Липсва политика за реализацията на младите хора у нас

Изабел ЙОРДАНОВА е родена през 1991 г. в София. Средното си образование завършва в Националната гимназия за древни езици и култури "Константин Кирил Философ". Победителка е в Олимпиадата по литература на Класическата гимназия. В момента е студентка в четвърти курс в специалност културология във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Участвала е в различни стажове, свързани със специалността, в отдел "Маркетинг и реклама" на Театрална работилница "Сфумато", в Българската фестивална асоциация, в инициативи в рамките на Фестивала за изкуство в публично пространство "Западен парк". Съчетава следването си с работа като галеристка в столичната галерия "Алгара".

"Работата на един студент тренира волята му"
"Изкуството  помага да се почувстваш човек"

- Като студентка по културология, интересно ли ви е това, което учите?

- Разбира се, моят избор на специалност не беше самоцелен, а рационално обусловен - от една страна, обучението по културология съвпадаше с интересите ми, от друга - ми се струваше естествено продължение на класическото ми образование.

- Помага ли ви културологията по някакъв начин в общуването - във формална и неформална среда?  

- Конкретният културен контекст е важен фактор за начина, по който човек организира социалното си пространство, гради личните и професионалните си връзки в мрежа от отношения. Разпознаването му и вписването в него, културата на общуване е базисното условие за протичането на ефективна комуникация, т.е. по-скоро е задължително да имаш поведенческа култура, а не да си завършил културология, за да умееш да се ситуираш адекватно във времето и пространството, но пък културолозите със сигурност усвояват подобни полезни умения в процеса на обучение и ги надграждат.

- Какви възможности за реализация дава специалността?

- Специалността е широкопрофилна и не предоставя готово решение за една-единствена професионална реализация, което обикновено е смущаващо за кандидат-студентите, които смятат, че ако завършат право, например, ще изградят по-успешна кариера. Факт е обаче, че, стига да е налице личната инициатива, културологията осигурява по-широк спектър от възможности за реализация в държавни културни институти, частни медии, издателства, организации, занимаващи се с фестивална, с рекламна дейност, с връзки с обществеността, фондации за култура, научни и изследователски центрове и др. Важно е кое ти е на сърцето.

- В тази сфера ли искате да се развивате? И защо?

- Най-общо, да, защото смятам, че именно за това съм най-добре подготвена и мога да бъда полезна с анализаторски умения, адаптивност, интелектуален капацитет и т.н., да съм на мястото си и да се чувствам добре.

- Какво искате да работите?

- Категорично настоящата ситуация, в която се намирам, не предполага да дам точен  отговор на този въпрос и да се ангажирам с прогнози, за които няма гаранции. Въпреки това съм наясно с посоката, в която искам да работя, както и със смисъла на онова, с което ми се иска да се занимавам.
В България е налице един изключително сериозен проблем, свързан с липсата на стратегия за развитие на публиките, рефлектираща върху масовата неспособност за възприемане на послания. Естествено е да се слуша този жанр музика, чиято тематика е по-достъпна и третира всекидневни проблеми, а не онзи, който изисква развити сетива и познаване на културния контекст, в който е създаден. Никой не консумира нещо, което не разбира. Ако потребителите на културни продукти, били те музикални, литературни, филмови, визуални, в по-голямата си част имат базата, необходима за тяхната консумация, т.е. възможност да ги разберат, то изборът на продукт е по-голям, следователно по-свободен. Най-просто казано, пропуските в образованието ограничават не само в професионален, но и в личен план. Погледнете културните статистики на Евростат и НСИ за последните години, ще достигнете до сходни изводи. Българският книжен сектор например преживява криза на потреблението - малко под половината от българите не прочитат и по една книга на година. Тъжно е.
Според мен на този проблем трябва да се обърне изключително сериозно внимание. Изготвянето на стратегии за справяне с него е спешно и следва да бъде отчетена крещящата нужда от възпитаване на навици за потребление на култура и развитие на собствен естетически вкус от ранна детска възраст. Именно с деца си представям да се занимавам и да се ангажирам с една отчасти информационна, отчасти образователна кауза.

- Съблазнява ли ви идеята да избягате в чужбина някой ден, ако в България не може да се реализирате?

 - Винаги ме е занимавал въпросът, защо повечето хора в България наричат емиграцията "бягство" и автоматично (съзнателно или не) конотират отрицателно един подобен акт. Все си мисля, че в условията на глобализация и технологизация национализмите като идеологии са изживели златния си век и че следва да осъзнаваме, че споделените ценности са по-важни от общата територия и че те са истинският консолидиращ фактор.
Нямам в ума си намерение да живея в чужбина в най-близко бъдеще, виждам, че има какво да се направи в България, но не отхвърлям възможността, тъй като способностите на много хора, сред които не искам да бъда, са пренебрегвани тук по ред причини, чието обсъждане не е обект на интерес в случая, и това им отнема мотивацията за работа, а понякога и за пълноценен живот.

- Защо според вас младите хора трудно си намират работа по специалността?

- Защото липсва политика по отношение на тяхната реализация. Може би трябва да попитате някои от отговорните за безработицата на квалифицирани кадри лица. По моему решението тук не се свежда до математически изчисления, обвързващи броя на завършилите дадена образователна степен специалисти с броя на работните места в съответната сфера, защото ако съществуваше контрол на властта върху тази обвързаност, държавното ни устройство щеше да е доста по-различно и по-близко до онова, което Платон нарича тирания. Такава регулация нарушава правото на личен избор. Не всичко се свежда до икономическите показатели и финансовата печалба в дадена област. В противен случай образование и култура няма да има (разбира се, изключвам елементарната грамотност и общата култура, необходими за функционирането на всеки отрасъл в икономиката на дадена държава), а здравеопазването например би се превърнало в бизнес с човешкия живот. Неслучайно съществуват така наречените организации с идеална цел.

- Навремето студентите, докато са учили, не са работили, а в днешно време все повече младежи вместо да посещават лекции, ходят на работа. Защо се получава така?

- Ще си позволя да коментирам настоящата ситуация, не миналото, защото не мисля, че хронологията е ключова тук, пък и не съм сигурна, че всички студенти винаги са могли да си позволят да се отдадат преимуществено на образованието си. Всеизвестно е, че повечето студенти днес, които работят, докато следват, са поставени в условия, които го налагат, и това води след себе си определени дефицити. Работата на един студент, разбира се, не носи само негативи, тъй като създава полезни навици, отговорности и тренира волята му.

- Какви са проблемите на вашите връстници?      

- Мисля, че социалната енергия, която се взриви през последните месеци, ясно показва част от тях. Пренебрегването на способности и компетенции, липсата на уважение и на ясна представа за последствията от противоречивото наследство, което ни е оставено и оставяно, са обидни, унизителни явления и това е генерален проблем.

- Обсъждате ли социалнозначими теми, като се съберете?    

- Да. Знаете твърдението на Аристотел, че човекът е обществено животно, социално създание.Той не може да живее сам, отчужден, без това да изкриви човешката му природа, и следователно не може да се интересува само от себе си. Вярвам, че безразличието ражда много от патологиите в едно общество, затова за всяка личност е от значение да има гражданска позиция и да я защитава.

- Следите ли културата в България отблизо? Необходимо ли е нещо да се промени?

- Следя развитието (а понякога и застоя) на българската култура и искрено мога да кажа, че пътят пред нея не само предполага, но и изисква множество промени, част от които бяха засегнати в разговора, но промяната ще бъде дълъг и труден процес.
- Имате ли си любимо изкуство?

- Всички изкуства са израз на една и съща цел на човешкия живот, отличаваща го от живота на другите същества, а именно към него да се прибави смисъл. Изкуството е особена символна структура, криеща в себе си директно и индиректно репрезентиран смисъл, който позволява на човека да излезе от всекидневието си, изважда го от едни условности и го потапя в други. Изкуството помага на човека да се почувства човек. В този ред на мисли всяко изкуство ми става любимо, ако докосва. Все пак имам своите пристрастия към литературата и визуалните изкуства.
 
- Какво обичате да правите в свободното си време?

- Обичам да прекарвам време с най-близките си, с приятелите. Да пътувам, да рисувам, да чета художествена литература.