществено място заема идеята за защита на работните места, заплашени от евтин и често пъти нелегален вносен труд. За съжаление левите партии в ЕС не успяха да поставят в центъра на своята политическа дейност разрешаването на тези въпроси. Напротив, защитата изключително на колективни малцинствени права, направи така, че ги изолира и отдалечи от най-естествените им избиратели - работещите и активни граждани.

Честите избори и краткотрайните мандати се отразиха върху дейността на всички държавни институции, но преди всичко върху дейността на Народното събрание. Законодателната дейност бе блокирана и превърната в част от непрекъснатия предизборен процес. Регистрираната ниска избирателна активност на проведените през периода парламентарни избори бе отговорът на гражданите на поведението на политическите сили и неспособността им да създадат устойчиво управление. Наред с ниската избирателната активност, появата на нови политически субекти, част от които получиха дори и парламентарно присъствие, бе друг съществен белег за нарастващото недоверие на гражданите към политически елит като цяло. Делегитимацията на изборния процес, политическите партии и институции е белег и за по-сериозна опасност – за делегитимация на парламентарната форма на управление.

На поредица парламентарни избори, проведени в периода 2021-24 г., БСП намаляваше своя резултат (с изключение на последните). От почти 1 милион гласа на парламентарните избори през 2017 г. БСП стигна до електорална кота от около 200 хиляди гласа. Първите парламентарни избори през този период (април 2021 г.) имат огромно влияние върху по-нататъшния електорален спад на БСП. Те поставиха партията в качествено ново ситуация – БСП изгуби статута си на основна опозиционна сила. Именно този й статут даваше възможност на БСП да привлича електорална периферия. Стотици хиляди български граждани даваха своя вот за нас само защото БСП беше основната опозиционна на ГЕРБ политическа сила. Функционираше близък до познатия от началото на демократичните промени двуполюсен модел, при който две антагонистични по между си политически сили монополизират почти цялото политическо пространство, легитимирайки присъствието чрез противопоставянето по между си. Този модел наследи съществуващото през 90-те години противопоставяне по оста комунизъм-антикомунизъм. Загубата на статут на основна опозиционна сила несъмнено способства за по-нататъшния ни електорален спад. БСП престана да бъде притегателен субект за стотици хиляди български граждани, които търсят изход от политическата безизходица, без непременно да са привърженици на левицата. Числата също са в подкрепа на хипотезата за огромното значение на парламентарните избори през април 2021 г. От 2017 г. до сега БСП е загубила около 770 хиляди избиратели (955 490 гласа на изборите през 2017 г. и 184 403 на последните парламентарни избори). Около 470 хиляди от въпросните 770 хиляди избиратели БСП е загубила именно на парламентарните избори през април 2021 г., когато получаваме 480 146 гласа. Това означава, че около 60 % от загубените гласове в периода 2017-2024 г. БСП е инкасирала именно на парламентарните избори през април 2021 г. Може също така да се направи извода, че на тези избори БСП загуби цялата си периферия и на следващите чести избори тя не се върна повече към партията.

С оглед изложеното не е пресилено да се констатира, че качеството на опозиционна дейност на БСП в периода 2017-2021 г. и още по-конкретно политическото поведение на партията по време на протестите срещу управлението на ГЕРБ имат съществено значение за последващия електорален срив на БСП и нейното място в политическия живот на страната. Една от основните политически грешки е опитът на БСП да следва преди всичко чужда политическа програма – тази на либералната, градска десница. В резултат на това БСП допусна да бъде третирана като партия на „статуквото“, като в същото време загубихме предимството, което трябваше да не даде опозиционната парламентарна дейност. Протестите през 2020-21 г. имаха за фокус премахването от управлението на партиите, при чието управление корупцията се превърна в причина за растящи външни критики срещу България. В повечето случаи БСП следваше събитията, които градската десница и техните медии определяха като „протест срещу корупцията“, вместо да се опитва да налага своя дневен ред – да бъдат разкрити дълбоките социално-икономически причини за ширещото се негативно явление и за необходимостта от лява политика в България. БСП се опита да се превърне в „антикорупционна“ и „протестърска“ партия, а не да следва своята автентична политика.

БСП не успя също така да посочи основните причини и носители на утвърждаващия се порочен олигархичен модел на управление на икономиката и политиката. Метафората за „паралелната държава“, която е виновна за повечето несгоди на хората не бе възприета от мнозинството от гражданите като непосредствена политическа цел, която те да подкрепят.

Темата за разширяването и укрепването на социалната държава и социалните права на българските граждани винаги са били централна за БСП тема и трябваше да бъдат наложени и тогава. БСП избра друго поведение и резултатите са налични и днес.

Изборите през април 2021 г. показаха и нещо друго, а именно, че новозараждащите се партийни субекти ИТН, „Възраждане”, а в перспектива и „Продължаваме промяната” печелят без особени усилия общественото доверие, както и постигат по-добри изборни резултати от парламентарната опозиция, каквато по това време беше БСП. БСП не успя да запази мястото си на водеща опозиционна сила и остана извън противопоставянето власт-опозиция, промяна-статукво. В голяма степен това се дължи на курса на партията определян като ляв консерватизъм. По същество БСП не успя да обясни съдържателно какво означава тази идейна компилация, като в същото време се отказа да защитава традиционни за социалистическата партия ценности каквито са социалната демокрация, гражданските и социалните права, загуби присъствие в местната власт, в средни и по-големи общински центрове. Същевременно започна период на остра на моменти конфронтация с президентската институция, която лявооринтираните български граждани възприемаха, като най-големият си изборен успех. Това протипоставяне демотивира допълнително и до голяма степен решаващо левите избиратели. Лозунгът за „Връщане на държавата на гражданите“ не получи практически измерения, които биха довели до увеличаване на гражданската подкрепа включително по време на избори и не бе превърнат в конкретни законодателни и политически решения.

Политическите грешки продължиха и след април 2021 г. Те не се ограничават само до вътрешнопартийните аспекти, изразяващи се основно в нарушаване на колективните принципи на управление и налагане на все по-еднолично управление. Тези действия несъмнено отслабиха БСП като политическа организация и доведоха до загуба на още няколко стотин хиляди гласа. БСП не оцени възникналата нова политическа реалност след 2021 г. Партията продължи да се държи политически инерционно – сякаш е още втора политическа сила. Позицията на основна опозиционна сила дава възможност да се използва този период за подготовка на алтернативни политики, кадрово укрепване, постигане на електорален ръст и формиране на ново управленско мнозинство при следващи избори. Падането до пета политическа сила отне тази възможност и предимство на нашата партия и ни изправи пред неизбежното участие в коалиционна форма на управление. Изграждането на силна управленска алтернатива от подобна позиция изглеждаше невъзможна за реализация. Още повече от партия, която е изгубила електорални и политически позиции, които е притежавала дълги години. Резултатите от поредицата избори бяха в подкрепа на подобно твърдение. На тях ръст демонстрираха единствено нови и антисистемни партии. Образ, в който БСП по дефиниция не може да се впише.

Превръщането на БСП в лидерска партия доведе до сериозни последствия в две посоки: Първата, обезсмисляне на националните партийни органи, което доведе до формирането на политиката еднолично от лидера на партията; скъсана беше връзката с партийните структури. Втората, партията придоби облик характерен за други лидерски партии и загуби привлекателност за демократично настроените граждани.

Участието на БСП в правителството на Петков, беше опит на първо място партията да се впише сред партиите на промяната. Тъй като обаче, както вече подчертахме партиите на промяната бяха твърде разнородни, от пронационалистически до глобалистко-либерални, а и правителството на Петков не разполагаше с цялостна реформистка програма, споровете между коалиционните партньори се съсредоточиха върху въпроса за това, чии принос е по-съществен за провежданата от кабинета социална политика. Заради водещото място което имаше ПП в коалицията успяха да убедят значими обществени групи, че увеличените пенсии, както и някои социални решения на кабинета се дължат преди всичко на тях, като БСП не успя да постигне значим политически и изборен ефект от това свое участие. Напротив износът на оръжие за Украйна разколеба много от традиционните избиратели и симпатизанти на партията в подкрепата им за нея.

Участието на БСП в кабинета с министър-председател Кирил Петков имаше две основни последствия: първо, беше реабилитирана социалната политика, като една от основните политики в държавата след дълги години управление на основателни или не бюджетни рестрикции. Второ, БСП не успя да защити постигнатото в рамките на коалиционното управление пред българското общество и симпатизантите на левицата. Напротив, създаваше се впечатлението, че „Продължаваме промяната” доста по-ефективно реализира традиционна за левицата политики. Това впечатление се засили след като представители на ръководството на БСП и председателя на партията публично заявиха, че техните управленски постижения са били „присвоени“ от доскорошните им коалиционни партньори. Това не намери обществено разбиране.

Като цяло изводът от участието на БСП в коалиционното управление е, че при отсъствието на обща и добре разписана правителствена програма, приватизирането на успехите става на основата на активната публична комуникация и внушения. БСП не успя да се справи с това предизвикателство. Участието в кабинета „Петков“ не повлия положително на изборните резултати на партията, напротив, тенденцията за намаляване на общественото влияние и присъствие стана устойчива без да се предлагат идеи как да бъде преодоляна.

Специално внимание заслужава разглеждането на въпроса за т.нар. „протестърска политическа култура”. Този въпрос има непосредствено отношение към разразилата в страната през последните години политическа криза. Това е политическа култура, която в България еднозначно се свързва с политическите сили от либералното, градско, дясно политическо пространство. През последните десетилетия тя се проявява нееднократно и съпътства политическия живот в нашата страна. „Протестърската политическа култура” не е равнозначна на демократичното право на протест на всеки един български гражданин. Всеки един български гражданин и отделна група граждани (обединени по даден въпрос) имат конституционното право да изразят своето мнение. Включително в случаите когато то драстично се разминава с взети решения от институции на публичната власт. БСП нееднократно през последните десетилетия е вземала участие и е давала подкрепа за осъществяване на справедливо право на протест на български граждани. Самата дума „протестър” неслучайно бе вкарана в политическата лексика именно от представителите на либералната, градска десница. „Протестърската политическа култура” често пъти поставя изразяваните позиции на протестиращите граждани и на представляващите го субекти над държавните институции и в много случаи не се съобразява с демократичния ред, произтичащ от конституцията на България. Политическата демокрация се основава на политическия плурализъм и зачитане мнението на всички български граждани и техните представители в публичната власт, а не приоритизират една част от тях, както често постъпват политическите представителите на т.нар. „протестъри”. Укрепването на демокрацията, парламентаризма и институциите в България предполагат отстояване на принципа на политическия плурализъм и възпрепятстване на опити на различни „протестърски общности” да изкривяват демократичния процес в страната.

В контекста на гореизложеното следва да се отбележи, че БСП през последните десетилетия е изградила образа си на демократична, парламентарна, системна партия. Партия, която има уважение към институциите и способства за тяхното укрепване – особено за парламентарната форма на управление. През последните години, включително през разглеждания отчетен период (2020-2024 г.) БСП нееднократно се е опитвала да действа като „протестърска партия”, а не като системна партия. Опитът за присъединяване към популярно в обществото мнение, чийто изразител е друга партия крие реалната опасност от пълно политическо обезличаване. На основата на негативния опит от последните години може да се направи извода, че трябва да върнем своето поведение на изцяло демократична, парламентарна и системна партия.

Цялостното състояние на БСП организационно, идейно, електорално се влошава през последните години и в частност в отчетния период. Вътрешнопартийният живот в БСП замира. Множество основни партийни организации съществуват на хартия, но не водят реален политически живот както е било в близкото минало. Това се отнася, както за големите, така и за малките населени места в страната. Вътрешните конфликти в партията, включително по места, се проявяват дори по време на предизборни кампания. Комуникацията, не само между националните и местни органи на партията е влошена, но и между отделни организации в рамките на дадена област. Връзката областен съвет-общински съвети не функционира по познатия от миналото начин. БСП беше пример през годините за масово, демократична и стройна политическа организация. Това не е валидно към настоящия момент.

Идейното състояние на партията също се влошава. Функционирането на научните центрове на партията от години не се явява приоритетно за партията направление на дейност. Дискусиите в партията, посветени на идейното състояние и обновление на БСП, се явяват все по-голяма рядкост – както на национално ниво, така и по места. Политическите обучения на младите кадри на партията, включващи и идеологическа подготовка, бяха прекратени през отчетния период. Идеологическата дейност винаги е била неотменна част от функционирането на БСП. Тя има непосредствено отношение и към политиката, която партията е провеждала през годините.

Електоралното състояние на партията е най-лошото в демократичната история на България. БСП стигна до пета политическа сила и електорална подкрепа в рамките на под 200 хиляди гласа. Само до преди по-малко от 10 години БСП бе основна опозиционна партия, спечели президентски избори и разчиташе на почти милион гласа на парламентарни избори. През годините БСП е имала над 80 депутата.

Намаляващото присъствие на БСП в местната власт допринася за влошаване на състоянието на партията, включително електоралното му такова. Присъствието в местната власт винаги е било фактор за получаване на по-висок изборен резултат. Това касае не само БСП, а е общовалидно за всички други политически сили. Резултатите от последните парламентарни избори ясно показват, че БСП е първа политическа сила само в общини, в които има кмет.

Трябва да се предприемат стъпки към подобряване на организационното и идейно състояние на партията. Не трябва да се забравя обаче, че цялостното състояние на партията се явява функция на постепенната политическа маргинализация на БСП. Дългият престой в опозиция лиши БСП от възможността да реализира собствена политика и да реализира своите кадри. Постепенно изолира БСП от големи обществени групи. В този смисъл подобряването на състоянието на БСП предполага възвръщане на онези политически позиции, които партията имаше в миналото. Без решаването на този въпрос, всякакви действия в посока подобряване на организационното и идейно състояние биха имали половинчат характер. Решаването на големия въпрос е предпоставка за решаване на множество други по-малки, имащи отношение към цялостното състояние на БСП.

Кризисните процеси в БСП, загубата на електорален потенциал, нестихващите вътрешни конфликти, утвърждаването на лидерския модел на ръководство и политическо поведение доведоха до активизиране на други леви партии и движения, някои от които активни участници в гражданските протести. С удовлетворение можем да констатираме, че дори в тази кризисна обстановка не се стигна до тежки конфликти в лявото пространство. Напротив, по време на местните избори се стигна до полезно сътрудничество и обединяване на всички леви политически сили в името на по-доброто представяне. Тази тенденция най-ярко се прояви на местните избори в София, на които кандидатът на лявата коалиция достигна до балотаж, загубен само с няколко хиляди гласа. Резултатът в София, но също така в Русе и други общини, където беше постигнато единодействие недвусмислено показа пътя за завръщане на левицата на водещи политически позиции. И напротив, там където левите сили се явихме разделени загубихме изборите, дори с доказано по-силни кандидати. Така да се каже загубихме спечелени избори!

Поредното тежко изборно поражение на изборите за 50-то НС през м. юни 2024 год., както и катастрофалните резултати за другите леви сили станаха причина за преосмисляне и отказ от политиката на разделение в ляво. Започна осъзнат, ускорен процес на консолидация на левите сили. Процесът беше маркиран от интензивен политически диалог между ръководството на БСП и ръководствата на други леви партии. В същото време кризата на партийно-политическата система се задълбочаваше, а трудностите предизвикани от неудачните конституционни промени при назначаването на кабинета на Димитър Главчев, показваха, че предстоят поредните извънредни избори. Предвижданията на някои от комерсиалните социологически агенции поставяха БСП на границата на парламентарното присъствие. Десните социолози с нескривани радостни очаквания даваха 4% за БСП на предстоящите избори. Бяха необходими бързи, даже спешни действия за спасяването на левицата, а в перспектива и за преодоляване на продължаващата четвърта година политическа криза. В тези условия отново Бузлуджа се оказа началото! Срещата на левите политически партии в навечерието на отбелязването на учредяването на нашата партия в Стара Загора, постави началото на ускорен процес на единодействие и консолидация. В приетия документ беше заявено ясно желанието на левите сили да се явят заедно на предстоящите избори в общ коалиционен формат. Само за няколко седмици през август беше подготвено и подписано коалиционно споразумение, беше разработена предизборна платформа – 100-те точки, бяха съставени изборни листи с видимо присъствие на партиите от коалицията БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА. Изборните резулати от октомври 2024год. дадоха надежда на левите избиратели, че най-трудните моменти са преминали. Увеличаването, макар и с малко гласове на подкрепата за БСП и левите сили, трябва да се превърне в повратен момент за нашето присъствие в управлението и българското общество.

Сегашното решение на БСП да влезе в управлението на страната има непосредствено отношение към решаване на изложените вече проблеми. Основна цел на това участие се явява: изход от политическата криза; укрепване на парламентарната демокрация; връщане на общественото доверие в институциите; възстановяване на държавността. То трябва да благоприятства и възстановяване на присъствието на БСП в политическия живот в страната и стартирането на оздравителни процеси в нашата партия.

БСП следва да използва опита от скорошното си участие във властта (в кабинета Петков). Тогава политическите сили, съставляващи правителството, опитаха политически да „парцелират“ своето участие в управлението. Това доведе не само до ситуация, при които партньорите в управлението публично спорят кой има заслуги за дадено решение (като въпроса за вдигане на пенсиите), но и способства за засилване на центробежните сили в коалиционното управление, стигайки се до неговия разпад. БСП трябва да търси подход, при който отговорността между партиите от управлението е обща. Успехът на правителството трябва да е обща цел на всички политически сили, участващи в него. Успехът на правителството е залог и за политическия успех за всяка една от политическите сили, участващи в него.

В споразумение за съвместно управление има ясно фиксирани постановки, които дават основание БСП да се съгласи да участва в този общ управленски формат. Те се отнасят най-вече до укрепването на социалната държава и гарантиране на социалните права на гражданите. Това са пунктовете, които се явяват основополагащи за БСП-ОЛ, но и не само. Възстановяването на държавността и доверието на гражданите в политическите институции са общи политически цели за всички участващи в управлението партии. Това са основните причини БСП да се ангажира с участие в това управление. В изготвяната управленска и законодателна програма посочените постановки следва да добият и по-конкретен израз.

Във връзка с участието на БСП в управлението следва да си отговорим ясно за възможностите и ограниченията пред т.нар. „експертна” формула на правителство. Няколко пъти парламентарните партии се опитвахме да реализираме подобна идея, която в известна степен, също има отношение към политическата криза в страната. Тази формула е популяризирана преди всичко от представителите на либералната, градска десница – както от политици, така и от анализатори. През последните четири години тя стана още по-актуална предвид изострените отношения между политически сили и трудното създаване на устойчиво управленско мнозинство. На определен етап тя бе споделяна като предпочитана възможност и от нашата партия. Това следва да бъде отчетено като политическа грешка. Формулата на „експертното” управление не допринесе за преодоляване на разделението между политическите сили. В актуалните условия тази формула косвено се явява причина за продължаващата делегитимация на изборния процес, политическите партии, държавните институции и парламентарната демокрация. Затова и БСП трябва да работи за легитимацията на партийното управление като необходима стъпка за възвръщане на доверието към партиите, институциите и парламентарна демокрация в България.

Изборните резултати от октомври 2024 г. предопределиха обстоятелството, че съставянето на управляващо мнозинство налага участието на поне три парламентарни групи, а в условията на остро противопоставяне между втората и третата партия, работещото мнозинство изискваше участието на четири парламентарни групи. Изборът на председател на НС от групата на БСП-Обединена левица, освен че представляваше успех за нашата политическа сила, ни даде също така и различна позиция в преговорите за излъчване на правителство с първия мандат. За почти всички участници в политическия живот беше ясно, че първият мандат на спечелилата изборите партия, е единствената реална възможност за съставяне на правителство. Провалът на първия мандат означаваше отиване на поредните извънредни избори в рискова външнополитическа среда, блокирана съдебна власт и регулаторни органи при спадащо доверие на гражданите в държавните институции. Няма съмнение, че поредното бързо отиване на избори беше неблагоприятен вариант на развитие за БСП-ОЛ. В същото време формирането на управленско мнозинство в Народното събрание с ГЕРБ и други десни партии съдържа сериозни рискове за бъдещото автентично позициониране на БСП и левицата като цяло. Първостепенна задача за нашите министри в управлението е да отстояваме в подготвяната правителствена програма да влязат максимален обем от предизборните ни цели. Изключително важно е да не допуснем политиката на финансови ограничения, добре известния „остеритет“, да бъде реализирана за пореден път за сметка гражданите и хората в трудно социално положение.

Предстоящото влизане на България в еврозоната е логично следствие от цялостното ни развитие през последните почти 20 години. В същото време в нашата позиция по темата категорично подчертаваме, че тази дълбока промяна не трябва да се осъществява за сметка на нови ограничения за българските граждани. Повишените нива на инфлацията и ръстът на цените не само в България, но и в други държави от еврозоната показва, че и тази като всяка друга валутна система се намира под влиянието на динамични пазарни фактори. Поставянето на нашето присъединяване, като приоритетна политическа цел, без да се отчитат действителните параметри за състоянието на българската икономика, крие опасност от дълбоки и остри финансови сътресения, неконтролируем ръст на цените и др. подобни явления, които биха поставили на изпитания всяко едно управление. Затова ние, като участници в правителството ще се отнесем с изключително внимание по въпроса за въвеждане на еврото и няма да допуснем в този процес да доминират едностранчиви и користни оценки и действия. Ще разчитаме на експертния потенциал на нашите икономически и финансови институции и не ефективен контрол в процеса на подготовка върху ангажираните с него държавни финансови органи.

Няма съмнение, че предстоящото съвместно управление съдържа още много рискови моменти и в социалната сфера, националната сигурност, общата икономическа ситуация. Подписаното Споразумение за съвместно управление задава рамката и механизмите на взаимодействие между партиите и общата посока на правителствената политика. Ние ще се стремим твърдо и аргументирано да отстояваме нашите цели и приоритети, нашата същност като социалистическа партия. Ще участваме отговорно, осъзнато и компетентно в процеса на стабилизиране на държавните институции, на парламентарната република.

Уважаеми другарки и другари, условията за успех на нашето участие в управлението са преди всичко при нас в нашата партия. Нуждаем се от обновление, от промени които да възвърнат силата на партията, нашата увереност, че можем да управляваме успешно. Последните четири-пет години бяха трудни за България и за партията. В такива времена с най-голяма сила важи истината, че силата е в единството. Да свалим всички бариери помежду си, да възстановим доверието между нас, да убедим нашите съграждани в силата на социалната идея!

Обръщам се към делегатите на Конгреса, към социалистите, към гражданите на България които желаят едно по-справедливо и хуманно общество да си подадем ръка за да успеем!