Проф. Искра Баева: Що е социализъм в XXI век? Очовечаване на обществото

Интервю на Къдринка КЪДРИНОВА, Барикада

Миналата седмица бе представен новоизлезлият сборник "Що е социализъм и има ли той почва у нас? 130 години по-късно". Заглавието е търсена препратка към класическия труд на бащата на българския социализъм Димитър Благоев. Съставители са двама авторитетни учени с леви възгледи - историчката проф. Искра Баева и философът проф. Димитър Денков - и двамата преподаватели в СУ "Св. Кл. Охридски". 

- Проф. Баева, как се роди идеята за този сборник, репликиращ класическия труд на Димитър Благоев? Защо решихте, че е важно отново да се постави въпросът "Що е социализъм и има ли той почва у нас? 130 години по-късно"?

- Идеята за сборника дойде от проф. Димитър Денков, който е председател на Националния политически институт на БСП. Той ми предложи също да стана съставител. Идеята бе това да не се превърне в затворена в БСП дискусия, а да поканим мислители, принадлежащи към различни социални групи и обществени идеи.

Когато започнахме да правим списък на възможните автори, които да поканим, той бе доста обширен. Обърнахме се и към хора с диаметрално противоположни идеи, защото е важно и те какво мислят за социализма. Но всички до един отказаха с еднозначни реакции: "Какъв социализъм, ние никакъв социализъм не искаме!"

Над 40 души, представители на различни сектори на лявото, проявиха интерес да участват в сборника със свои статии. Както обаче често става в такива случаи, по една или друга причина не всички успяват да изпълнят добрите си намерения. Така в крайна сметка едва около една четвърт от предварително заявилите участие реално се включиха - и сега можете да видите написаното от тях в книгата.

- Може би на останалите темата се е сторила прекалено трудна?

- Признавам, че тази тема е трудна за анализиране, защото, за разлика от други идеи, идеята за социализма вече е била реализирана. Имаме един модел на социализъм зад гърба си, който е завършил с крах. И това прави много по-трудна възможността да обмисляш и да създаваш нов социален проект.

Големият проблем на левицата е, че тя много се различава от десницата, която се базира върху инстинктите, върху егоизма, върху обясненията към хората, че алчността не е нещо лошо, че ако те положи усилия, всеки може да постигне всичко, че конкуренцията е най-важната.

При социализма е съвсем друго. За да стигнеш до идеята за социализма, трябва първо да осмислиш какво представлява обществото. И ако искаш това общество да е социално справедливо, трябва да се съгласиш предварително, че си длъжен да поделиш своя интерес с интересите на другите. Защото социализмът представлява общ интерес, а общият интерес означава отказ от част от индивидуалното в името на общото. Това е трудно и изисква по-висока образованост на хората. Само хора с образование могат да осъзнаят какви са интересите на обществото. Необразованите хора много лесно попадат в мрежите на консерваторите, на индивидуалистите, които обясняват, че ако всеки защитава своя интерес, всичко ще бъде много добре. Че обществото щяло да се развива добре, ако всеки е успешен.

Само че не е така. Защото капитализмът се гради върху конкуренцията. Тя има и добри страни. Но де факто успехът на едните означава провал на другите, които стават излишни.

А идеята за социализма неслучайно възниква, след като се заражда и капитализмът, защото бързо става ясно, че такова общество е добро за малцина и лошо за мнозина. Така изпъкват идеите на онези хора, които мислят за доброто за повечето хора, за обществото като цяло - да няма големи социални разлики и да се даде на всеки възможност да се развива.

Това е може би най-важното за социализма - че той иска да създаде равна социална основа за хората. И да позволи на всеки да се развива според възможностите си, а не според средата, в която се е родил - сред аристокрацията, духовенството или селячеството.

И най-важният въпрос е можем ли да възродим този модел. В момента ни казват: в настоящия развит капитализъм, в който живеем, има равни възможности за всички. Всички получават образование, има обща образователна система. Да, обаче, ако си се родил в циганската махала или в далечно село, имаш много малка възможност да получиш образование и да стигнеш до върха. А ако си се родил в малките богаташки затворени общности и комплекси, то със сигурност не само ще успееш и ще получиш образование в чужбина, но ще ти бъде предоставено и хубаво работно място.

Каквото и да приказват сега за онзи социализъм, в който живяхме - а той действително имаше много недостатъци и не даваше политически свободи - все пак при него бяха създадени равни възможности за развитие на хората. А що се отнася до привилегиите, онези на т. нар. номенклатура, ще видим огромната разлика между техните богатства и тези на сегашната върхушка. Максимумът на номенклатурата беше да притежава кола и вила. Докато сега всеки вижда за какво става дума...

- В изказванията по време на представянето на книгата много се говореше за алтернативата на капитализма. Ясни ли са параметрите?

- Първо, много е трудно в условията на съвременния капитализъм, когато отвсякъде ти обясняват, че той е безалтернативен, да се решиш да кажеш: не, не съм съгласен, има алтернатива. Това е първото предизвикателство. Второто е да очертаеш тази алтернатива.

Струва ми се, че най-големият проблем на съвременността е увлечението по икономическия растеж. Така, както Димитър Благоев, за да отговори на въпроса "Що е социализъм и има ли той почва у нас?", прави анализ на икономическото състояние на България, така и ние трябва да изхождаме от анализа на икономиката днес.

Според мен, най-големият проблем за бъдещето на нашето общество е робуването на високите темпове на икономическо развитие. Трябва да прекратим този подход, защото високите темпове се постигат за сметка на социалното разслоение. Ако ние искаме обществото да се развива, но така, че да използва интелектуалния потенциал на всички членове, не можем да си позволим икономиката да взема връх над обществото. Ако поставим на едната везна икономическото развитие, а на другата хората, мисля, че би трябвало да натежат хората - и това е позицията на социализма. Често пъти за сметка на икономиката, но мисля, че си струва.

Проблемите са много. Аз не съм икономистка. Но смятам, че там е разковничето. И там трябва да се търсят възможностите за развитие на обществото, което да позволи не само на Европа и развитите държави да напредват. Те в момента изяждат ресурсите на останалия свят, защото това е техният начин на развитие. Но процесът се обръща. Ако тези ресурси бъдат изядени изцяло, за всички ще стане лошо. Моделът сега води до износ на производства извън Европа. В крайна сметка обаче Европа ще плати цената за всичко това. Даже няма и да споменавам самоубийствената война, която се води в Европа - защото и до там се стигна...

Мисля, че е време да помислим за един друг тип общество. В което не икономиката, а социалната тъкан е по-важна. Хората. Моята теза е, че социализмът означава очовечаване на обществото.

- Как звучи Благоевият въпрос на фона на току-що отминалите избори? Резултатите им не показват ли, че в днешна България изглежда няма почва за социализъм? Къде са избирателите на лявото?

- Изборите бяха геополитически. И, със съжаление, трябва да кажа, че около 70% от българския народ избра западната геополитическа алтернатива.

- Е, 60% от избирателите въобще не гласуваха...

- Мисля, че избирателната активност беше поне 50%. Недостоверни ми изглеждат избирателните списъци, включващи 6 милиона и 560 хиляди избиратели - та цялото ни население в момента е толкова. Списъците трябва да се актуализират.

Що се отнася до онези, които не отиват да гласуват, те изобщо не свързват своя живот с политическите партии и не вярват в обществото. В състояние на аномия са. Това не е никак добра перспектива.

- Резултатите на гласуването не показват ли, че бе избрана войната?

- Да, точно така, 70% избраха провоенната алтернатива.

- Дават ли си сметка какво са избрали?

- Може би не си дават сметка, защото това, че става дума за военна алтернатива, бе отречено не само от политиците от тази тенденция, но и от всички анализатори. 

- Очевидно днешната алтернатива се свежда до избора между войната и мира. Политическото сякаш изчезна изобщо.

- Точно така - на преден план излезе изборът война или мир. Никой не говори за политическа алтернатива. И това е продължение на налаганата в течение на над 30 години теза за безалтернативност на капитализма.

Все пак продължаваме тази борба, която не е за нас, а за бъдещите поколения. Затова и сборникът ни не може просто да си стои на рафта като поредната книга, поредното академично занимание. Трябва да се превърне в тема за дискусии на различни места.

Не съм оптимистка. Но всеки трябва да прави каквото може. Ние сме субектът, както каза проф. Денков. Всеки от нас е субект на идеята за социализма.

със съкращения