Инж. Михаил Михайлов: Изкупната цена на меда е 3 пъти по-ниска от тази в магазините

Интервю на Мая Йовановска

- Господин Михайлов, вярно ли е, че докато у нас по данни на ЕК се продава фалшив мед, качествен български мед залежава непродаден?

- Смята се, че една от причините за това да застоява медът от последната миналогодишна реколта, е заради безмитния внос на пчелен мед от Украйна. Смятаме, че през този безмитен внос влиза мед и от Китай. Основно минава през двете черноморски пристанища и на практика една част от този мед остава в България, а другата пътува за страните от Европейския съюз. Така нашият мед залежава по складове и пчеларски помещения. Това установихме, защото имаме структури в цялата страна. Пчеларите се оплакват, че не могат да си продадат меда.

- Какви количества мед произвеждаме и изнасяме?

- Това, което знаем официално е, че в България се произвеждат 12 хиляди тона пчелен мед годишно. Около 8-10 хиляди тона от това количество изнасяме, основно за Европейския съюз. Част остава за изхранване на пчелите, а друга - за семействата, близките на пчеларите и за търговската мрежа в страната. Това е около една-трета или една-четвърт от цялото количество. Но влиза чужд мед, който остава тук. И въпросът е как се етикетира, защото не съм видял етикет, на който да пише "украински мед", а казват че има. Затова са тези наши съмнения, че остава, но не е ясно какво правят с него. Освен това като е безмитен внос, имаме информация, че не се правят анализи в лаборатория, въпреки че това би трябвало да става с всяка вносна храна. Имаме много резерви към това, което се прави. И даже казах, че ние бяхме излъгани в очакванията си за това, което се случи в Люксембург.

- Беше обявено в Народното събрание, че България ще иска, освен четирите зърнени култури, да има забрана за внос и на украински мед.

- Ние написахме писмо, едно искане до земеделския министър, но предвид българското решение за забрана на вноса на зърно от Украйна, включително и на мед, задържахме това писмо. То е със шест въпроса - за лаборатории, за внесени количества безмитно и т.н. След като в Брюксел решиха, че с едни пари могат да отменят забраната, ние ще изчакаме да разберем какво ще стане практически, и тогава ще пуснем писмото до министъра.

- Предполагам, че позицията ви е, че вноса на мед от Украйна трябва да бъде забранен.

- Да, трябва да бъде спрян. Всяко страна, която има намерение да става член на ЕС знае, че се поощрява търговията. Но когато това надхвърли всякакви разумни граници, когато търговията се опорочава - а тук нямаме никакви търговски принципи, тука всичко е политика, това е в ущърб на българските производители, тогава сме категорично против.  

- Какво е състоянието на бранша, казват, че и пчелите, и пчеларите намаляват. Покриват ли цените вложеното от производителите?

- Прочетох, че за няколко години пчеларите в България са намалели с една-трета. Това може да е истина и да се дължи на възрастта, но е и поради други причини, най-вече поради намаляването на пчелните семейства заради болести и отравяния, и поради нереализирането на продукцията, която ежегодно се получава. Картината е следната - има пчелари, които продължават дейността, но има и такива, които се отказват. Това ние съдим по обявите в пчеларските вестници, където се разпродават пчелини, кошери, пчелни семейства. Това се случва всяка година, но тези случаи зачестиха, което е показател, че пчеларите намаляват. Ниската изкупна цена на меда най-вече отказва пчеларите. При цена на дребно, т.е. в търговската мрежа от 15 лв. за кг билков букет, изкупната цена е от порядъка на три пъти по-малко - около 5 лв. или 2,50 евро. Не знам как китайският мед може, след като е донесен от толкова голямо разстояние, да бъде внасян на по-ниска цена. Търговци и преработватели се оплакват, че има борсови цени и те се ръководят по тях. Сигурно е така, но години наред цената на едро гравитира между 3,50 и 4,50 лв., максимум до 5,50 лв. за килограм. Маржът е много малък. Говорим за конвенционалния мед обаче. Когато медът е биологичен, цената е по-висока. А има и монофлорни медове, каквито са акациевите, те могат да са по 8 и повече лева на килограм на едро. Но това са малки количества, изключения. Масовият многоцветен билков мед се изкупува на много ниска цена.

- През пролетта ли са най-много проблемите ви, свързани с дейността на земеделците?

- Сега най-вече. През пролетта пчелните семейства се развиват. Полагаме усилия, за да стигнат до максимума в своето развитие - 50-60 хиляди работнички в един кошер. В този период обаче земеделците пръскат земеделските култури. Като започнат от рапицата, мине се през другите култури и се стигне до слънчогледа. И ако те не се съобразяват с наредбата за опзването на пчелите и пчелните семейства при провеждане на растително защитни мероприятия, пчелите се тровят. Най-вече не спазват периода за третирне, който е вечер от залез слънце до 10 часа сутрин. А някои пръскат през целия ден. Например вредителят сив царевичен хоботник при царевицата - въпреки че пчелите от нея не събират нектар, а по-скоро прашец, излиза на обяд. И земеделците казват: а кога да го пръскам, след като той вечер не се появява. Наистина има дадености от тази дейност, които не се съгласуват с наредбата. Пускането на електронната оповестителна система (ЕПОРД), сякаш ги стресна, и тези инциденти като че ли намаляха. Намаляха първата година, бяха по-малко оплакванията, сега обаче обаче чувам, че пчелари имат проблеми с отравянията. Смятам, че тези неща ще се изгладят, че ще намалеят отравянията и тази система за електронно оповестяване ЕПОРД ще помогне. Така или иначе контрол от Българската агенция по безопасност на храните трябва да има. Навсякъде е невъзможно да има контрол, но например при едно пътуване покрай Сливен по магистралата видяхме как си пръскат през деня. Важно е и с какво се пръска.

- Преди години настоявахте да се криминализира отравянето на пчелите.

- Ние го искахме тогава, но от агенцията по храните и министерството създадоха тази електронна оповестителна система. При регистрация на пчеларя се въвеждат джипиес координати на пчелина. Излизат данните за координатите и периодично чрез системата, земеделците ни изпращат, разбира се, анонимно, информация. Проблемите са много, когато до пчелин има двама или трима арендатори, които наслагват един след друго понякога от три до пет дена пръскане. Поради влошаване на времето отместват датите и така се получава една сложна картина, а пчелите не могат да бъдат затворени, особено когато времето е топло. В резултат на това ние ги оставяме отворени, те летят и се получават тези отравяния.