Чужденци

В детските години имах приятел Петко и двамата с него не си мечтаехме да станем пожарникари, а искахме да станем чужденци. Впоследствие нашите общи мечти се изпълниха на 75% - Петко стана чужденец, а аз не съвсем. Т.е. духом съм някъде около Женевското езеро, а тялом в квартал „Баталова воденица”, близо до центъра на София. И нищо повече. За Петко се говореше, че продал родината. Той всъщност не беше я продал, защото не я притежаваше. Аз също не можех да я продам, защото никой не искаше да я купи. Нито веднъж в живота ми не се случи при мен да дойде някой джентълмен и да ми каже - продай родината си, ето ти сто долара. Не! Което си е вярно, вярно е – не ми се е случвало! Тя и без това жена ми все вика: Защо продаде москвича за петдесет  марки и на всичко отгоре не забеляза, че марките са пощенски...
И не щеш ли, ето ти го Петко. Дошъл си от Америка да види шестте си внучета от четирите си бивши жени. И да им построи апартаменти. А и мене да ме види. Нали сме стари приятелчета. „Здуасти, Боби – ми вика, - в скапаната Амеуика няма с кого... как там?... една уакия да къкнеш, фък!” „Ма, викам, къв проблем!” Тичам долу в гаража-магазинче на съседа,взимам ракия, мезета, каквото трябва... Па дай, па дай, па дай... Петко ми плаче на рамото. Продал бил родината! Никога нямало да си го прости! И други такива глупости. Псува ЦРУ, ужас! И НАТО псува! Като бил избягал от у нас, там го питали, не знам сега в ЦРУ или в НАТО, бързичко се намота човекът, та не стана ясно: „Къде се намира танковата бригада в Горна баня?” „И ти – викам – кво им каза?” „Уекох им, че съм бил туудовак. И ги излъгах, че съм строил къщата на Чаушеску. Понеже за Тодор Живков не бяхя чували, че го има. Абе  амеуканци!”...
Тъй и не разбирам защо толкова загубени хора като моят приятел Петко стават чужденци, а някои не чак толкова загубени – не! А иначе хубаво е да си чужденец. Па влезнеш в ресторант, па си поръчаш пържена цаца, па келнерката викне към кухнята: „Порция риба за чужденец!”... И си мисля ей така – ако баща ми нямаше тогава престижна служба, не знам дали ви казах, че беше раздавач в пощенски клон 26, и аз сигурно щях да се наслаждавам на живота като Петко, макар и със съмнения, че съм продала родината.
Пък ако е дума, аз и сега се чувствам тука като чужденец. Просто като негър се чувствам. И като незаконно пребиваващ. Даже като незаконно роден...