Божидар Хаджистоянов и магията на четката му

Един от най-големите съвременни български художници щеше да навърши 78 на 13 октомври. Замина си неочаквано преди шест месеца, малко след Великден. Рядък човек, с добро и всеотдайно сърце. Голям художник. Приятел. Ще го помним с огромния му талант, прославил името му и това на България. Със закачливо-ироничната му усмивка и впечатляващото чувство за хумор, понякога пиперливо, зад които се криеше нежна и романтична душа. С щедростта, с която се раздаваше за близките и приятелите.
Божидар Хаджистоянов е роден на 13 октомври през 1945 г. в Павликени. Завършва живопис във Великотърновския университет при Александър Терзиев. Започва да рисува четиригодишен. И не спира да твори до последния си дъх - почти денонощно. Черпи вдъхновение от природата, докато не тръгва на път - в голям европейски град или отдалечен планински кът, където успява да почувства най-нежната и многопластова същност на заобикалящата го среда. Претворява ги с нов поглед към импресионизма и собствената си чувствителност, правейки изкуство на съвремието.
Хаджистоянов опоетизира българското в българския град. А любимите му дестинации, в които се завръща многократно, са Виена и Париж. От 1983 г. съвместно със съпругата си - художничката Елена Хаджистоянова, имат над 50 изложби в страната и чужбина. Негови платна са част от колекции в над 100 места по света. Експозициите, оставили ярък спомен у него, са: 1992 г. - Ница, Франция; 1993 г. - Есен, Германия; 1997 г. - Ойпен, Белгия; 2001 г. - "Дом Витгенщайн", Виена; 2002 г. - Москва, когато го удостояват с членство в Международния художествен фонд в руската столица; 2009 г. - Париж. Повече от 10 платна са в колекцията на оперните певци Николай Гяуров и Мирела Френи. Творби от изложбата му във Виена през 2001 г. стават собственост на принц и принцеса Таксис, българското посолство, военното аташе на САЩ и др. Излага картините си в галерия "Хаджистоянови" в НДК, по-късно - в "Европа". Божидар е носител на престижни награди, сред които златен медал за живопис на Осмото международно изложение "Евроинтелект", София, 1998 г., златен медал от Манила - 2000 г. От 2016 г. е Доктор хонорис кауза по живопис към Балканската академия за наука и култура.
Съпругът ми - Божидар Хаджистоянов, с когото споделихме 41 години добро и лошо, беше светъл човек във всякакъв смисъл. Висок, снажен, светла коса, светли очи - типичен славянин от Предбалкана, казва за ДУМА съпругата му Елена Хаджистоянова. Имаше весел нрав, обичаше да пее, свиреше на китара. Обожаваше семейството, дома. Имаше фикс идея да направи красив дом, който да е пълен с живот - деца, внуци, животни. Обичаше патриархалното семейство. Създаваше най-красивите картини, когато има най-много хора около него. Шегува се, води разговор... и рисува... Като на шега сътворяваше красиви пейзажи, натюрморти, портрети, фигурални композиции. С много лекота изграждаше цветовите гами. Въздушен, одухотворен, неповторим колорит! Ненапразно е определян като един от най-добрите български живописци. Той виждаше картините си. Обичахме да пътуваме с нашия кемпер. Когато спирахме за малко да почине, затваряше очи и казваше: "Ако знаеш, каква картина виждам! Дали ще мога да я нарисувам?" Много обичаше равнината, житата, полските цветя... Морето! В НДК имаше негова изложба с над 20 платна, която беше само море. Морето в най-различни състояния, разказва Елена.
В гилдията ги възприемат като неразделна двойка артисти - Елена и Божидар Хаджистоянови. Работят много, не обичат да са осветени от прожектори, отдадени са на занаята си с онази фанатична преданост на чисти живописци, която ги провокира да възприемат света в най-слънчевите му състояния. Гледайки творбите им, имам усещането, че създават платната си като река, която се спуска по своя път, спокойна и безразлична към вълненията на бреговете си, уверена, че не е сбъркала посоката. И вглеждайки се все повече в тях, разбирам, че ме увличат като сага на живота ми, в която реалните неща са превърнати в спомени, а мечтите и чувствата им - в реалност. В това откривам и закодираното послание на талантливия тандем Хаджистоянови Елена и Божидар! - посочва изкуствоведката Нина Мирчева по повод на тяхна изложба в Унгарския културен институт.
Пейзажът при Божидар е не само настроение, не само мимолетно впечатление, а трайно състояние, което трябва да се превърне в картина. Ето защо улиците на Стария Пловдив ("Улица в Пловдив"), привидно безлюдни, носят атмосферата на минало и настояще, отбелязва изкуствоведката Розалина Пепеланова. По думите й Божидар Хаджистоянов е лирик, но не и съзерцател. Той разрушава дистанцията между градския човек и природата. Неговите пейзажи притежават онази хармония между небето и земята, онова чисто българско звучене, че с право ги наричаме поеми за тази земя. Художникът внушава, че няма прекрасна или грозна природа. Неговите багри сияят и излъчват, вглъбяват се в себе си, но никога дисонанс не раздира тяхното послание. Когато броди из градските улици, авторът не е безразличен. Той намира онова състояние на природата, което ще разбуди негово съкровено изживяване, спомен или копнеж, смята Пепеланова.
Според проф. Чавдар Попов, откривал три изложби на Хаджистоянов, пейзажът е жанр, който му дава възможност да изрази романтичната си концепция за света, човека и историята. Авторът се зарежда непосредствено от сетивните си впечатления от натура, но придава завършен облик на творбата едва след цялостно живописно интерпретиране в ателието, където платното от етюд става завършено художествено произведение, допълва Попов в словото си през 2009 г.
Божидар в редица свои пейзажи акцентира ту върху пищната цветност в определен фрагмент от композицията, ту се стреми да постигне величествената простота на природата, която идва от безкрая в неговите морски пейзажи, пише Максимилиян Киров през 2000 г.
Много обичаше да рисува сред природата - най-добрия учител, най-добрия художник! Обичаше да казва: "Красотата ти е дадена! Виж я! Нарисувай я!" За съжаление, много малко художници могат да виждат и да сътворяват! Божидар беше един от малкото! Той сътворяваше светли, красиви картини. Такава беше и душата му! - добавя с гордост и тъга съпругата му Елена.