Всяка жаба в своя гьол

Спасението за икономиката ни е в образованието и вноса на работна ръка, прозря вчера финансовият ни министър Симеон Дянков. След като направи каквото можа, за да съсипе и едното, и другото. Дянков издигна едва ли не лозунг - демографската криза може да се надвие с внос на работници отвън. По този повод той даде за пример САЩ, страна, в която всеки е отнякъде.
Да ме прощава годсподин вицепремиерът, но вносът само заради демографията може и да доведе до биологично "подобряване" на нацията, но изходът с подобряване на бизнес средата е с твърде неясни прогнози. Кого ще внесем за работа тук? Във всички случаи няма да са висококвалифицирани специалисти на принципа кон за кокошка, освен ако не им осигурим суперзаплащане. За метене на улиците стигат и нашите роми, пък и толкова други квалифицирани социални групи, за които и с високо образование работни места не достигат. Има и нещо друго - във време, когато Европа пати от кризата и високата безработица, тя започна да подсеща или направо принуди нашите работници навън да се върнат в родината. Родината, оказва се, и досега не знае какво да прави със завръщащите се, които често натоварват социалното подпомагане. Камо ли при растяща безработица да отвори пазара си за гастарбайтери. Но, както се вижда, прави го.
И до ден-днешен остават бариерите пред нашите за работа навън в редица държави, които пазят своя трудов периметър първо за своите, после наемат работници от други държави. Макар че техните хора рядко правят компромиси, рядко се съгласяват на по-ниско от определеното по закон заплащане във всяка държава. А то, знае се, далеч надскача нашите заплати и разценки. Плюс това там образованието ги е подготвило за работата, която ще вършат, а не ги е приемало масово по университети в гонене на държавна субсидия... В Швейцария примерно завършващите знаят, че ще работят примерно в туризма, във фабриките за "Милка" и т.н., и само най-изявените попадат безпрекословно във висшите училища. Че какво лошо има всяка жаба да си знае гьола овреме!
По данни на Световната банка, през 2050 г. една трета от българското население (33,8%) ще бъдат пенсионери. Нищо чудно да бъдат повече, защото ако този проблем тревожи от дълго време Европа, нашите управници си мислят, че сме на изолиран остров. А всъщност сме нагазили с двата крака в проблема заради отрицателния прираст и емиграцията на младите. Струва ни се, че думата "Европа" като световна марка, както я вижда Световната банка, България няма да достигне нито с това правителство днес, нито с неговите намерения занапред. Колкото и да ги обзема неистово мисълта за спасители в ръжта...