Благотворителят Пенчо Семов

Надежда УШЕВА

Един от най-големите българи благодетели на времето си е индустриалецът Пенчо Семов. Тази година се навършват 150 години от рождението му. Роден на 8 октомври 1873 г. в габровското село Цвятковци, той подпомага хиляди семейства, финансира и строи училища, болници, сиропиталища, старчески домове. Заради грижата за работниците му го сравняват с Хенри Форд, а заради търговския нюх и предприемчивост е наречен "Българският Рокфелер".

Една от внушителните сгради, които оставя, е четириетажната лятна вила, строена от 1928 до 1933 г. по проект на габровския архитект Никола Гръблев. Години наред беше изоставена и гниеше в забрава. Миналото лято обаче се намери купувач и заедно с прилежащия към нея парк бе продадена за 246 000 лева на строителния предприемач Ивайло Иванов, писа БТА. 

Тази сграда - архитектурен шедьовър, е завещана от Пенчо Семов за старите хора от неговите фабрики, както и за журналисти, общественици, писатели, които, ако няма къде да отидат, да бъдат приети там до края на живота си на пълна издръжка. Намира се в кв. "Дядо Дянко", много близо до прословутата белодробна болница с формата на параход, която Семов построява първоначално за девически пансион и средно училище. Така нареченият кораб в гората - едно от чудесата на Габрово. "Ангажиран съм от новите собственици да правя летописа на връщането на сградата към предишния й блясък", сподели за ДУМА младият фотожурналист Радослав Първанов. Безценно е да имаш достъп до нея, защото в момента се гради нова история. Сред нас, фотографите, беше известна като къщата на духовете. Беше собственост на Министерството на здравеопазването, под ресора на МБАЛ "Д-р Тота Венкова" в Габрово. Новият й собственик иска да я върне в предишния й вид, едно към едно, както е изглеждала, и отново да има обществени, социални функции и предназначение. Събирахме историческа информация, за да добием максимално детайли, които да бъдат в помощ на реставрацията, разказа Първанов, който документира процеса на обгрижването на пространството. 

И днес се говори за човеколюбието и загрижеността на Пенчо Семов към хората, с които той работи. Естествен човек, много близък до подчинените си, прави безкрайни благодеяния по всички възможни начини. Има общо 15 хиляди работници. Знае малките имена на всички! Всеки може спокойно да отиде при него и да сподели свой тежък проблем. Изпраща на собствени разноски в Европа младежи, които да получат образование като текстилни инженери. Изгражда почивни станции за служителите си. В предприятията му са предвидени инвалидни пенсии. Много често дава пари на свои работници, за да си купят земя или да си построят къщи. 

Съвременниците му разказват:

Негов работник помолил да му заеме пари, с които да построи дом за семейството си. Обещал, че две години по-късно заемът ще бъде върнат. На втората година работникът донесъл торба с жълтици и ги връчил на своя благодетел. Семов ги взел, преброил ги и му ги върнал с думите: "На мен ми стига, че си честен. Сега ти трябват за обзавеждане - прибери си ги!"

През 1928 г. създава собствена фондация "Пенчо Семов", на която прехвърля част от имотите си. С лични средства благотворителят създава фонд за борба с туберкулозата. Дарява 300 000 долара за строежа на корпусите на Аграрния факултет на СУ - днес Аграрен университет в Пловдив. Подпомага и Института по заразни и паразитни болести в столицата. Според изследователите на живота му личните дарения на габровеца възлизат на около 55 милиона лева, а направените чрез фондацията - над 200 милиона.

Пенчо Семов умира на 10 юли 1945 г. в Габрово, по това време наследството му се оценява на около 10 милиона тогавашни долара. Тези средства и фабриките му са национализирани от новата власт. "Най-социалният индустриалец на Балканите" постига всичко това, воден от девиза: "Любов, труд, постоянство!" Семов продължава да живее в хилядите добри дела и чудеса, които е направил. Светъл ум и самороден талант, той е истински пример за щедрост и родолюбие, присъщи за богатите българи след Освобождението. "Той имаше, освен ум, търпение, воля и упоритост, още смелост и дързост, прозорливост и ударна мощ", отбелязва Тодор Бурмов, първият министър-председател на България и негов съгражданин.

"Мащабите на човека Пенчо Семов не се измерват с това къде, кога, кой го поставя в управленческата йерархия, а с човешката му мощ да създава, да дарява, да се съпротивлява, да изпитва радост от радостта на хората", заяви Красимира Чолакова, авторка на биографичната книга "Пенчо Семов. Успехът" при откриването на бюст паметник в негова чест през 2012 г.

В годината, в която се навършват 150 години от рождението на великия българин, се предвижда футболен турнир "Споменът за Пенчо Семов" на 22 и 23 април на терена в СК "Христо Ботев" в Габрово. Плевенският футболен клуб "Девета плевенска дивизия" организира проявата като своеобразен поклон пред паметта на именития фабрикант. 

Интересни факти

Х Пенчо Семов е акционер в 28 дружества и фабрики и участва в управата на четири банки и две застрахователни дружества.

Х Със своята фабрика за текстил "Успех" се превръща в един от най-големите предприемачи в Европа - произвежда повече от 15 тона платове годишно.

Х Семов изиграва изключително важна роля при подписването на Ньойския договор. По първоначален план голяма част от територията ни е щяла да бъде отнета. Той изпраща дарение на двама видни католически свещеници с молба да лобират за България. Благодарение на това градове като Благоевград, Пловдив, Стара Загора остават български.

Х Влиза в лични преговори с Чърчил с молба Габрово и околностите да не бъдат бомбардирани. 

Х В София Семов основава и финансира първия в България приют за бездомни. Безплатни трапезарии за ученици поддържа в Габрово, Варна и Казанлък. 

Х Дарява средства за католическия колеж "Свети Августин" в Пловдив, за Априловската гимназия в Габрово, за училища във Варна и други градове. 

Х През 1936 г. дарява част от чифлика и вилата си във Варна, където сега се намира почивна станция "Журналист" на СБЖ.

Х Изгражда първите у нас тенис кортове и зимни пързалки.