Епоха в генезиса на криминалния роман

От редактора

Скъпи читателю! 

Наскоро се навършиха 90 години от рождението на Донка Петрунова, написала едни от най-стойностните и четени криминални романи в последно време. За авторката и нейните произведения, в които под прицел е поставен фалшивият морал на новото общество, е и материалът на Продрум Димов. 

Приятно четене.

 Наскоро се навършиха 90 години от рождението на Донка Петрунова - авторка на 23 романа, отразяващи с езика на художественото слово антисоциалните разрушителни процеси в обществото по време на необуздания и несвършващ грабителски преход. Творбите ѝ я бяха направили забележима не само в литературните, но и в широките обществени среди, привлякоха вниманието и на управляващите, които си затварят очите пред развилнелите се социални неправди и нравствена уродливост.

Родена е в София, в семейство на изключително бедни родители, преселници от Радомирско. Още от малка тя се научава да чете, което не допадало на майка ѝ, тъй като нейното намерение било да я прави плетачка. Така или иначе, никой не бил в състояние да я откаже от книгите и тя завършва успешно софийския висш селскостопански институт. 

Започва работа като журналист в редакцията на вестник "Кооперативно село". Още с първите си репортажи тя впечатлява колегите си, които ѝ предричат бъдеще на талантлив литературен творец. И не са се излъгали. Донка Петрунова навлиза не само в журналистическите, но и в авторитетните литературно-творчески среди. Успоредно с къртовската редакторска работа, пише радиопиеси, сценарии за документални филми, стига и до по-сериозни самостоятелни изяви.

През 70-те години на миналото столетие се появяват първите ѝ книги: "Звездите слизат на земята" (1970) и "Казанлък" (1975), които ѝ дават самочувствие, зареждат я с енергия, за да се нареди през 80-те години сред амбициозните ни писатели. През 1984 г. предлага на читателите зрели в художествено-естетически план творби - "Искри от огън и пожари" (1986), "Сивият дом" (1988), "Сто и първото лице на любовта" (1990) и други заглавия.

С настъпването на така наречените демократични промени Донка Петрунова настройва своето събрало професионален опит надарено перо на нова творческа вълна. В произведенията ѝ намират място нравствената деградация, безпрецедентният упадъчен морал в обществото, станало жертва на безпощадна икономическа и духовна разруха. В новите си издания тя поставя на осъдителен прицел този морал, който и днес продължава да съсипва безнаказано обществото и отделния човек, отнемайки им възможността за нормален живот. Тези проблеми гражданската ѝ съвест пренася в книгите "Надиграване с дявола" (1991), "Вила мистерия" (1995), "Опашката на змията" (1997) и в много от другите й романи.

Длъжен съм обаче да припомня, че Донка Петрунова притежава пъргав и аналитичен ум, който претегля критично немалкото недъзи и морални деформации, довели до краха на социалистическа България. С цел да вникне дълбоко в душевността на нашия съвременник, с подкрепата на вътрешното министерство, тя влиза в сливенския затвор в ролята на "осъдена", т.е. "пандизчийка", и в продължение на няколко месеца проучва отблизо социално-битовата и нравствена атмосфера на съкилийничките си, за да оживее тя след време в дълбоко психологическите й творби. Случай, който няма прецедент в историята на българското писателство.

Кусурите на тоталитарния режим обаче беднеят пред бруталното, безскрупулно и зашеметяващо нашествие на дивия капитализъм, в който вземат връх най-долнопробните човешки страсти. Това предизвиква будната човешка съвест на писателката. В творческото й полезрение попадат неудържимият стремеж към властта, корупцията, задкулисието във висшите властови етажи, "случайните" убийства, погазването на човешките ценности и прочее. И всичко - в името на политическото и икономическо надмощие.

Именно тази мръсна пяна, както я нарече навремето Алеко Константинов, изплувала на повърхността на живота ни под формата на демагогска, фалшива свобода и демокрация, беше отразена и категорично отхвърлена в произведенията на Донка Петрунова. Грозната действителност, която погребва всякакво чувство за човешко достойнство, намери отражение във внушителна поредица от силни, изобличителни романи - "Голямото прецакване" (1999), "Заслепяване" (2001), "Мафиотски романс" (2003), "Петата власт" (2003), "Любов в криминално време" (2005), "Дни за любов и убийства" (2006), "Скандална тайна" (2007), за да стигнем до някои от последните й изключително стойностни заглавия като "Ръкописът на мръсните тайни" (2011) и "Стълба за двама" (2015).

В началото на XXI век, утвърдила се вече като авторитетна и търсена авторка в областта на литературната криминалистика, Донка Петрунова шества в читателските среди с подчертано самочувствие и със съзнанието, че е забележимо явление в литературния ни свят. Името й беше достатъчно нашумяло и често се появяваше в различни издания. Това естествено предизвика любопитството ми да се запозная с нея. И това стана случайно. По време на едно от съюзните събрания в кино "Люмиер" до мен седна непозната жена, видимо вече на зряла възраст, средна на ръст, но с гордо изправена снага и изражение, подсказващо нескрито достолепие. Погледът ѝ обхождаше внушително просторната кинозала в търсене на познати колеги. Неочаквано тя се обърна към мен и ме заговори. Това беше и първата ми среща с Донка Петрунова. Нашето запознанство не след дълго се превърна в творческо сътрудничество и приятелство. Разменихме си книги, общувахме често по телефона, взаимно се търсехме и уреждахме срещи по време на събирания, четения и съюзни тържества. Почувствах, че се сближавам с автор с впечатляваща културна ерудиция и висок професионален ръст. Страшно ме заинтригува романът ѝ "Бели рози в черна ваза". 

В тази книга обект на нейното внимание са както плетеница от любовни интриги, така и ненаситната жажда за власт и пари. В него необузданите страсти и инстинкти, сребролюбието, пораждат безумия, които водят до низ от криминални престъпления. Този роман е сурова, но справедлива присъда на днешното арогантно време. Авторката се е добрала до твърде реалистична характеристика на унизителното настояще с цяла галерия от образи, чието поведение носи отровния му дъх.

Не по-малък интерес предизвика и появата на нейния роман "Очите на сърцето". С него тя ни въвежда в погубващия свят на нравствена деградация в обществото, в което безнаказано виреят измамата, фалшът, лицемерието и бездушието на държавата. Нищо не е в състояние да ни спаси от бруталната имотна измама, чрез която е заграбен апартаментът на младата, красива и интелигентна архитектка Жана. Съсипана от беззаконието, изхвърлена на улицата, споходена от амнезия, бедната столичанка заживява сред клошарите. Проследявайки нещастната участ на своята героиня, писателката ни запознава със съдбите на всевъзможни обитатели на улиците и деградирали хора от окаяното ни съвремие.

Донка Петрунова ни удивлява с таланта си да изобразява героите в едно срамно битие, фалшиво тръбящо за апология на хуманност, свобода и демокрация. Писателката впечатлява с дълбокия психологизъм при отразяване моралния упадък на изхвърлените на социалното бунище персонажи чрез сполучлива речева и авторска характеристика. Тя показва наистина невероятното си умение да вниква в нравствения облик на типажите чрез взаимоотношения, задъхващи се от вулгаризми и цинизми, чрез уродливости от най-долнопробен род. Всичко това превръща произведението ѝ в стряскащ художествен атестат на днешната жалка социална реалност. И този роман на Донка Петрунова ни убеждава в солидните й творчески възможности да вниква надълбоко в негативните социални явления и болезнени психически сътресения - постоянна черта на днешния ни объркан ден. 

В този ред от мисли си спомням, че навремето изключителен интерес предизвика и поредният й остро изобличителен роман "Стълба за двама". Той грабна читателското внимание със смелия нрав на писателското ѝ перо да открива и с хирургическия нож на словото да изрязва язвите на болното общество. В хода на създаването на произведението си авторката споделяше някои мисли с мен и аз добивах представа как се ражда то. Изводът е един: и този, както и другите ѝ романи, е изстрадан, костващ ѝ безбройни напрегнати, безсънни нощи. Но пък се четеше на един дъх и, поради недостиг на екземпляри, се предаваше от ръка на ръка.

Донка Петрунова напусна този свят на 15 февруари 2016 година. Загубихме един рядко талантлив творец, чието дарование и упорит съзидателен труд издигнаха на нов, по-висок връх българската криминална литература, запазиха ѝ място в националния духовен живот. С нея си отиде сякаш епоха в генезиса на родното криминално четиво.