Тръмп и глобалната тройка

Президентските избори в САЩ и победителят в тях разбуниха страната и международната общественост. Изненадата дойде не толкова от смяната на президентската администрация, а от нестандартните изявления и действия на новия президент Доналд Тръмп по вътрешните и международните проблеми. Настъпи вълчи вой срещу него в страната и в чужбина, протестните демонстрации не стихват. Не спира и реализацията на предизборните му обещания.
Обективните предпоставки за промяна на досегашния курс са налице. Провежданата от демократите политика при няколко техни мандата не даде желаните резултати. Финансово-икономическата криза от 2008 г., националният дълг от 20 трлн. долара, безработицата от близо 100 млн. души влошиха положението в страната. Към това се прибавиха провалът в Близкия изток, довел до раждането на "Ислямска държава", мигрантската буря в Европа, засилването на напрежението с Русия. Всичко това се отрази негативно на международния престиж на страната.
Изборът на Доналд Тръмп за президент бе неизбежен. Друг въпрос е дали той бе най-подходящият кандидат на републиканците. Има грапав характер и необуздан език. Но той отговори на обективните изисквания, избра концепция за защита преди всичко на националната държава. Две са главните му заслуги. Първо, защита на националната икономика - той обеща да възстанови разкъсаната връзка между финансовия капитал и производството. Второ, обяви се за намаляване на напрежението с Русия. Обещаната промяна отекна дълбоко в чужбина.

Отзвукът в Европа

Засегнати от смяната в Белия дом се почувстваха преди всичко Брюксел и ръководни дейци на големите държави. Намеренията на Вашингтон да им прехвърли досегашни финансово-икономически и военно-политически ангажименти внесоха тревога. Европа трудно ще се приспособи към новия подход на американския президент, съмнително е да се очаква от него връщане назад. Смехотворни са призивите на някои ръководни държавни дейци и политици от Източна Европа за корекция на обявената нова политика на САЩ. Само бившият президент Обама реши в края на своя мандат да си отмъсти за изборната загуба на Русия, като разшири санкциите. Да не говорим и за военните, които прати в Източна Европа.
Обединена Европа не е била никога досега в такова окаяно положение. След "Брекзит"-а положението се усложнява още повече, все пак Великобритания е голяма държава с внушителен финансово-икономически потенциал. Тежестта за поддържането на съюза пада изцяло върху Германия. Франция, Испания и Италия са в трудно икономическо и политическо положение. Берлин води сложна игра между САЩ, от една страна, и Русия и Китай, от друга. Сериозна причина за това е и търговският фактор. Германия развива все по-активно икономическите връзки с Китай. Извън ЕС страната заема второ място в износа за Китай. Тя гони икономическа изгода, а за Пекин въпросът е стратегически.
Събитията в Украйна разкриха съперничеството между САЩ и Евросъюза, предимно Германия. Меркел и Оланд търсеха примирие и се заеха с посредничество, а Обама избра войнствения курс. Сп. "Форин афеърс" публикува статия на Ханс Куднани, директор на Европейския съвет за международни отношения: "Въпреки германската зависимост от руския газ и значението на Русия за германския износ, канцлерът Меркел най-после се съгласи да наложи санкции против Русия." Но същевременно той цитира проучване на германското радио за мнението на германците относно ролята на страната в украинската криза: От запитаните 45% са за партньорство със съюзниците от ЕС и НАТО, а 49% са за посредничество между Русия и Запада.

Отношенията Русия - Евросъюза

Последните събития в Европа и САЩ поставят много неизвестни в отношенията на Русия със Запада. Посоката на тяхното развитие се колебае досега между положително и отрицателно. След изборите в САЩ е неясно накъде ще се развиват бъдещите отношения. Особено след като Тръмп изрази готовност да търси разбирателство с Русия.
Някои анализатори очакват подобряване на диалога между Русия и Европа, основан на реализма и прагматизма. Но водените двустранни преговори за бъдещото развитие на взаимоотношенията не вдъхват голяма надежда. Агресивната политика и войнственост на Запада към Русия я принуди да засили своята активност на изток, по-специално Китай. Колкото повече се засилва напрежението на границата с Русия от запад, толкова повече ще укрепва стратегическото сътрудничество с Китай. Ще расте обвързването на двете страни във финансово-икономическата и военно-политическата сфера.
Русия и Евросъюзът имат общ интерес от подобряване на отношенията и взаимното сътрудничество. Първата се нуждае от усъвършенстване на икономическото и научно-техническото развитие и инвестиции, от широк търговски обмен, обмяна на опит в науката и културата. Санкциите влошиха положението и от двете страни.
Москва има редица преимущества. Страната е една от най-големите доставчици на енергоносители в света, от които Европа се нуждае. Тя държи предни позиции по производство и износ на въоръжения. От 2005 г. военният й бюджет е нараснал с 97% за комплексна модернизация на въоръженията. Разполага с внушителен ядрен потенциал. С проекта "Турски поток" ще нарасне обвързването на двете части на Европа, ще бъде облекчена голямата зависимост от газ и петрол в страните от Средна и Източна Европа - в някои от тях тя е 100 процента. Да не забравяме и, че Руската федерация е член на Съвета за сигурност на ООН.

Руско-американският гамбит

Отношенията между двете велики сили никога след Втората световна война не са стигали до такова ниско развитие както сега. Взаимното доверие е изчезнало. Напрежението стигна до краен предел. Смяната на обитателите на Белия дом внесе временно затишие, новият президент обяви намеренията си да промени това състояние.
Бившите управляващи от Демократическата партия не можаха да се примирят, че Тръмп е разговарял по телефона с Путин. И двамата са обещали да изградят нови отношения между двете държави, намаляването на напрежението между които ще се отрази благоприятно върху обстановката в Европа и Близкия изток.
В. "Ню Йорк таймс" излезе със статия, в която сочи, че Тръмп изразява концепцията на част от влиятелния бизнес и от политическия елит в САЩ. "Той възвести нова политическа доктрина, която преобърна вековни догми", пише вестникът. Кои са тези догми? Тяхната същност разкрива сп. "Форин афеърс". Според него външната политика на Вашингтон се опира "на материалното превъзходство, силните корпоративни интереси, които поддържат световната интеграция, господството на либералните догми в американската политическа култура".
С телефонния диалог Путин-Тръмп бяха направени първите стъпки към прекратяване на двустранното напрежение. Очакваната предстояща среща между тях трябва да постави основите на бъдещите отношения. В редица области интересите им съвпадат. На първо място борбата с тероризма, която бе демонстрирана в Сирия. Не по-малко значение има прекратяването на ядрената надпревара не само между двете страни, а и в световен мащаб. Като най-големи производители на въоръжения биха могли да се споразумеят по установяването на общовалидни правила.
Както се вижда, на преден план сега са военно-политическите проблеми. Новият президент нарече НАТО "остаряла организация". Но какво ще последва, засега не е ясно. Ще има ли двустранно разбирателство за прекратяване на противопоставянето, поддържащо международното напрежение?

Китайско-американските отношения

Новият стопанин на Белия дом направи изявления, които подхраниха коментарите на международните анализатори за бъдещите отношения между Китай и САЩ.
В китайско-американския диалог напоследък настъпи известно напрежение по различни поводи. Траен дразнител остава финансово-икономическата област и търговията. Новата американска администрация и някои олигархични кръгове смятат да предприемат протекционни мерки против китайския внос и ограничения на износа. Наводняването на пазара от китайски стоки се оценява като "икономическа експанзия". Някои икономически анализатори поставят Пекин на първо място по икономически растеж. Той разполага с чуждестранна валута от 3 трлн. долара, голяма част от която са американски задължения. Крупни американски компании прехвърлиха своето производство в Китай заради евтината работна ръка, но оголиха националното производство и увеличиха безработицата в САЩ.
Остри търкания между двете страни предизвиква нарастващото обкръжение на Китай от американски въоръжени сили. САЩ струпват повече от половината от своите военноморски и военновъздушни сили в този регион под претекст да защитят своите съюзници. С такъв претекст се оправдава и струпването на въоръжени сили на НАТО срещу Русия. Бегъл поглед на географската карта позволява на всеки обективен наблюдател да прецени кой е агресор и кой се отбранява.
Пекин бе принуден да се противопостави. При влошаване на отношенията американски въоръжени сили могат, поради своето превъзходство в региона, да блокират Молукския пролив. През него преминава морският транспорт на суровини и енергоносители от Запад към Източна Азия. Бе укрепена отбраната в някои от островите Спратли.
Между двете страни възникнаха напоследък несъгласия по отношение на Тайван. Някои изявления на Тръмп предизвикаха силна реакция по този повод от Пекин за спазване на споразумението за "Един Китай".

Какво предстои?

"Явлението Тръмп" силно резонира сред световния елит и международните коментатори. Нормално е за една държава, която запазва своето могъщество и претендира все още за първа световна сила. Новият президент на САЩ сподели идеи и намерения да измени статуквото и американската външна политика. Затова и така болезнено реагираха не само политическите противници, но и част от американското общество. Дали той ще може да реализира своите замисли, ще се види в близкото бъдеще. Но своята дума ще кажат и обективните процеси.
Светът отива към многополярно развитие. По обективни показатели някои държави с регионално влияние не можаха да се превърнат в глобални. Оформи се геополитически триумвират от Русия, Китай и САЩ. В отношенията между тях настъпиха промени. Някои изявления на Тръмп дадоха повод на международни анализатори да очакват смекчаване на отношенията на Вашингтон с Москва, но засилване на напрежението с Китай. Струпването на нови военни сили на НАТО на руските граници опровергаха тези перспективи. Нима САЩ са в състояние да водят студена или гореща война на два фронта? Още повече, че още не са се освободили от Близкия изток.
Някои политолози излязоха с предложения за бъдещите перспективи на международните отношения. Някои от тях лансираха идеята за нова международна конференция подобна на тази в Ялта през 1945 г. Но днес третата сила не е Англия, а Китай. Промени се и съотношението на силите в тройката. В Ялта на масата за преговори срещу Сталин седяха Рузвелт и Чърчил. Ще се съгласи ли Тръмп да разговаря с Путин и Си Дзинпин? В черноморския курорт срещата бе епилог на война, която се състоя в друга епоха. Новата би трябвало да предотврати нова в съвсем друго време. А ролята на ООН е принизена.
Събитията в света показват нарастващата роля на народите в решаване на тяхната съдба. Няма "край на историята". Статуквото се разпада. Докато на Запад понятията и лозунгите "Свобода", "Демокрация", "Права", финансово подплатени, стават любими примамливи лозунги на управляващите елити, народите искат "Справедливост", "Равноправие", "Солидарност". Глобалната тройка може да съдейства да се измени сегашния ход на събитията.

Проектът на Заха Хадид в Музея за модерно изкуство

Действията на новия американски президент получиха широк отзвук на неодобрение не само в САЩ. Протестиращи в Париж са се заиграли с думите от предизборния лозунг на Тръмп - вместо "Да направим Америка отново велика" на плаката им се чете "Да направим Америка отново да мрази"

Протестите не спират

Известният американски музей на модерното изкуство (МоМА) се присъедини към протестите срещу антимиграционната политика на Тръмп, като замени западните артисти от постоянната си експозиция с творци, родом от Иран, Ирак и Судан. От МоМА официално потвърдиха, че седемте произведения на пионера в суданското изкуство Ибрахим Салахи, световноизвестната архитектка Заха Хадид и още петима ирански творци ще изместят от музея Пикасо, Матис и други западни автори.
В същото време демонстранти, протестиращи срещу новоизбрания американски президент Доналд Тръмп, временно бяха блокирали главен път в щата Кънектикът, като не са позволили на линейка на Бърза помощ, превозваща пациент, да достигне до болницата, съобщи АП. Инцидентът се е случил през уикенда, а пътят е бил блокиран от около 100 демонстранти, информира още агенцията. Докато органите на реда са се опитвали да освободят шосето, за да бъде възстановен трафикът, се е наложило парамедиците в линейката да оказват помощ на тежко болния пациент на място. Няма данни как се е развило състоянието на пациента.
По информация на местната полиция водачът на протестиращите впоследствие се е опитал да избяга, събаряйки по пътя си другите протестиращи, но бързо е бил заловен от полицейските служители. За задържането на 66-годишния мъж на име Норман Клемънс е бил използван лютив спрей. Клемънс ще бъде обвинен по редица параграфи, в това число и за разпалване на масови безредици.
Това не първият подобен инцидент, причина за който е осезаемото разделение на американското общество по отношение на новия президент. Наскоро бе съобщено за инцидент, станал в щата Мисури, където младежи са пребили свой връстник, обидил ги, споменавайки стената, която Тръмп възнамерява да построи по границата с Мексико.