Големият поет от Смилец - антикомунист

Това ни внушава доста натрапчиво новият документален филм за Иван Динков - "Навътре в камъка", чиято премиерна прожекция се състоя на 7 октомври т.г. от 19 часа в столичния Дом на киното. Негов сценарист е Златимир Коларов, режисьор - Валентина Фиданова-Коларова, оператори - Мартин Димитров и Евгений Попов. Дългоочакваната поява на тази частна филмова продукция се реализира с предоставянето на интересен снимков и документален материал от архива на БНТ. Събитието беше придружено и от представянето на книгата "Почит към Иван Динков", в която са публикувани стихотворения, посветени на поета, пълният текст на интервютата и сценарият на новата кинолента.
Още в началото обаче вниманието на многолюдната аудитория от приятели, колеги и почитатели беше привлечено от онова, което предстоеше да се покаже на екрана. И за отбелязване е, че още с първите си кадри

филмът грабна погледите и мислите

на присъстващите. Това, разбира се, се дължи на неоспоримото професионално умение на творческия екип чрез завидното съчетаване на картина и музика да потопяват зрителите в примамливата атмосфера на семейната и битова среда, природа в родното село Смилец, откъдето тръгва по големия път бъдещият майстор на художественото слово. Вълнуващо е докосването до света на бащата - Динко Иванов, който изхранва семейството, като подковава селския добитък. Не по-малко е привлекателен и образът на отрудената му майка - баба Тодора, която крепи с немалко усилия бедната им къщица и трепери за здравето и сполуката на скъпите си рожби. Не закъсняват обаче и нещастията, които сполетяват дома им. Умира невръстната сестричка на Иван, по-късно си отива без време от този свят и бащата. Всичко това съсипва чувствителното сърце на израстващия в беди и неволи Иван.
Ето ни в с. Стрелча, където той е вече гимназист и получава първите си уроци по поезия от своя директор Богдан Овесянин. И оттам лентата ни препраща право в студентските аудитории на Софийския университет, където амбициозното селянче от Смилец се записва да учи право, което никога няма да практикува, защото поема безвъзвратно по траекторията на литературното творчество.
По-нататък киноразказът като съдържание придобива

неочаквано съвършено друг характер

Погледът ни връхлита един нескончаем низ от участници, селективно подбран от главния консултант Никола Иванов. Тук му е мястото да отбележа, че Никола Иванов като известен вече наш литературовед има безспорен принос за проучване, изследване и популяризиране целокупното творчество на Иван Динков. В течение на повече от три десетилетия той следи отблизо неговото творческо развитие - пише отзиви и рецензии, прави интервюта с него, които публикува в съвременния ни литературен печат. Освен това пише професионално изискани очерци за него и издава няколко книги. Но заедно с това постоянно се стреми да митологизира образа му, като го нарежда непосредствено до Ботев в родната ни литературна история и сред най-добрите световни поети. Това Валери Петров и други забележителни наши поетични имена са едва ли не някакъв литературен фон. Едва ли Иван Динков се нуждае от някакво прибързано и сладникаво извисяване на най-високия поетичен пиедестал, но да се надяваме, че времето ще отсее най-добре зърното от плявата и всичко ще си отиде на мястото.
Защото здравият разум не може да приеме издигането на чудесната мисъл на Иван Динков "Никоя победа не връща мъртвите" да се поставя по-високо от Ботевото: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!"
Но в случая

това едва ли е най-тревожното

Страшно неприятно впечатление създаде подборът на участниците, който Никола Иванов е предложил на сценариста и режисьора. Наред с консултанта, който, разбира се, има право да се произнася за художествено-естетическите достойнства на творческия свят на поета, потича пред погледа ни един поток от подходящи и неподходящи оценители на творчеството му - Михаил Неделчев, Пламен Дойнов, Светлозар Игов, Борислав Геронтиев, синът му Стоян Динков, съпругата Бела Цонева, Валентина Радинска, Хари Хараламбиев... Разкривайки творческата същност на Иван Динков (доколко я разкриха, това е отделен въпрос), някои от тях се постараха да му сътворят образ едва ли не на върл и непримирим антикомунист. В тази насока сякаш си засиняваше господин Неделчев. Той изпитваше истинско удоволствие, когато с хъс ни припомни разправиите, които е имал поетът във връзка с книгата му "На юг от живота", която, според него, е инкриминирана и изгорена в полиграфическият комбинат "Д. Благоев". Това не е вярно! - възрази пред мен най-близкият Иванов приятел Никола Радев. Как може да се говори, без да се знае истината? - възмущава се той.
Аналогично приглася на своя колега от Сдружението на българските писатели и Пламен Дойнов. Той никога не щади усилията си в стремежа си да ни представи Иван Динков като

един от най-злостните врагове на тоталитарния режим

срещу който непрестанно воювал с талантливото си поетично слово... И докато намесата на по-голяма част от участниците беше определено по-сдържана, то Михаил Неделчев и Пламен Дойнов, който е със самочувствието едва ли не на най-големия познавач на Динков и най-ерудиран литературовед на планетата, с прегракнали от умора гласове не се умориха да го нареждат сред най-отявлените дисиденти и противници на социалистическа България. Те вероятно нямат представа от здравата идейна закърменост, която синът на баба Тодора получава под школската стряха, при срещата си с Георги Димитров през 1947 г., по време на романтичната си бригадирска младост край язовир "Копринка". Да не говорим за огромното доверие, с което се ползваше като любим редактор от Деветата стая на Партиздат. Май някои са забравили, че той беше член и на Председателството (Политбюро) на ВС на БСП. "Как не ги е срам тези недобросъвестни хора, юрнали се сега да си го обсебват? - възмути се пред мен и Анжел Вагенщайн. - Та ние воювахме с него цял живот на нашата барикада!"
Навярно Иван Динков винаги е бил непримирим срещу недъзите на социализма и това намираше отражение и в творчеството му, но той

никога не загърби високите си социални идеали

Недоумявам с каква съвест и морал Михаил Неделчев се е заел да преиначава истините, след като се нахвърлиха в началото на 90-те години заедно с Елка Константинова и съмишлениците им да го унищожават и гонят от поста на директор на издателство "Христо Ботев"? Кого търси този господин във филма за Иван Динков? Но той не е виновен - отговорността за тези недопустими истории е другиму. Как може да се скверни името на Иван Динков по такъв недопустим начин, като се канят за ментори хора, които нямат нищо общо с творческия, човешкия и политическия мир на поета! Не чувства ли определена вина за това и Никола Иванов като главен консултант? В случая се сблъскваме с една недобросъвестна цензура, която на практика погазва изконните ни стойности. Никому не е позволено да се прави подобна унизителна и тенденциозна селекция! И идва ред на парливите, но логични въпроси. На какво основание във филма е маргинализиран Никола Радев - най-близкият и верен приятел на поета? Защо във филма не видяхме Никола Инджов, Любомир Левчев или пък Евтим Евтимов, Трендафил Василев и много други, с които са работили и творили заедно през годините? Очевидно с тях не може да се гради антикомунистически образ на Иван Динков. В случая бяха пуснати в ход

недобронамерени задкулисни игри

които най-безцеремонно изхвърлиха и лишиха филма от негови видеозаписи, интервюта, осакатиха и опорочиха високоблагородния замисъл.
Необяснимо е също така отсъствието на приятелското обкръжение, което го формира като човек и творец. Защо дума не се обели за хъшовското им убежище на ул. "Иван Рилски" 30, където делят месеци наред мизерия и оскъдица, а и малкото радости, в тясното таванско помещение с Андрей Германов, Петър Алипиев, Христо Банковски, Любо Левчев, Пеньо Пенев...
Тези и други сериозни пропуски си постигнаха целта: верният на левите си идеали човек е омаскарен и оплют. Затова и краят на филма не беше сподирен от възторжени аплодисменти - нещо, което сигурно се почувства дори и от самонадеяните му създатели. Затова пък и финалът беше посрещнат с буря от възмущения. "Това е позорен филм!" - изригна Трендафил Василев. "Чувствам се омерзена! - не можа да се побере в кожата си Благовеста Касабова. - Отвратена съм от тази недостойна гавра с големия поет!" "Тези хора, не кри огорчението си и Кольо Георгиев, са си поставили за цел да го отнемат от вероизповеданието му за постигане на нечистоплътни политически интереси."
Това са само част от първите гневни реакции - справедлива присъда на едно безнаказано посегателство върху един от най-респектиращите и талантливи поети на нашето съвремие. Унижение, заплатено с цената на хиляди левове в угода на нечии политически пристрастия.
 

ИЗПОВЕД

Все тая честност, честност, честност!
И все така - известен с неизвестност!
И все така - с подтискащата мисъл:
да завещая чашата си чиста!
Защо умирам? И защо отново
смъртта приема образа на слово?

В една реалност от зелени мрежи
змията вече гони таралежа:
дори си позволява да раздава
това, което той опитомява.
Защо възкръсвам? И защо отново
се връщам при убийственото слово?

Да можех сам ръцете си да хвърля
и след това безпаметен да тръгна
из тия маргаритки, из тревите,
съблечен и изкъпан от петита -
на всичко слабо силно да се радвам,
съвсем в начален и забравен стадий!

Проклет да бъде моя стих!
С народа си се разродих!

Иван Динков