Докога ще бъде унижаван великият Ботев?

Вече десетилетия наред, особено след настъпването на т.нар. демократични промени, при съвпадението на рождения ден на първородния син на Ботьо Петков - 6 януари, с християнския празник Богоявление, се подценява незаслужено един от най-великите синове на българската нация. И това престъпно пренебрежение се извършва съвсем целенасочено. На практика ставаме свидетели на една тенденция да се извеждат на преден план църковно-религиозни традиции, които за жалост потъпкват нашите изконни национални ценности. И всичко това става с активното съпричастие на официалните държавни и общински органи.
Под предлог, че се възраждат забранени по време на тоталитарния режим традиционни черковно-исторически традиции, на Йордановден се организират

повсеместни шумни религиозни обреди

литургии, освещаване на бойни знамена на армията, която съществува символично вече и се използва повече при природни бедствия и в задгранични военни мисии в угода на чужди користни интереси. Дълбоко уважавам християнското учение, но съм категорично против неговото насилствено налагане от нравствено нечистоплътни божи служители. Едва ли здравият разум може да приеме укрепването на позициите на Българската православна църква, застрашена също от недопустими антибългарски католически веяния да става за сметка на погубването на културно-историческото ни наследство.
Нима не трябва да ни безпокои поведението на родните ни медии, особено на БНТ, които и тази година в стремежа си да бъдат "модерни", в крак с новото "демократично" време, ни занимаваха във всичките си новинарски предавания с това кой и къде пръв е извадил кръста от водата. Пред погледа ни треперят от студ премръзнали млади "щастливци", които чакат с нетърпение да грабнат обещаната парична награда за извършения "подвиг". Зрелище, което привлича често стотици сеирджии. Подобни стълпотворения устройват може би стотици села и градове в страната ни. В същото време тук и там някъде се сещат, че ние, българите, имаме и Ботев, но той като че ли вече няма право да се радва на нашата синовна признателност и преклонение пред уникалното му велико дело.
Възниква и основателният въпрос: кой докара до това унизително състояние родолюбивия български национален дух? Мисля, че никак не е трудно да се доберем до верния отговор. Повече от очевадно е, че вече четвърт век домораслите ни държавници и политици в ненаситната си алчност за власт и пари не се умориха да търсят какви ли не антинародни и антисоциални модели на управление

в угода на уж добронамерени чужди господари

и на своите хищнически интереси. В това отношение е срамна и продажна позицията на телевизиите, които непрестанно промиват мозъците на нашите съвременници, погребвайки безцеремонно родните ни духовни стойности и българщината.
Така на 6 януари т.г. още в първите си емисии БНТ в уводните си акценти за новините на деня открои като водещо събитие отбелязването на Йордановден, а според господата - ръководители на Националната ни телевизия, Ботев е незначителен, за да бъде удостояван неговият рожден ден с място като водещо събитие. И всичко това става с благословията на хора от високите етажи на политиката.
Сигурно някой ще възрази, защото "Четвъртата власт" е независима и никой няма право да определя и режисира съдържанието на телевизионните програми. Но те са в ръцете на българи, на които явно никой няма право да им дърпа ушите, че непрекъснато ни внушават да ставаме час по-скоро граждани на света. За какво е потребен на днешните ни олигарси и долнопробни чуждопоклонници Ботев, който се възмущава от Бога, оставил "в неволя неговите братя сиромаси и учи роба да търпи и да се моли дор до гроба само с надежди голи".
Ето защо големият поет-революционер е

неудобен за сегашните безскрупулни капиталисти

които за две десетилетия ограбиха народа ни и го доведоха до просешка тояга. За съжаление, същите тези "герои" на нашето време се опират на лакейническата подкрепа на недобросъвестни люде, които не се свенят да се гаврят и с Ботев. Как да си обясним например мълчанието на доста всекидневници по повод 166-ия рожден ден на безсмъртния автор на "Моята молитва"?
Ами какво да кажем за поредното издание в БНТ на предаването "История BG", посветено на Ботев, от 6 януари т.г.? Водещият Захариев беше поканил, вероятно по свой избор, една впечатляваща с нечистоплътните си намерения компания от удобни събеседници. Някои от тях, като Румен Леонидов, Георги Ангелов - журналист от сутрешния културен блок на БНТ, проф. Валери Стефанов, Ася Николова - директор на Ботевия музей в Калофер, се вживяха в ролята на най-добри познавачи и изследователи на неоценимото епохално дело на великия българин. В случая едва ли може да се говори за състоял се диспут, защото това всъщност беше една недобросъвестна група от съмишленици, които уж високо ценят автора на "Хаджи Димитър", но се престараваха как най-язвително да изградят неговия едностранчив и негативен портрет. В значителна част от изказванията се внушаваше на зрителите, че Ботев е противоречива личност, няма нужда от ореол и не трябва да бъде представян като икона, а като жив човек, като не се забравят неговите слабости, макар че е голям поет. В нечии очи се е наложил като слаб организатор, което беше опровергано от присъстващия Боян Ботев - братов правнук на Ботев.
И съвсем очаквано се разгоря известна полемика около отношението на поета към Бога и религията. Смятам, че отговорът на този въпрос е даден категорично в емблематичната му забележителна творба "Моята молитва". Струва ми се, че няма място за спекулации с неговия мироглед.
Да се говори за такъв изумителен поет, публицист, журналист и непримирим борец за национална и социална свобода е наистина много отговорно дело. В своето безсмъртно творчество

той е безспорно недостижим и неподражаем

еталон сега и завинаги. Неведнъж както в миналото, така и днес, се натъкваме на въпроса - кому принадлежи Ботев. Но този въпрос като че ли не вълнуваше поредното телевизионно предаване. Участниците в него, макар че не можеха да заобиколят неговите високи творчески и житейски стойности, като че ли търсеха повече сенчести страни в неговия път.
В изказванията не се открои големият всеотдаен революционер и мислител, невероятната му и учудваща за епохата, в която е живял, културна ерудиция и завиден интелект, показани и в изумяващите ни фейлетони и уникална публицистика, която някои колеги на проф. Валери Стефанов искаха да изгонят от висшето ни образование. Най-озадачаващото обаче е, че и този път прозвуча стремежът да се принизява великият българин и да се подчинява на вкусовете на днешните низост и падение. И колкото и да е цинично, това се опитаха да сторят участниците в тази телевизионна рубрика, в която нерядко се преиначават и се изясняват в разрез с науката исторически личности и събития. Аналогично се постъпи и този път.
Нима трябва да се плаща данък на къса памет и на политически интереси, като не се подчертава, че гениалният ни поет-революционер е ревностен борец не само за национално освобождение, но и за безусловна социална справедливост. Той неслучайно посреща с възторг Парижката комуна от 1871 г. Осмива и осъжда категорично нейните злокобни врагове в своя буреносен "Смешен плач". Затова намирам за тенденциозно да се ограничават идеологическите му възгледи само в рамките на разгръщащото се някога националноосвободително движение. С възвишените си идейни разбирания той значително надраства всички наши възрожденци. "Социализмът - пише Ботев в "Смешен плач" - може да направи човека повече от син божий и гражданин..." А във в. "Дума на българските емигранти" от 27 юли 1875 г. заявява: "Който допуща да има султани и капиталисти, е изворът на страданията и на българите, и на турския народ, затова всеки, който е онеправдан от този ред, който мрази своето скотско положение и желае да се избави от него, е наш приятел, наш брат."

Колко актуално звучат тези думи!

Те говорят не само за интелектуална извисеност, но и за завиден научен кръгозор, широта на възгледите и невероятен личностен социално-политически ръст. Солиден атестат за това е и умишлено оспорваният уж поради липсата на автентичност "Символ верую на Българската комуна", публикуван от Георги Бакалов някога в левия ни печат. Тези неща, заедно с други негови произведения и мисли, днес доста често се премълчават, защото не кореспондират с хищническата същност на днешния комерсиален и антихуманен свят.
Затова и мнозина от участниците в последното предаване, посветено на Ботев, се страхуват да навлизат в територията на неговите високи социални идеали. Тази стратегия на БНТ трябва да стресне целокупна България, защото се посяга на скъпите ни национални светини. Налице е недостойна гавра с историческата ни памет. На какво основание са канени да говорят за Ботев недостойни и неподготвени люде, някои от които не слизат от малкия екран. Защо господата от "Сан Стефано" 29 се въздържат и не канят да говорят за Ботев такива корифеи на съвременната ни историческа наука като акад. Константин Косев, проф. Дойно Дойнов и други големи имена на българската духовност?
Поредната възмутителна гавра с Ботев не е изолиран случай, а е една опасна стратегия, насочена против духовните ни устои. Това трябва да вразуми компетентните държавни органи. В противен случай е обречена на гибел националната ни духовна идентичност.